Света гора - извън времето и пространството

Загадки, чудеса и тайни операции на Аненербе в Атон. За първи път се изнасят данни за секретните експедиции на Хитлер в Атон, тайнствената група на СС "Аненербе" със зловещи опити за манипулиране на човешката душа.

Книгата "Света гора извън времето и пространството" на Черньо Чернев е резултат от дълги изследвания на различни архиви във Ватикана, Високата порта в Истанбул и манастирите на монашеската република Света гора. Трудно, много трудно е първо да бъдеш допуснат да прочетеш хиляди архивни страници и второ, да влезеш в бурното християнско море на вярата, за да изплуваш успешно на спасителния бряг с нова книга, посветена на нея. Да анализираш необходимото от прочетеното в концепцията на самата идея и да поднесеш тази информация по един интересен начин не е само предизвикателство. Да усетиш тръпката от движението пешком по тесните и скалисти пътеки с раница на гърба всред девствената природа на Атон в края на април 2014 година. С тези многочасови преходи през последните години в планината Атон, всред атмосферата на смълчаните във вечен покой манастири, приличащи на крепости си заслужава положения труд. Уникалната природа, събрала в едно море и планина, дървета и цветя, монаси и вяра - спомените за които не могат да бъдат забравени дълго време. Всъщност в Света гора времето е спряло преди повече от хиляда години.

Черньо Чернев не случайно посещава Света гора през различни сезони, дори когато поклонниците се броят на пръсти и особено в студените пролетни или късните есенни дни. Бурното море нерядко отказва да приеме малцината, надъхани от желание да се поклонят на светините в Атон. Фериботите не мърдат от порта на последното пристанище Урануполи - Небесния град, от който единствено по море може да се влезе в Света гора. През тези сезони студения вятър, придружен с дъжд или сняг, подлага на силна проверка поклонниците, които силно вярват и желаят да се докоснат до битието на монасите, за да разкажат на света това, което са успели да узнаят. Както сам споделя авторът, има гръцки, английски и немски учени, които от десетилетия изучават архивите и те все още не знаят всичко, за което е писано в манастирските книги.

Авторът се е добрал до архивни материали - доклади и писма от онова време. За тайнствената група "Аненербе", подчинена на СС и обединяваща повече от 50 института под прикритието за изучаването на родовата памет на немците. От тези проучвания узнаваме за зловещите тайни опити, проведени в Германия и след войната в Съветска Русия и САЩ, с цел да се манипулира човешката душа, която е божествено творение. Увлекателно той ни разказва за личните си срещи в Света гора с академик Ангел Гълъбов, зам. председател на БАН, който е ръководил специална експедиция в чужбина за проучване произхода на българите. В своя научен доклад той изрично с обосновани факти и доказателства споделя, че ние сме дали писмеността на Русия, но не си приличаме, че у нас малко се говори и за траките. Между другото, Черньо Чернев описва и други неподвластни на времето факти за един вселенски патриарх Еремия, родом от град Анхиало (дн. Поморие), който е основал църквите в Румъния и Украйна и обявил руската църква за патриаршия. Своеобразните беседи за диханието на душата и молитвата подчертават многопластовото обаяние на автора да разкрие не малко тайни, свързани с живота в Атон. Според него такава е тайната на Света Троица - един кръст за човешката мисъл, самобитност, вечност, неизменяемост, неизмеримост и вездесъщие.

Връзката на манастирите в Света гора с българския етноареал се осъществява чрез институцията на таксидиотството и един от тях е бил националният герой на България Васил Левски. Неусетно ни привличат неговите изводи за чудесата в манастирите на Света гора, за оспорения от векове въпрос, какво всъщност е човекът и философията за божествения му произход. Научаваме още, че първият ректор на духовната академия на Света гора - Антониада е бил българин - Евгений Вулгарис. Научаваме и за силното присъствие и помощ през вековете на българските царе към всички манастири на Света гора. Както споделя автора, за печалните и достойни за съжаление операции на бившата ДС е писано много и българската общественост е запозната с детайлите на техните "подвизи" в българския манастир. Те са публично оповестени и свързани най-вече с открадването на манастирското злато и "История славноболгарская". Последната беше върната достойно там, където е била съхранена толкова години в нашия манастир "Св. Георги вмчк Зограф". Неусетно навлизаме в историята на древните ръкописи, подземните тунели, чудотворните икони, легендите за тайнствените дванадесет монаси, които се появяват от нищото, за да помогнат. Сам автора накрая откровено признава, че Света гора е духовно училище, училище на смирение и покаяние.