Лятно утро, лятна нощ. Разкази

Рей Бредбъри Времетраене: 0:54 мин.

Рей Бредбъри - вълшебника. Грийн Таун, щата Илинойс, е сърцето на света на Рей Бредбъри. Градчето - пресътворена с обич версия на родния му Уокегън - служи за декор на такива съвременни класики като "Вино от глухарчета", "Нещо зло се задава" и "Сбогом, лято". В "Лято утро, лятна нощ" Рей Бредбъри се връща към това незабравимо място с щедра нова колекция от двадесет и седем разказа и миниатюри, седемнадесет от които не са били публикувани досега. Взети заедно, те хвърлят светлина върху някои скрити кътчета на Грийн Таун и потвърждават първенството на Бредбъри като неоспорим майстор в създаването на уникална литературна вселена.

В този сборник читателите ще срещнат галерия от герои, които сякаш оживяват под неподражаемото перо на вълшебника Бредбъри. Сред тях са две възрастни сестри, чиято любовна отвара води до неочакван резултат; самотна учителка, която открива любовта сред нощните улици на Грийн Таун; десетгодишно момиче, което буквално изравя набелязаната жертва на ужасно престъпление, и един застаряващ мъж, който преоткрива миналото си с помощта на самун ръжен хляб.

Всеки разказ затрогва и вълнува със своята искреност. Всеки е отражение на характерните добродетели, които бележат най-доброто в творбите на Бредбъри: оптимизъм, откровена носталгия, любопитство към живота и в центъра на всичко това - щедрост на духа. "Лятно утро, лятна нощ" е едновременно неочакван подарък и богата съкровищница в жанра на късия разказ. Хората, местата, образите и събитията в сборника ще живеят дълго в съзнанието на читателя.

"Едно. Две. Хати лежеше кротко в леглото си и отброяваше с устни ударите на градския часовник върху фасадата на съда. Улиците спяха под циферблата му, който приличаше на изгряваща луна, пълна и кръгла, а светлината му смразяваше градчето в края на лятото. Сърцето ѝ препусна. Надигна се бързо и погледна надолу към празните улици, към тъмните и мълчаливи морави. Люлката на верандата проскърцваше тихичко под ласката на вятъра.

Зърна дългата тъмна вълна на косата си в огледалото, когато махна фибите от строгия си учителски кок и кичурите се разпиляха по раменете ѝ. Малките ѝ ученици сигурно биха се изненадали, помисли си тя, ако можеха да я видят - толкова дълга, толкова черна, толкова лъскава. Не е зле за жена на тридесет и пет. С треперещи ръце извади от гардероба скритите неща. Червило, руж, молив за вежди, лак за нокти. Бледосиньо неглиже, ефирно като валмо пара. Съблече памучната си нощница и я стъпка безцеремонно, докато нахлузваше през главата си бледосинята феерия.

Сложи парфюм зад ушите си, начерви потрепващите си устни, подчерта веждите с молива и набързо си лакира ноктите. Беше готова. Излезе в коридора на спящата къща. Погледна със страх към трите бели врати. Ако се отвореха внезапно сега, какво щеше да прави? Стоеше в средата на коридора и чакаше. Вратите си останаха затворени. Изплези се на една от вратите, после и на другите две. Слезе на бегом по стълбите, озова се на огряната от луната веранда, а оттам - на притихналата улица. Ароматът на септемврийска нощ беше навсякъде. Бетонът галеше с топлия си дъх тънките ѝ бели крака.
– Винаги съм искала да направя това. - Откъсна една кървавочервена роза за черната си коса и погледна с усмивка към тъмните прозорци на къщата.
– Не знаеш какво правя - прошепна тя, завъртя се на пръсти и ефирната нощничка се завъртя заедно с нея.
По пътеката между дървета и улични лампи босите ѝ нозе не вдигаха шум. Спираше поглед на всеки храст и всяка ограда и се питаше: "Защо чак сега се сещам за това?" Пристъпи във влажната трева да я усети, хладна и боцкаща. Патрулният полицай, господин Уолцър, вървеше бавно по улица "Глен Бей" и припяваше с ниския си тъжен тенор. Когато наближи Хати, тя се скри зад едно дърво и остана там, докато полицаят не я подмина с песен на уста. Стигна до сградата на съда. Не се чуваше друг звук освен онзи от босите ѝ нозе по ръждясалите стъпенки на противопожарната стълба. Изкачи стъпенките до малката платформа под грейналото сребърно лице на часовника и разпери ръце.

Ето го спящия град, проснат в краката ѝ! Стотици покриви грееха, поръсени със сняг от луната. Хати размаха юмруци на града, разкриви лице в гримаси. Повдигна презрително полите на ефирната си нощничка към далечните къщи. Направи няколко танцови стъпки, посмя се без звук, сетне спря и щракна с пръсти в четирите посоки на света."
Из разказа "Краят на лятото"

Издателска къща Бард ООД
София 1113
бул. Цариградско шосе №115-Н, ет. 3
bard@bard.bg