Дон Кихот де Ла Манча

Литературната дейност на Мигел де Сервантес започва малко след като се завръща в Испания. Първоначално пише голям брой стихотворения, малко от които са запазени до днес. Годините, прекарани на флота и в робство му дават много материал и идеи, по които да пише. Така се раждат разказът на пленника в "Дон Кихот" и две пиеси, чието действие се развива в Алжир - "Договорът от Алжир" ("El Trato de Argel") и "Баните на Алжир" ("Los Baños de Argel").

Според бележка на самия Сервантес в пролога на "Дон Кихот", идеята за книгата идва от затвора в Аргамасия де Алба в Ла Манча - история за мъж, който се мисли за странстващ рицар и се опитва да извършва чудните подвизи, описани в средновековните рицарски романи. През 1605 г. първата част от романа е издадена под заглавие "Хитроумният идалго Дон Кихот де Ла Манча" ("El ingenioso hidalgo Don Quijote de la Mancha"). Хората приемат произведението толкова добре, че този успех слага край на периода на крайна бедност в живота на автора и той получава международно признание.
През 1613 година Мигел де Сервантес издава "Поучителни новели" ("Novelas Ejemplares"), сборник от 12 новели, някои от които са писани значително по-рано.

Със своя увлекателен стил и тънка проницателност, Мигел де Сервантес придобива известност, сравнима с тази на древногръцкия Омир, италианския поет Данте Алигиери и английския драматург Уилям Шекспир. Влиянието му върху формирането на испанския език е толкова голямо, че той често е наричан "езикът на Сервантес" ("la lengua de Cervantes"). С времето "Дон Кихот" набира все по-голяма популярност, превръщайки се в задължително четиво в училище за деца от цял свят.