Черните обувки

В съвременната българска литература темата за близкото минало присъства все още слабо. Още по-рядко обект на разсъждения е това как идеологическите норми оформят детския светоглед.

Действието в романа се развива в България между 1985 и 1989 години. Дете на 12 години отива на лятна пионерска лагер-школа в Ястребино и там се случва събитие, което след това е добре забравено. Вече порасналото момиче анализира миналото. Внезапно изскача случка от несъзнаваното и описва до какви последствия е довела в настоящия момент. Три времена, лица от детството и паралелна история за разстрел и смърт ще насложат гледни точки за видовете политическо мислене и общочовешките ценности.

"Вече два часа държа в ръце този Калашников под палещото слънце. Трябва да стоя на пост между 14 и 16 часа пред паметника в центъра на Националния пионерски комплекс в Ястребино. Даваме караул от признателност към загиналите. Пети за шести клас съм, на 12 години, и автоматът страшно ми тежи, всеки момент ще го изпусна, но това е така, защото съм много слаба.

В четвърти и пети клас бях отряден председател на класа, казвахме се отряд "Митко Палаузов", а сега явно ме готвят за дружинен председател на цялото училище. Затова ме изпратиха за един месец в този пионерски лагер за активисти.
Из книгата

Книгата е част от поредицата "Нова българска проза" на издателство "Ерго".

Ерго
София, 1799
бул. проф. д-р Ал. Теодоров-Балан №16
office@ergobooks.eu