The Complete Works

Оскар Уайлд Времетраене: 3:01 мин. Шепа случки за доброто Анна Коласанте, Енио Коласанте Времетраене: 0:51 мин. #АзЖената Д-р Зорка Угринова Времетраене: 0:51 мин. Коледария: Малка енциклопедия за Коледа Рена Ортега Времетраене: 0:58 мин. 6 зодиака, 12 живота, 6 ритуала Светлана Тилкова - Алена Времетраене: 1:09 мин. Нуждата да знаем със сигурност Мартин Н. Сийф, Сали М. Уинстън Времетраене: 1:00 мин. Произход и развитие на съзнанието Ерих Нойман Времетраене: 1:08 мин. Силата на българските суперхрани Георги Жеков Времетраене: 0:58 мин. Игра по правилата Лиз Томфорд Времетраене: 0:51 мин. Изпитанието е пътят Райън Холидей Времетраене: 1:00 мин. Как работи политиката Времетраене: 0:50 мин.

Playwright, novelist, essayist, poet and epigrammatist, Oscar Wilde was Ireland's greatest and most inspired wit. Today he is remembered for the brilliance of his writing, and this complete edition of his works contains all his plays, his only novel, The Portrait of Dorian Gray, as well as his essays, poems and stories for children, The Happy Prince and Other Tales, and his more worldly stories for adults, Lord Arthur Savile's Crime and Other Stories.
The book is bound in real cloth, with head and tail bands, a ribbon marker and top edge gilt with a gold-blocked jacket. It is illustrated by Aubrey Beardsley, illustrator, caricaturist, poster-designer and novelist, and Charles Robinson, one of the most popular black-and-white artists of the Edwardian era.

"A man be happy any woman, as long as he does not love her.
A true friend stabs you in the front.
All women become like their mothers. That is their tragedy.
No man does. That's his.
Always forgive your enemies - nothing annoys them so much.
I always pass on good advice. It is the only thing to do with it.
It is never of any use to oneself.
We are all in the gutter, but some of us are looking at the stars."
Oscar Wilde

Ирландски и британски драматург, писател и поет, модна икона. Мнозина го определят като един от най-великите умове в историята на човечеството, а остроумието му го поставя дори над Шекспир и Чърчил. Оскар Уайлд пише изкуство с главно "И". Колко автори само са писали за неговата представа за красотата и колко са следвали възгледите му за прекрасното!

Оскар Фингал О'Флеърти Уилс Уайлд се ражда на 16 октомври 1854 г. в Дъблин. Баща му, сър Уилям Робърт Уайлд, е известен лекар из цяла Великобритания и удостоен с рицарско звание заради приноса му към медицината. Майка му, Джейн Франческа Уайлд, е ирландски националист и пише патриотични стихове под псевдонима Сперанца.
Оскар Уайлд още от малък е запознат с древногръцката литература, тъй като майка му прекрасно владеела древните езици. Още преди да тръгне на училище, Оскар научава френски от учителя си и немски от възпитателката в дома му. Знанията му го превръщат в блестящ ученик на "Тринити колидж", а през 1874 г. е приет в Оксфорд със стипендия, където изглажда книжовния английски до съвършенство.Докато учи в Оксфорд, Оскар Уайлд извършва революция в модата. Проявява необичаен маниер на обличане, косата му е дълга, което е нетипично за младежите по негово време. Тази негова естетическа концепция става обект на провокация, но и на вдъхновение на много философи и художници. Философията му в писането, както и в живота, е в направлението ирационализъм, или идеята, че човешкият ум е неспособен да разбере света.

През 1881 г. излиза първият му сборник - "Стихотворения", а в следващите няколко години пише едни от най-известните му разкази: "Кентървилският призрак", "Престъпленията на Артър Севил", "Портретът на г-н У.Х." и др. Оскар Уайлд е автор на един единствен роман - "Портретът на Дориан Грей", подлежащ на много похвали и критики за безнравственост. Романът за първи път достига до читателската аудитория при публикацията му в американското литературно списание "Lippincott's Monthly Magazine". Сюжетът му е конструиран около Фаустовия мотив - героят жертва душата си в замяна на вечна младост и красота. С годините по съвършения облик на Дориан Грей не се отпечатва нито белег от моралната му деградация. Вместо самия Дориан грозотата и старостта застигат само портрета му, създаден някога, за да увековечи неговата младежка енергия, невинност и изящна красота. Уводът на скандалният разказ съдържа изречението "Изкуството е напълно безполезно", което показва способността му да създава афоризми и парадокси, които опровергават собствените му съждения.

"Моите приказки са донейде за децата и донейде за всички онези, които са съхранили детската способност да се удивляват и да се радват."

