Дванадесет лекции от курса, който според автора би трябвало да изпълни единадесет тома ни представят сложната и същевременно точно и ясно определената позиция на Иполит Тен за изкуството. Той изследва взаимодействието на свободата на фантазията и капризите на творческата спонтанност.
"Природата е сеячка на хора, която, като черпи с една и съща ръка от един и същ шиник, разпръсква почти едно и също количество, едно и също качество, едно и също отношение на зърната в терените, които осеменява редовно и последователно. Но от шепите семена, които хвърля около себе си, като снове из времето и пространството, не всички семена поникват. Необходима е определена нравствена температура, за да се развият определени таланти, ако тя липсва, те не се раждат."
"Курсът, от който са взети десетте следващи лекции, беше преподаван в Ecole des Beaux-Arts; ако не беше редактиран, щеще да изпълни единадесет големи тома. Не посмях да натрапя на читателя толкова дълго четиво. Извлякох от този труд само общите идеи. При всяко изследване тези идеи са главното и тук, както и другаде, е важно те да бъдат отделени. Тъй като измежду всички човешки произведения, произведението на изкуството изглежда най-произволно, изкушени сме да мислим, че то се ражда от случайността, без правило и причина, оставено на произволното, на непредвиденото, той следва фантазията си, която е лична. Когато публиката възприема, тя го прави според вкуса си, който е преходен. Намеренията на художника и симпатиите на публиката - капризно духащия вятър. Обаче също като духащия вятър, всичко това има точни и ясни закони: полезно ще бъде да ги разкрием."
Рейтинг: 6.17 / 6 гласа 
