"Когато бракът лежи на "ерос", то любовта е лудост и свършва с развод.
Или както е сега – младите не се женят. Кои са щастливите бракове? Които имат съизмерима обща стойност. Ако си спомняте, всеки човек има своя собствена стойност и тя може да бъде оценена. Това е сборът от различните качества, но и материални натрупвания, капитал, пари, собственост. Защо наследничките на милиони не ги бият, а насилието над жени е най-характерно за работническата класа и най-вече за безработните или по-бедните слоеве на населението? Днес неистово се обясняват в любов, а утре се обиждат каруцарски и си размазват физиономиите. После пак сдобряване, пак сълзи и пак обяснения в любов. Дори оправданието е, че я обича и затова я бие. Изобщо сапунен сериал. Затова те се гледат толкова много, и то от по-възрастните хора, защото това е отражение на тяхната реалност. Когато имаш собствена стойност, знаеш колко си ценен, но съизмеримо с всички, не с един. Не се притесняваш да не загубиш другия. Никой не е луд да бяга от хубавото.
Бракът е везна на стойности: на мъжа и на жената.
Ако нямат баланс, тя е в неравновесие и едната страна „пада”, докато се намери партньор, при когото везната е балансирана. Балансирането най-често е свързано с много рев, сълзи, нещастие и самосъжаление. Само при относително равенство има свобода и за двамата. Само така бракът не ги спира, а ги развива и е от полза и за двете страни. Дори няма нужда от така нареченото „подписване”. Няма нужда от правна рамка. Съвременният свят го доказва. Тези бракове са щастливи, защото има свобода на равни по стойност и качество личности. Другото е робство. Взимаш си жена по разпространения в дребнобуржоазна и еснафска България мироглед, която храниш, гледаш, обличаш, но трябва да те слуша и да не възразява, да те обича, но така, както кучето обича стопанина си. Да готви, домакинства и т.н. Така преди векове са се купували роби за същите нужди, включително и полови. Къде е тогава разликата? Няма. Само във времето, няколко века по-късно и формите на проявление - по- префинени. Просто ние си мислим, че сме по еманципирани, а дефакто не сме. Но притежаването е икономическа категория! В такъв брак искаш съвсем собственически да притежаваш другия, дори да не го искаш и съзнаваш, а затова първо трябва да го подчиниш. Как? Икономически. Подчиненият е недооценен и рано или късно ще се намери някой да го оцени."
Рейтинг: 10.00 / 14 гласа 
