Пробив във времето

"Темата за пътуването във времето и пространството винаги е вълнувала пишещия човек от една страна и четящия от друга. А авторският текст като такъв представлява своеобразен пробив във времето и свързване между читател и автор на едно друго ниво, отвъд познатото и ежедневното и в този смисъл фантазно, чудато и приказно.

Метафора на паралелните животи, ареали и времена, на движението като целепостигане и себеопознаване, на идеята, че човекът е еднакъв в същността си, без значение в кое време и място е роден - такъв е моят прочит на новия роман на Николай Гешев, наречен Пробив във времето. Увлекателен, вълнуващ, фактологически, исторически и научно издържан, на границата между реализъм и фантастика, написан с много чувство за хумор и мисъл за читателя. Роман, който заслужава времето ви. Прочетете го!"
Ива Спиридонова

Николай Т. Гешев е морски капитан. Роден е през 1967 г. във Варна. Завършва ВНВМУ Н. Й. Вапцаров през 1991 г. със специалност Корабоводене за гражданския флот и от 2018 г. плава на борда на търговски кораби по морета и океани. След като се установява на брега започва да пише разкази и повести под псевдонима Един скитник. Има три издадени книги: фантастична повест Вторият разумен вид (2018), сборник с исторически разкази Съдбоносни времена (2019) и сборник с фантастични разкази и новели Фантазии на един скитник (2022). През последните години Николай Т. Гешев има множество публикации в различни издания и е печелил редица литературни награди. Романът Пробив във времето е четвъртата му книга.

"Пролог. Произшествие в бурята

Стоян изгледа прогнозата за времето по телевизията, остави празната чаша от кафе на плота до мивката и целуна по бузата Лина.
– Тръгвам за Патра. Ще ти се обадя, когато пристигна на Кулата.

Лина обърна глава към него и се усмихна.
– Лек път и не забравяй да спираш за почивка!
– Синоптиците предвиждат възможност за гръмотевична буря в района на Рила и Плана в близките часове. Очаквала се и мощна геомагнитна буря, но това не може да ме изплаши - отговори самоуверено Стоян.
– Ти спри, намери отбивка ако те настигне бурята - сбърчи вежди Лина, – с планината не бива шега. Спомняш ли си преди година, когато пороят свлече на пътя скали, големи колкото камиона ти и затвори магистралата?
– Добре де! Не ме учи! Нали знаеш старата приказка: "Черен гологан не се губи!" - засмя се Стоян.
– Аз само да те предупредя. Не за друго... - изпрати му въздушна целувка Лина на изпроводяк.

Стоян бе шофьор с над двайсет години стаж зад волана в международния транспорт и за това време си бе изградил име на способен и надежден специалист. Нямаше тежки провинения в досието си, с изключение на няколко глоби за дребни нарушения, а от десет години работеше за спедиторска фирма, специализирана в превоз на товари из Европа. Облече якето си в антрето на апартамента и обу спортните си обувки. Прегледа чантичката с личните си документи и командировъчните пари за разходи, изключи служебния телефон от зарядното и го пусна в джоба на връхната си дреха. Махна с ръка на Лина и излезе от апартамента. До депото, където го чакаше натоварената кола, стигна пеш. Завъртя се около камиона, огледа с професионално око гумите и стегнатите с колани покривала на каросерията, след което се отби в стаята на диспечерите.
– Добро утро, колеги! - поздрави и се насочи към бюрото на млада дама, изпълняваща функцията на трафик оператор. – Готови ли са документите за превоза, Донке? - опря длани ò ръба на бюрото.

Операторката го изгледа строго през лупите на очилата си.
– Стояне, пратката, която ще превозваме, е много скъпа. Застраховката е за милиони евро. Не знам какво точно ще караш. Запечатан контейнер е, без никакви знаци по него. Нямаме описание на товара, нито предупреждения за евентуални рискове. За сметка на това, камионът е натоварен на максимума на товароподемността си. Затова шофирай внимателно, при нужда спирай и прави оглед на укрепването. Изпращач е БАН . На пристанището в Патра ще те чака представителна научния институт в ЦЕРН. Предаваш контейнера на него и на никого другиго. Ето ти ТИР карнета - връчи му документа за превоз тя. – А, и още нещо. АПИ препоръчват да не се минава директно по автомагистрала Струма. Пътят е блокиран от стачкуващи миньори от Бобов дол. Затова, маршрутът ти е през Самоков и Дупница. Там ще се включиш на магистралата в посока Кулата.

Стоян прибра грижливо товарителницата в чантата си и се огледа. В стаята бяха останали двама от механиците, отговарящи за техническото състояние на автомобилите.
– Колеги, огледахте ли спирачки, гориво, светлини? - запита ги Стоян. – Да не ми създадат някакви неприятности по пътя?
– Както винаги, шефе! Всичко по колата е тип-топ, няма да имаш тревоги! - засмя се единият от запитаните.

