Нобелова награда за литература - 2002 г.
... "Тъй ще бъде по всяка вероятност, както тя иска. Няма на света безумие, което да не сме в състояние да преживеем естествено и знам, че по пътя ми вече ме дебне щастието, като неизбежен капан. Та нали още там, край комините, в паузите на страданията съществуваше нещо, което можеше да се оприличи на щастие. Всеки пита само за превратностите, за "ужасите": макар че за мен навярно именно онова преживяване е останало най-паметно. Да, това трябва да им разкажа следващия път, ако ме попитат.
Ако ме попитат. И ако аз самият не забравя." ... |
|
"Страстта" е магическа книга за любовта, хазарта, съдбата, лудостта. Действието се разгръща в бурните времена на Наполеон.
Една млада жена - Виланела, е орисана да бъде различна, а личният готвач на императора, Анри ще се увери в нейната изключителност. Франция, Венеция, Русия са пространствата, в които героите стигат до самопознание за себе си и другите, проумявайки сляпата сила на страстта.
Книгата е великолепно преведена от Иглика Василева.
"Страстта е неподвластна на желанията. Тя не е като духа, който ще ни изпълни три желания, ако го пуснем да излезе от бутилката. Тя прави с нас каквото си иска ... |
|
Казват, че Трънът на Камор е непобедим фехтовач, изкусен крадец, призрак, който минава през стените. Половината град вярва, че той е легендарен защитник на слабите. Другата половина - че е глупава легенда. И никой не е съвсем прав. Слабичък младеж, който почти не знае как да борави с меча, Локи Ламора е прочутият Трън - за негова голяма досада. Той никак не е доволен от мълвата, която се носи около подвизите му - а те всъщност са най-сложни и завързани измами. Да, той наистина краде от богатите (че от кого другиго си струва да се краде?), но бедните не виждат и грош от откраднатото. Всички печалби са само за него и за ... |
|
В цъфналата ръж
Идейки си запъхтяна
вечерта веднъж,
Джени вир-водица стана
в цъфналата ръж.
Джени зъзне цяла,
Джени пламва изведнъж.
Бърза, мокра да колене,
в цъфналата ръж.
Ако някой срещне някой
в цъфналата ръж
и целуне този някой
някого веднъж,
то нима ще знае всякой
де, кога веднъж
някога целувал някой
в цъфналата ръж? ... |
|
Това е историята на шест момчета и едно момиче, родени в една прашна махала някъде през 70-те години на миналия век, разказана чрез езика на един стар и забравен вече писател, на когото е посветена книгата. Добронамерена метафорична приказка за шантави неудачници в един шантав свят, които говорят странно и обичат силно, неудачници, обсебени от красивата тъга на спомените си, които вършат обречени неща, но остават верни на себе си и на светлата си детска лудост, без която животът е безсмислен и безинтересен. С души вечни, вълнуващи и светли - като лятото, което винаги ни залива със златото си като най-прекрасният дар на ... |
|
Най-добрата книга за 2010 в редакторската класация на Амазон!
Един шокиращ разказ за най-важната жена в историята на медицината... и нейните безсмъртни клетки. ... Историята на първата безсмъртна човешка клетъчна линия, на съвременната клетъчна биология, на медицинската етика и на пациентските права.
Ако някой умре, но неговите клетки и тъкани продължат да живеят в биологични лаборатории по целия свят, дали душата му се е пренесла на небето, или остава да витае на земята, за да влияе върху живота на хората и да върши чудеса? Този сложен философски въпрос се стоварва като гръм от ясно небе върху необразованите ... |
|
Индия, екзотична и изостанала, колоритна и мръсна, горда и потисната - видяна през очите на две англичанки, разделени от половин век, но с обща страст към приключенията. Едната е съпруга на високопоставен английски чиновник през 20-те години на ХХ век, а другата е млада жена, свързана с нея, която заминава за Индия в началото на 70-те години, за да потърси истината за живота ѝ. В Индия е възможно всичко, дори и омъжената англичанка да се влюби в индийски княз, който е в конфликт с британците... Но това не е обикновена любовна история. Петдесет години по-късно страстта, преодоляла забраните и условностите, става ... |
|
"Само в няколко последователни дни термометърът, поставен на рамката на прозореца, падаше по обедно време под петдесет градуса по Фаренхайт, се разрешаваше на икономката да запали малко огън в камината, който гореше едва-едва. За да се пести електричество, винаги се лягаше при падането на мрака - през зимата значи около четири следобед, въпреки лежането за него вероятно означаваше още по-голямо мъчение от вървенето, поради което по правило, въпреки изчерпаните си сили, след своите непрекъснати скиталчества, дълго не можеше да заспи."
Из книгата
"От дълго време писателският талант на В. Г. Зебалд в ... |
|
Джеймс Солтър "може да ви разбие сърцето само с едно изречение". ... За този роман важи правилото на студената вода - за да го усетиш, трябва да се гмурнеш в него. Тук няма шеметно действие, което да те завърти във вихрушката си, няма резки сюжетни обрати, няма цял легион герои с имена, които трудно ще запомниш. Има само чувства, чувственост, еротика, любов, обреченост, осветени така, че прогарят като с мощна лупа хартията.
Трима души поемат на дълго пътешествие из провинциална Франция, за да открият географията на страстта. Младият американец Филип Дийн, загърбил нехайно щедрите дарове на доброто обществено ... |