Портретът на Дориан Грей

Оскар Уайлд Времетраене: 3:01 мин. Силите на тъмнината Джон Конъли Времетраене: 0:57 мин. Последно писмо от Гърция Ема Коуел Времетраене: 0:54 мин. Песента на светулките Кристин Хана Времетраене: 0:55 мин. На крилете на песента Мария Русева, Нона Кръстникова Времетраене: 0:57 мин. Светлинки за сладки сънища: Лека нощ! Стефани Камписи Времетраене: 0:48 мин. Завинаги и още един ден Антъни Хоровиц Времетраене: 1:05 мин. Западният вятър Александрия Уоруик Времетраене: 1:06 мин. Бандитът и близначките Матакин Ориол Каноса Времетраене: 1:06 мин. Книги от поредицата Да поговорим за... Джоузеф Барнс Времетраене: 0:48 мин. Плувкинята Лорет Ан Уайт Времетраене: 0:58 мин.

При появата си романът предизвиква множество противоречиви отзиви. Но както е споменато в предисловието: "Когато критиците се различават в мненията си, художникът остава верен на себе си". А ето как Оскар Уайлд пояснява собственото си отношение към героите от своята творба: "Мисля, че съм бил Базил Холуърд, другите мислят, че приличам на лорд Хенри. А аз бих искал да бъда Дориан Грей, но може би в някое друго време!".

Написването на романа "Портретът на Дориан Грей" е свързано донякъде с една случайност. Оскар Уайлд и Артър Конан Дойл веднъж вечеряли заедно с американския издател Дж. М. Стодарт, който им предложил да напишат по нещо за "Липинкотс мънтли магазин". Конан Дойл си спомня: "Тогава Уайлд създаде "Портретът на Дориан Грей", безспорно една високонравствена книга, а аз написах "Знакът на четиримата"." Романът е публикуван през юли 1890 година. Критиката светкавично реагира: "Името на Уайлд стана синоним на всичко нездраво", а английската публика е шокирана от суровата присъда на младия ирландец над нравствените и естетически възгледи, претърпяващи дълбока криза в "края на века". Чрез блестящите си парадокси, вплетени в динамични диалози и проникновени есеистични разсъждения, Уайлд критикува както артистичните претенции, така и обществения морал на пуританска Англия. Той поставя огледало пред лицето на своите съвременници и реакцията е ужас и отхвърляне. Отзивите за романа обаче не са само отрицателни. Теоретикът на изкуството Уолтър Пейтър например го определя като "истински жив". Самият Уайлд споменава: "Знам само, че "Дориан Грей" е класика...", и като всяка класика романът има своите класически предходници. В едно интервю от 1895 г. Оскар Уайлд признава: "Ако оставим настрана прозата и поезията на авторите от древногръцката и латинската литература, писателите, които са оказали влияние върху мен, са Кийтс, Флобер и Уолтър Пейтър!" От висотата на своя антиреалистически индивидуализъм Оскар Уайлд твърди: "Животът е отрова, която погубва изкуството!".
И все пак животът и смъртта на героите в "Портретът на Дориан Грей" доказват, че пътят на самопознанието е най-трудният път, който всеки от нас изминава.

Макар в своя роман, замислен като апология на хедонизма, Оскар Уайлд да заема позата на естет и културен историк, той преди всичко си остава голям майстор на разказа. И ето че повече от век новите поколения читатели продължават да се вълнуват от вечната дилема, поставена от Уайлд в този роман: "Каква полза има човек да спечели целия свят, ако погуби душата си?".

"Ако можеше аз да остана вечно млад, а да се състари портретът!... Бих дал душата си за това!" - това желание, изречено от Дориан Грей пред току-що завършения му портрет, е в основата на този блестящ и разтърсващ роман за младия хедонист, който, подобно на Фауст, е готов да продаде душата си, за да съхрани своята красота.

Ирландски и британски драматург, писател и поет, модна икона. Мнозина го определят като един от най-великите умове в историята на човечеството, а остроумието му го поставя дори над Шекспир и Чърчил. Оскар Уайлд пише изкуство с главно "И". Колко автори само са писали за неговата представа за красотата и колко са следвали възгледите му за прекрасното!