Стоян сви рамене, никой не можеше да гарантира на сто процента безопасността на дадено техническо средство, но реши да не влиза в спор. Предстоеше му дълго пътуване и не желаеше да тръгва на път неподготвен. Прегледа преценяващо още веднъж камиона и се качи в кабината. Направи плавна маневра на паркинга на фирмата, натисна клаксона на излизане от портала и се включи в уличното движение. Колата го слушаше, но с дългогодишния си опит зад волана, Стоян усещаше колко по-инертна бе в сравнение с предишни пътувания. Бавно потегляне и пределно натоварване на двигателя, още по-тромаво спиране на светофари и стопове. Товарът в каросерията като че ли не мърдаше. За сметка на това електронният часовник на таблото в кабината му сякаш бе спрял. Стоян погледна мимоходом часовника на ръката си. Часът бе 10:05. Този в кабината показваше 14:10 с вчерашна дата. Реши, че механиците са изключили предния ден акумулатора и после просто са забравили да сверят бордовия часовник. Поклати глава: "Нескопосана работа!" и се съсредоточи върху шофирането. След половин час излезе от трафика в София и с разумна скорост от шейсет километра в час се отправи по пътя към Самоков.

Усети приближаването на бурята по свирепите пориви на страничния вятър, който се опитваше да го отклони от пътя. Налагаше му се да компенсира с повече въртене на кормилото, но иначе камионът се държеше стабилно. Зад билото на планината се появиха тъмни облаци, в които просветваха светкавици. Скоро се чуха и първите гръмотевици. Изви се вихрушка, изхвърляща във въздуха прах и слама от ожънатите ниви, лежащи от двете страни на пътя. Стоян бе стигнал Кокаляне и намали скоростта до двайсет километра в час. Хора, загърнати с якета и дъждобрани, пресичаха пътя без да се оглеждат, опитвайки се да се спасят от внезапно плисналия дъжд. Стоян излезе от селото и се успокои. В огледалото виждаше зад себе си фаровете на лек автомобил, но дистанцията до него бе голяма. След селото пътят правеше плавен завой и навлизаше между стръмните склонове на планината. Небето бе съвсем притъмняло, озарявано единствено от светкавици. Гръмотевици огласяха с невероятно ехо скалите в Искърския пролом. Дъждът премина в порой. Чистачките не смогваха да изчистят стъклото от постоянно стичащата се вода. "След двеста метра има отбивка за манастира" - представи си наум пътя Стоян. Ще спра там докато отмине бурята - реши и запъпли на първа скорост към убежището. Часовникът в кабината отчиташе 14:08. Натрапчива мисъл се завъртя като развалена плоча в съзнанието му: "Две минути назад. От София дотук две минути назад...". Поредната светкавица ослепи очите му, ушите му писнаха. Фаровете на колата, движеща се зад него, изведнъж изчезнаха. Какво по дяволите?..." - внезапно камионът му започна да ускорява. Стоян натисна спирачката, дръпна и ръчната. Това не помогна особено. Когато успя да фокусира отново, не повярва на очите си. Стрелката на километража бе залепнала на максимума. Кормилото в ръцете му бе като застопорено. Пътят се изгуби пред очите му. Камионът бе станал неконтролируем. Зад него, в каросерията, нещо вибрираше тежко. Погледна в огледалото за обратно виждане. Целият корпус на автомобила излъчваше силна светлина. "Трябва да скоча, да избягам!" - Стоян се опита да отвори вратата на кабината. Усети, че не поддава. Пусна дръжката и се взря втрещен в картината, която се появи пред него. Нямаше и следа от бурята, в която бе попаднал. Вместо това грееше ярко слънце. Камионът мина през някакви шатри, събори и няколко дървени конструкции. Странно облечени хора, излезли като от сцена в исторически филм, бягаха пред него. Бъркотията беше пълна, а камионът продължаваше напред. Отвсякъде летяха стрели и копия. Предното стъкло на камиона се строши. По таблото на кабината се претърколи каменно гюле и падна в краката на Стоян. След него влетя боздуган, който разби електронния часовник, чийто циферблат показваше 14:06. Стоян се наведе и потърси спасение на пода на кабината, затваряйки очи."
Из книгата

Библиотека България 2022 ООД
София, п.к. 1345
ж.к. Захарна фабрика, ул. Кукуш, бл. 33, вх. Б, ет. 4, ап. 24
biblioteka@biblioteka-bulgaria.bg

Произшествие в бурята
ПТП или нещо друго?
Разследването
Пришълци от миналото
Слухове и истини
Приютени
Среща с дедите
Под полицейска защита
Скъпи гости
Четвъртият фактор
Сбогуването
Обратно в своето време
Епилог