Пише и издава 2 сборника с приказки - "Щастливият принц и други истории" (1888) и "Къщата на наровете" (1892), които се преиздават и до ден днешен. Най-известните му приказки са:

• "Щастливият принц"
• "Славеят и розата"
• "Себелюбивият великан"
• "Рибарят и неговата душа"
• "Звездното дете"

През годините обаче писателят не успява да скрие хомосексуалността си. Една от връзките му остава скрита, но не и тази с Алфред Дъглас, който е бил по-млад от него с цели 17 години. Викторианска Англия не може да приеме взаимоотношението между тези двама мъже, тъй като за тях това е непристойно поведение, забранено със закон. След процес, на който Оскар Уайлд произнася красива реч за любовта и нейната същност, той бива осъден на каторжен труд за 2 години за хомосексуализъм и "непристойно поведение с други лица от мъжки пол". Това е дълъг период, в който нито може да твори, нито да се показва пред обществото, което в крайна сметка му се отразява както емоционално, така и физически. Деветнадесет месеца не му е разрешено да пише, след което създава обемистото си епистоларно послание-изповед "De profundis" ("От бездната"). След излизането си от затвора през 1897 г., сменя името си на Себастиан Мелмот. Установява се в Париж, където пише друг от шедьоврите си - "Балада за Редингската тъмница", подписана с чужди инициали. Там е водил прост и беден начин на живот, а единствените помощи, които получавал, са тези, изпращани от семейството му. Оскар Уайлд умира от менингит на 30 ноември 1900 г., забравен от всички и беден като просяк.

Foreword
The Happy Prince and Other Tales (1888)

• The Happy Prince
• The Nightingale and the Rose
• The Selfish Giant
• The Devoted Friend
• The Remarkable Rocket

The Portrait of Mr. W. H. (1889)
The Picture of Dorian Gray (1891)
The Soul of Man under Socialism (1891)
Intentions (1891)

• The Decay of Lying
• Pen, Pencil and Poison
• The Critic as Artist
• The Truth of Masks

Lord Arthur Savile's Crime (1891)

• Lord Arthur Savile's Crime
• The Model Millionaire
• The Sphinx Without a Secret
• The Canterville Ghost

A House of Pomegranates (1891)

• The Young King
• The Birthday of the Infanta
• The Fisherman and his Soul
• The Star-Child

Poems in Prose (1894)

• The Artist
• The Doer of Good
• The Disciple
• The Master
• The House of Judgement
• The Teacher of Wisdom

Poems

• Hélas!
• Sonnet to Liberty
• Ave Imperatrix
• To Milton
• Louis Napoleon
• Sonnet on the Massacre of the Christians in Bulgaria
• Quantum Mutata
• Libertatis Sacra Fames
• Theoretikos
• Santa Decca
• The Garden of Eros
• Requiescat
• Sonnet on Approaching Italy
• San Miniato
• By the Arno
• Ave Maria Gratia Plena
• Italia
• Sonnet Written in Holy Week at Genoa
• Rome Unvisited
• Urbs Sacra Aeterna
• Sonnet on Hearing the Dies Irae Sung in the Sistine Chapel
• Easter day
• E Tenebris
• wasted Days
• Madonna Mia
• The New Helen
• Impression de Voyage
• The Burden of Itys
• Impression du Matin
• Magdalen Walks
• Athanasia
• Serenade
• Endymion
• La Bella Donna Della Mia Mente
• Chanson
• Charmides
• Theocritus
• Impressions (Les Silhouettes, La Fuite de la Lune)
• The Grave of Keats
• In the Gold Room
• A Vision
• Ballade de Marguerite
• Amor Intellectualis
• The Dole of the King's Daughter
• The Grave of Shelley
• Fabien dei Franchi
• Phèdre
• Portia
• Queen Henrietta Maria
• Camma
• Impression: Le Réveillon
• Panthea
• At Verona
• Apologia
• Quia Multum Amavi
• Silentium Amoris
• Her Voice
• My Voice
• Taedium Vitae
• The Harlot's House
• From Spring Days of Winter
• Humanitad
• Flower of Love
• With a Copy of A House of Pomegranates
• Under The Balcony
• Fantaisies Décoratives
• The New Remorse
• Canzonet
• Symphony in Yellow
• In the Forest
• To My Wife
• To L.L.
• Vita Nuova
• Pan
• The True Knowledge Lotus Leaves
• On the Sale by Auction of Keats' Love Letters
• Chorus of Cloud Maidens
• ΘPHNΩΔIA (A Song of Lamentation)
• A Fragment from the Agamemnon of Æeschylos
• Impressions (Le Jardin, La Mer)
• The Artist's Dream or San Artysty
• Désespoir
• Ravenna
• The Sphinx
• Le Jardin des Tuileries
• The Ballad of Reading Gaol

Plays

• Vera, or the Nihilists (1880)
• The Duchess of Padua (1883)
• Lady Windemere's Fan (1894)
• Salomé (1894)
• A Woman of No Importance (1894)
• An Ideal Husband (1899)
• The Importance of Being Earnest (1899)
• A Florentine Tragedy (A Fragment)
• La Sainte Courtisane (A Fragment)

De Profundis (1905)