Избрани речи и прокламации

Книгата е преведена спрямо оригинала от Димитър Ризов. Великият френски писател и общественик Виктор Юго е известен не само с литературните си шедьоври, но и със забележителните си политически речи и прокламации, произнесени пред Законодателното и Учредителното събрание. Това издание излиза във вида, в който е отпечатано за пръв път през 1896 г., защото подборът на речите, включени в него, и техният превод звучат актуално и през погледа на съвременника.

Димитър Ризов (1862 - 1918) е просветител, революционер, публицист, преводач, политик и дипломат - личност, която заслужава да бъде наредена сред строителите на следосвобожденска България. Учи правни науки в Лиеж, Белгия. Участва в подготовката и провеждането на Съединението на Княжество България и Източна Румелия. Бил е княжевски търговски агент в Османската империя, княжески дипломатически агент в Черна гора, Сърбия и Италия, а впоследствие шест години пълномощен министър в Италия. През 1898 г. гостува в дома на великия руски писател Лев Толстой, с когото разменят мисли по политически и литературни въпроси. Освен че има активна дипломатическа и политическа кариера, Ризов е автор на множество политически брошури, статии и спомени, публикувани в периодичните издания от онова време. Като редактор и съиздател е участвал в издаването на вестниците "Независимост", "Свобода", "Македонский глас" и други. Завършва кариерата и живота си в Берлин.

Брилянтният му превод неусетно ни връща в онази епоха и пресъздава картинно всяка дума и чувство от речите и прокламациите, включени в книгата.

Виктор Юго е изключителна разностранно надарена личност, която твори във всички области на литературния живот. Голяма част от неговите произведения са преведени на всички езици и са го направили любим автор на много поколения по света. Този легендарен френски писател, поет, драматург, общественик, ярък представител на романтичното литературно движение е роден на 26 февруари 1802 година в Безансон, в семейството на генерал. Той е най-малкият от тримата братя в семейството. Когато Виктор е малък родителите му често пътуват, поради което той прекарва детството си на различни места: Париж, Марсилия, Мадрид, Корсика. Пътешествията оставят незаличима следа в душата на романтичното дете, която по-късно съвсем естествено се появява и в творчеството му.

След развода на родителите си, малкият Виктор остава с майка си. Образованието си получава в лицея "Луи Велики", а първите си творби написва едва четиринадесет годишен. В тази крехка възраст той създава една трагедия, посветена на майката, множество стихотворения и преводи на Вергилий. За своите стихотворения Виктор нееднократно е награждаван от "Академията" (фенската). Също така той изявява таланта си на лирик и сатирик. Читателите обръщат внимание на неговото творчество след появата на сатирата "Телеграф". На 20 години Виктор се жени за своята приятелка от детските години - Адел Фуше, с която впоследствие имат 5 деца. Година по-късно публикува романа "Хан Исландеца" (1823 г.), който обаче не придобива голяма популярност. Скоро след това писателят се сприятелява с критика Шарл Нодие, който оказва влияние върху творчеството му. През 1830 година обаче Нодие започва да критикува произведенията на Юго и приятелството им не трае дълго. След като възобновява отношенията с баща си, авторът му посвещава "Ода на баща ми" (1823 г.). Бурни обществени реакции предизвиква пиесата с елементи на романтична драма "Кромуел" (1827 г.) все по-често в дома му гостуват едни от най-видните личности на епохата, като Мериме, Ламартин, Делакроа и др. Пред 1841 година писателят става член на "Френската академия", а няколко години след това - член на камарата на перовете.

Голямо влияние върху творчеството на Юго оказва известният романист Шатобриан. Писателят е автор на много романи с дълбоко хуманно и прогресивно съдържание. Единият от тях се явява безспорно успешният и първият пълноценен роман на автора "Парижката Света Богородица" (1831 г.). Тази творба придобива голяма популярност и веднага след издаването си е преведена на множество европейски езици и започва да привлича хиляди туристи от цял свят във Франция. Най-широка известност обаче писателят си спечелва с романа "Клетниците" (1862 г.), който е многократно превеждан и четен по всички краища на света. Сред другите негови известни произведения са: "Човекът, който се смее" (1869 г.), "Деветдесет и трета година" (1874 г.), "Избрани речи и прокламаци" (1896 г.) и др.

Виктор Юго умира на 22 май 1885 година, вследствие на усложнена пневмония. На погребението му присъстват над 1 милион души, дошли да си кажат сбогом с един от най-гениалните умове на френската литература.

Сиби ООД
София, 1574
ж.к. Слатина бл. 14
sales@sibi.bg

Предговор
Правото и законът
Обсадното положение
Заточението
Всеобщото гласоподаване
Свободата на печатът
Изменението на конституцията
2 декември 1851 год.
Крит
Амнистията
Българските кланета
16 Май 1877 г.