Портретът на Мистър У. Х.

Оскар Уайлд Времетраене: 3:01 мин. Светът през очите на котката Елена Авдеева Времетраене: 1:01 мин. Райна Княгиня Павлина Павлова Времетраене: 1:04 мин. Графа: Live Владимир Ампов - Графа Времетраене: 1:08 мин. Киселото грозде Джори Джон Времетраене: 0:55 мин. Мохамед Халаф Времетраене: 2:18 мин. От семенцето до чинията. Пътят на нашата храна Мишел Дармъди Времетраене: 0:56 мин. Благодатни и лечебни мандали Лилия Габо Времетраене: 1:04 мин. Балерината от Аушвиц Едит Егер Времетраене: 0:57 мин. Нищо за губене Джонатан Ангелов Времетраене: 1:07 мин. Божественото дете Хули Леонис Времетраене: 1:02 мин.

Повестта "Портретът на Мистър У. Х." е публикувана за първи път в оксфордското периодично списание "Блакудс" ("Blackwood's Magazine") през 1889 г. По-късно авторът я включва в преизданията на сборника "Престъплението на лорд Артър Савил и други новели". По първоначален замисъл и в своя първоначален вариант творбата е комична мистерия в стила на гореспоменатия сборник. Едва значително време след смъртта на Уайлд става ясно, че тя има и друг вариант, почти двоен по обем и с доста по-сложен текст, в който са включени обширни разсъждения както върху естеството на изкуството, така и върху същността на ренесансовата идея за неоплатонизма и мъжкото приятелство. Настоящото издание възпроизвежда пълния текст.

"Четейки и препрочитайки Оскар Уайлд през годините, установих един факт, убягнал на неговите критици. Това е неоспоримата истина, че Оскар Уайлд почти винаги е бил прав."
Хорхе Луис Борхес

"Не съществува такова нещо като нравствена или безнравствена книга. Книгите са добре или зле написани. Това е всичко."
Оскар Уайлд

"Оскар Уайлд е голям мислител на опасни мисли."
Уолтър Алън

Ирландски и британски драматург, писател и поет, модна икона. Мнозина го определят като един от най-великите умове в историята на човечеството, а остроумието му го поставя дори над Шекспир и Чърчил. Оскар Уайлд пише изкуство с главно "И". Колко автори само са писали за неговата представа за красотата и колко са следвали възгледите му за прекрасното!

Оскар Фингал О'Флеърти Уилс Уайлд се ражда на 16 октомври 1854 г. в Дъблин. Баща му, сър Уилям Робърт Уайлд, е известен лекар из цяла Великобритания и удостоен с рицарско звание заради приноса му към медицината. Майка му, Джейн Франческа Уайлд, е ирландски националист и пише патриотични стихове под псевдонима Сперанца.
Оскар Уайлд още от малък е запознат с древногръцката литература, тъй като майка му прекрасно владеела древните езици. Още преди да тръгне на училище, Оскар научава френски от учителя си и немски от възпитателката в дома му. Знанията му го превръщат в блестящ ученик на "Тринити колидж", а през 1874 г. е приет в Оксфорд със стипендия, където изглажда книжовния английски до съвършенство.Докато учи в Оксфорд, Оскар Уайлд извършва революция в модата. Проявява необичаен маниер на обличане, косата му е дълга, което е нетипично за младежите по негово време. Тази негова естетическа концепция става обект на провокация, но и на вдъхновение на много философи и художници. Философията му в писането, както и в живота, е в направлението ирационализъм, или идеята, че човешкият ум е неспособен да разбере света.

През 1881 г. излиза първият му сборник - "Стихотворения", а в следващите няколко години пише едни от най-известните му разкази: "Кентървилският призрак", "Престъпленията на Артър Севил", "Портретът на г-н У.Х." и др. Оскар Уайлд е автор на един единствен роман - "Портретът на Дориан Грей", подлежащ на много похвали и критики за безнравственост. Романът за първи път достига до читателската аудитория при публикацията му в американското литературно списание "Lippincott's Monthly Magazine". Сюжетът му е конструиран около Фаустовия мотив - героят жертва душата си в замяна на вечна младост и красота. С годините по съвършения облик на Дориан Грей не се отпечатва нито белег от моралната му деградация. Вместо самия Дориан грозотата и старостта застигат само портрета му, създаден някога, за да увековечи неговата младежка енергия, невинност и изящна красота. Уводът на скандалният разказ съдържа изречението "Изкуството е напълно безполезно", което показва способността му да създава афоризми и парадокси, които опровергават собствените му съждения.

"Моите приказки са донейде за децата и донейде за всички онези, които са съхранили детската способност да се удивляват и да се радват."

Пише и издава 2 сборника с приказки - "Щастливият принц и други истории" (1888) и "Къщата на наровете" (1892), които се преиздават и до ден днешен. Най-известните му приказки са:

• "Щастливият принц"
• "Славеят и розата"
• "Себелюбивият великан"
• "Рибарят и неговата душа"
• "Звездното дете"

През годините обаче писателят не успява да скрие хомосексуалността си. Една от връзките му остава скрита, но не и тази с Алфред Дъглас, който е бил по-млад от него с цели 17 години. Викторианска Англия не може да приеме взаимоотношението между тези двама мъже, тъй като за тях това е непристойно поведение, забранено със закон. След процес, на който Оскар Уайлд произнася красива реч за любовта и нейната същност, той бива осъден на каторжен труд за 2 години за хомосексуализъм и "непристойно поведение с други лица от мъжки пол". Това е дълъг период, в който нито може да твори, нито да се показва пред обществото, което в крайна сметка му се отразява както емоционално, така и физически. Деветнадесет месеца не му е разрешено да пише, след което създава обемистото си епистоларно послание-изповед "De profundis" ("От бездната"). След излизането си от затвора през 1897 г., сменя името си на Себастиан Мелмот. Установява се в Париж, където пише друг от шедьоврите си - "Балада за Редингската тъмница", подписана с чужди инициали. Там е водил прост и беден начин на живот, а единствените помощи, които получавал, са тези, изпращани от семейството му. Оскар Уайлд умира от менингит на 30 ноември 1900 г., забравен от всички и беден като просяк.

Фама+ ЕООД
София 1000
пл. Славейков 11
famapublishers@abv.bg