Порочна мисия

"Разумът ми настоява да бягам далеч от теб, но сърцето ми отказва да го послуша."

Отпусната в исполинските обятия на Алекс, които ме обгръщат закрилнически, съм готова да го последвам дори в ада. Само че е недопустимо това неистово привличане между нас да прерасне в нещо повече. Аз съм в ролята на секретарка под прикритие, сътруднича на полицията, за да разкрием масивни имотни измами. Благодарение на мен, виновниците най-сетне ще получат възмездие. Но как успях да се влюбя в протежето на един от ключовите мафиоти? И мога ли в името на справедливостта да се откажа от сродната си душа?

"Да си влюбен до полуда, си заслужава абсолютно всичко, което ще се наложи да преживееш."

Сладникаво, но твърде вярно. Научих го по трудния начин - като се влюбих от пръв поглед в най-неподходящата жена. Коравосърдечно оставих Стефани да повярва, че съм един от лошите във филма. Колкото и да я харесвам, няма как да ѝ разкрия своята полицейска мисия. Поне докато аз и колегите ми от отдела за борба с престъпността не заловим виновниците за дългогодишни имотни измами, изнудвания и отвличания.

Романтичен трилър, в който любовта, измамите и престъпленията са безнадеждно преплетени.

"Вратата се затръшна със замах от външната страна и само единчифт кожени обувки остана да ми прави компания.
― Ей, сладурано... ― Гласът му стана притеснен и накъсан, почти шепот, и Алекс се оттегли към терасата.

Приех това като подкана и се възползвах от нея. Изпълзях от поредното си скривалище и извадих пистолета от дънките си. Вероятно не си давах сметка какви ги върша, но в момента не можех да мисля за нищо друго. Заобиколих бавно леглото, а Алекс връхлетя обратно в стаята през вратата за терасата. Очите му се разшириха от ужас, когато зърна насоченото към него заредено оръжие.
― Стефани! ― въздъхна съжалително, но и изнервено.

Дланите ми се запотиха и започнаха да треперят. Алекс долови моето напрежение и пристъпи плахо към мен.
― Дай ми това и ще поговорим.
― Веднага ми кажи къде отведохте детето! ― Сякаш въобще не чух думите му и не виждах протегната му към мен длан.
― Стефани, това не е играчка.

Още една напрегната крачка към мен.
― А това, което направихте? Момичето...

Горчивите сълзи вече свободно се изливаха по страните ми, замъглявайки погледа ми. Сковах се, реакциите ми станаха доста по-необмислени и бавни и Алекс се възползва от това. Прихвана с безспорен опит зареденото оръжие, обезопаси го и го прибра.
― Недей...

Въпреки моята молба, стисна зачервените ми бузи. Носът ми звучно подсмърчаше, а той вкуси соления вкус на сълзите ми.
― Сладурано! ― Втренчи се в очите ми, захватът му около бузите ми се пристегна, но аз го избутах с гняв настрани.
― Недей повече да ме доближаваш! ― Втурнах се към леглото, където бях захвърлила палтото си, и го наметнах.
― Ще ми обясниш ли какво правиш тук?

Закопчах копчетата догоре и завързах колана.
― Нямам намерение да ти обяснявам каквото и да било.
― Стефани! ― Той изръмжа и ме стрелна с ядосан поглед.
― Знаеш ли ― приближих се крачка към него и го потупах по гърдите, облечени с тениска и дебело палто, ― ще бъдем страхотна двойка. Ти ще разрушаваш безскрупулно света, а аз ще тичам вманиачено след теб да го поправям.

Той улови китката ми и пристегна дългите си пръсти около нея. Със сила я измъкнах от захвата му и се втурнах през вратата. Бягах по дългите като лабиринт коридори, а сълзите ми мокреха червените килими. Плачех не от тъга, а от горчив гняв и от безсилие, че не успявам да преценя къде да отида и какво да направя. Докато в един миг за кръста не ме сграбчи масивна ръка. Обърна ме със замах към себе си и ме прилепи към атлетичното тяло на своя чаровен собственик.
― Сладурано, моля те! ― Очите на Алекс бяха забулени от притеснение, а плътният му глас се превърна в съжалителен.

Гърдите му се пристягаха тежко, а устните му дишаха на пресекулки на милиметри от моите.
― Не мога, Алекс, това е по-силно от сърцето ми...

Видях двата пистолета, които се очертаваха в дънките му, а това ме накара цялата да се скова от ужас. Изтрих горчивите си сълзи и избутах Алекс настрана. Втурнах се да бягам напред и се добрах до изхода на имението. Поех глътка въздух. Знаех, че съм в голяма опасност и че постъпвам напълно безотговорно, но изобщо нямах връзка с разума си. Изцяло бях погълната от гнева..."
Из книгата