Оскар Фингал О'Флеърти Уилс Уайлд се ражда на 16 октомври 1854 г. в Дъблин. Баща му, сър Уилям Робърт Уайлд, е известен лекар из цяла Великобритания и удостоен с рицарско звание заради приноса му към медицината. Майка му, Джейн Франческа Уайлд, е ирландски националист и пише патриотични стихове под псевдонима Сперанца.
Оскар Уайлд още от малък е запознат с древногръцката литература, тъй като майка му прекрасно владеела древните езици. Още преди да тръгне на училище, Оскар научава френски от учителя си и немски от възпитателката в дома му. Знанията му го превръщат в блестящ ученик на "Тринити колидж", а през 1874 г. е приет в Оксфорд със стипендия, където изглажда книжовния английски до съвършенство.Докато учи в Оксфорд, Оскар Уайлд извършва революция в модата. Проявява необичаен маниер на обличане, косата му е дълга, което е нетипично за младежите по негово време. Тази негова естетическа концепция става обект на провокация, но и на вдъхновение на много философи и художници. Философията му в писането, както и в живота, е в направлението ирационализъм, или идеята, че човешкият ум е неспособен да разбере света.

През 1881 г. излиза първият му сборник - "Стихотворения", а в следващите няколко години пише едни от най-известните му разкази: "Кентървилският призрак", "Престъпленията на Артър Севил", "Портретът на г-н У.Х." и др. Оскар Уайлд е автор на един единствен роман - "Портретът на Дориан Грей", подлежащ на много похвали и критики за безнравственост. Романът за първи път достига до читателската аудитория при публикацията му в американското литературно списание "Lippincott's Monthly Magazine". Сюжетът му е конструиран около Фаустовия мотив - героят жертва душата си в замяна на вечна младост и красота. С годините по съвършения облик на Дориан Грей не се отпечатва нито белег от моралната му деградация. Вместо самия Дориан грозотата и старостта застигат само портрета му, създаден някога, за да увековечи неговата младежка енергия, невинност и изящна красота. Уводът на скандалният разказ съдържа изречението "Изкуството е напълно безполезно", което показва способността му да създава афоризми и парадокси, които опровергават собствените му съждения.

"Моите приказки са донейде за децата и донейде за всички онези, които са съхранили детската способност да се удивляват и да се радват."

Пише и издава 2 сборника с приказки - "Щастливият принц и други истории" (1888) и "Къщата на наровете" (1892), които се преиздават и до ден днешен. Най-известните му приказки са:

• "Щастливият принц"
• "Славеят и розата"
• "Себелюбивият великан"
• "Рибарят и неговата душа"
• "Звездното дете"

През годините обаче писателят не успява да скрие хомосексуалността си. Една от връзките му остава скрита, но не и тази с Алфред Дъглас, който е бил по-млад от него с цели 17 години. Викторианска Англия не може да приеме взаимоотношението между тези двама мъже, тъй като за тях това е непристойно поведение, забранено със закон. След процес, на който Оскар Уайлд произнася красива реч за любовта и нейната същност, той бива осъден на каторжен труд за 2 години за хомосексуализъм и "непристойно поведение с други лица от мъжки пол". Това е дълъг период, в който нито може да твори, нито да се показва пред обществото, което в крайна сметка му се отразява както емоционално, така и физически. Деветнадесет месеца не му е разрешено да пише, след което създава обемистото си епистоларно послание-изповед "De profundis" ("От бездната"). След излизането си от затвора през 1897 г., сменя името си на Себастиан Мелмот. Установява се в Париж, където пише друг от шедьоврите си - "Балада за Редингската тъмница", подписана с чужди инициали. Там е водил прост и беден начин на живот, а единствените помощи, които получавал, са тези, изпращани от семейството му. Оскар Уайлд умира от менингит на 30 ноември 1900 г., забравен от всички и беден като просяк.

Кибеа ЕООД
София 1528
Дружба 1, бул. Искърско шосе № 19
office@kibea.net