"Пролог. Произшествие в бурята
Стоян изгледа прогнозата за времето по телевизията, остави празната чаша от кафе на плота до мивката и целуна по бузата Лина.
– Тръгвам за Патра. Ще ти се обадя, когато пристигна на Кулата.
Лина обърна глава към него и се усмихна.
– Лек път и не забравяй да спираш за почивка!
– Синоптиците предвиждат възможност за гръмотевична буря в района на Рила и Плана в близките часове. Очаквала се и мощна геомагнитна буря, но това не може да ме изплаши - отговори самоуверено Стоян.
– Ти спри, намери отбивка ако те настигне бурята - сбърчи вежди Лина, – с планината не бива шега. Спомняш ли си преди година, когато пороят свлече на пътя скали, големи колкото камиона ти и затвори магистралата?
– Добре де! Не ме учи! Нали знаеш старата приказка: "Черен гологан не се губи!" - засмя се Стоян.
– Аз само да те предупредя. Не за друго... - изпрати му въздушна целувка Лина на изпроводяк.
Стоян бе шофьор с над двайсет години стаж зад волана в международния транспорт и за това време си бе изградил име на способен и надежден специалист. Нямаше тежки провинения в досието си, с изключение на няколко глоби за дребни нарушения, а от десет години работеше за спедиторска фирма, специализирана в превоз на товари из Европа. Облече якето си в антрето на апартамента и обу спортните си обувки. Прегледа чантичката с личните си документи и командировъчните пари за разходи, изключи служебния телефон от зарядното и го пусна в джоба на връхната си дреха. Махна с ръка на Лина и излезе от апартамента. До депото, където го чакаше натоварената кола, стигна пеш. Завъртя се около камиона, огледа с професионално око гумите и стегнатите с колани покривала на каросерията, след което се отби в стаята на диспечерите.
– Добро утро, колеги! - поздрави и се насочи към бюрото на млада дама, изпълняваща функцията на трафик оператор. – Готови ли са документите за превоза, Донке? - опря длани ò ръба на бюрото.
Операторката го изгледа строго през лупите на очилата си.
– Стояне, пратката, която ще превозваме, е много скъпа. Застраховката е за милиони евро. Не знам какво точно ще караш. Запечатан контейнер е, без никакви знаци по него. Нямаме описание на товара, нито предупреждения за евентуални рискове. За сметка на това, камионът е натоварен на максимума на товароподемността си. Затова шофирай внимателно, при нужда спирай и прави оглед на укрепването. Изпращач е БАН . На пристанището в Патра ще те чака представителна научния институт в ЦЕРН. Предаваш контейнера на него и на никого другиго. Ето ти ТИР карнета - връчи му документа за превоз тя. – А, и още нещо. АПИ препоръчват да не се минава директно по автомагистрала Струма. Пътят е блокиран от стачкуващи миньори от Бобов дол. Затова, маршрутът ти е през Самоков и Дупница. Там ще се включиш на магистралата в посока Кулата.
Стоян прибра грижливо товарителницата в чантата си и се огледа. В стаята бяха останали двама от механиците, отговарящи за техническото състояние на автомобилите.
– Колеги, огледахте ли спирачки, гориво, светлини? - запита ги Стоян. – Да не ми създадат някакви неприятности по пътя?
– Както винаги, шефе! Всичко по колата е тип-топ, няма да имаш тревоги! - засмя се единият от запитаните.
Стоян сви рамене, никой не можеше да гарантира на сто процента безопасността на дадено техническо средство, но реши да не влиза в спор. Предстоеше му дълго пътуване и не желаеше да тръгва на път неподготвен. Прегледа преценяващо още веднъж камиона и се качи в кабината. Направи плавна маневра на паркинга на фирмата, натисна клаксона на излизане от портала и се включи в уличното движение. Колата го слушаше, но с дългогодишния си опит зад волана, Стоян усещаше колко по-инертна бе в сравнение с предишни пътувания. Бавно потегляне и пределно натоварване на двигателя, още по-тромаво спиране на светофари и стопове. Товарът в каросерията като че ли не мърдаше. За сметка на това електронният часовник на таблото в кабината му сякаш бе спрял. Стоян погледна мимоходом часовника на ръката си. Часът бе 10:05. Този в кабината показваше 14:10 с вчерашна дата. Реши, че механиците са изключили предния ден акумулатора и после просто са забравили да сверят бордовия часовник. Поклати глава: "Нескопосана работа!" и се съсредоточи върху шофирането. След половин час излезе от трафика в София и с разумна скорост от шейсет километра в час се отправи по пътя към Самоков.
Усети приближаването на бурята по свирепите пориви на страничния вятър, който се опитваше да го отклони от пътя. Налагаше му се да компенсира с повече въртене на кормилото, но иначе камионът се държеше стабилно. Зад билото на планината се появиха тъмни облаци, в които просветваха светкавици. Скоро се чуха и първите гръмотевици. Изви се вихрушка, изхвърляща във въздуха прах и слама от ожънатите ниви, лежащи от двете страни на пътя. Стоян бе стигнал Кокаляне и намали скоростта до двайсет километра в час. Хора, загърнати с якета и дъждобрани, пресичаха пътя без да се оглеждат, опитвайки се да се спасят от внезапно плисналия дъжд. Стоян излезе от селото и се успокои. В огледалото виждаше зад себе си фаровете на лек автомобил, но дистанцията до него бе голяма. След селото пътят правеше плавен завой и навлизаше между стръмните склонове на планината. Небето бе съвсем притъмняло, озарявано единствено от светкавици. Гръмотевици огласяха с невероятно ехо скалите в Искърския пролом. Дъждът премина в порой. Чистачките не смогваха да изчистят стъклото от постоянно стичащата се вода. "След двеста метра има отбивка за манастира" - представи си наум пътя Стоян. Ще спра там докато отмине бурята - реши и запъпли на първа скорост към убежището. Часовникът в кабината отчиташе 14:08. Натрапчива мисъл се завъртя като развалена плоча в съзнанието му: "Две минути назад. От София дотук две минути назад...". Поредната светкавица ослепи очите му, ушите му писнаха. Фаровете на колата, движеща се зад него, изведнъж изчезнаха. Какво по дяволите?..." - внезапно камионът му започна да ускорява. Стоян натисна спирачката, дръпна и ръчната. Това не помогна особено. Когато успя да фокусира отново, не повярва на очите си. Стрелката на километража бе залепнала на максимума. Кормилото в ръцете му бе като застопорено. Пътят се изгуби пред очите му. Камионът бе станал неконтролируем. Зад него, в каросерията, нещо вибрираше тежко. Погледна в огледалото за обратно виждане. Целият корпус на автомобила излъчваше силна светлина. "Трябва да скоча, да избягам!" - Стоян се опита да отвори вратата на кабината. Усети, че не поддава. Пусна дръжката и се взря втрещен в картината, която се появи пред него. Нямаше и следа от бурята, в която бе попаднал. Вместо това грееше ярко слънце. Камионът мина през някакви шатри, събори и няколко дървени конструкции. Странно облечени хора, излезли като от сцена в исторически филм, бягаха пред него. Бъркотията беше пълна, а камионът продължаваше напред. Отвсякъде летяха стрели и копия. Предното стъкло на камиона се строши. По таблото на кабината се претърколи каменно гюле и падна в краката на Стоян. След него влетя боздуган, който разби електронния часовник, чийто циферблат показваше 14:06. Стоян се наведе и потърси спасение на пода на кабината, затваряйки очи."
Из книгата
Книги 
Рейтинг: 8.50 / 2 гласа 
