Шекспировият елф върлува по страниците на книгата. Книгата е в модерния в момента жанр на историческото фентъзи. Главният герой е прочутият елф Пък - палавото духче от комедията на Шекспир "Сън в лятна нощ", чиито пакости са двигателят на действието в пиесата. При Киплинг обаче то среща две деца и ги повежда на необикновено пътуване в английската митология и история. Между историческите и магически истории има звънливи стихове, които ги свързват и са чудесно претворени на български. Изданието е придружено от предговор, написан от проф. Симеон Хаджикосев, най-големия специалист у нас по западноевропейска литература.

Главните герои на "Пакостникът Пък" Дан и Уна са така запленени от историята в знаменитата комедия "Сън в лятна нощ", че сами разиграват сцени от нея на полянка близо до дома им. Но неочаквано от храстите се появява "малко, кафяво, широкоплещесто човече с остри уши, чип нос, дръпнати сини очи и усмивка, която разполовяваше луничавото му лице" - това е Киплинговият Пък, който се самоопределя в книгата като "най-старото създание в Англия". Оказва се, че децата са си избрали място за игра близо до дома на царицата на феите. Пък е разказвачът на стародавни английски истории пред любознателните деца, а твърде често и посредник между тях и други разказвачи от миналото. Най-старата история е тази за меча на Уилънд, но всяка следваща напредва във времето, като последната, вложена в устата на евреина Кадмиел, разказва за обстоятелствата около появата на знаменитата Магна Харта в началото на XIII в., по времето на английския крал Джон Безземни. История, легенди и авторски хрумки са сплавени блестящо в тази прекрасна книга.

"Жанрът е наистина историческо фентъзи, приказното и реалистичното са великолепно балансирани, а не можем да не споменем с добри думи и претворяването на български, дело на Емил Минчев. Поемките, ограничаващи отделните епизоди, са също добре преведени. Книгата, ориентирана предимно към младата аудитория, би била интересна за читатели от всички възрасти не на последно място и поради това, че открехва прозорче към древната и старата история на Англия, твърде слабо позната у нас. Така че препоръчвам и на родителите, които биха купили великолепно оформената полиграфически книга "Пакостникът Пък" заради децата си, да се зачетат в нея. Сигурен съм, че няма да съжаляват."
проф. Симеон Хаджикосев

Известно дори и на децата, днес името на Ръдиард Киплинг назовава един от бележитите британски писатели. Като издава първата си книга със стихове още на 16 години, на 42-годишна възраст той вече е и най-младият Нобелов лауреат за литература. Киплинг е автор на класически и вечни истории, сред които и "Книга за джунглата". Става така, че моралните уроци, на които ни учи дивото момче Маугли, привличат читатели от всички възрасти. С "Книга за джунглата", както и с другите си романи, разкази, басни, стихотворения и истории в рими, Киплинг илюстрира големите истини от живота. Неговото творчество не само го утвърждава като сериозен писател, но и го прави богат човек.

Житейският път на писателя започва на 30 декември 1865 г. в Бомбай, Британска Индия. Родителите му - Алис Киплинг и Джон Локууд Киплинг се смятат за "англо-индианци". Те се преместват от Великобритания в Индия през 1865 година. Двамата са толкова развълнувани от красотата на района на езерото Ръдиард, че когато се ражда първото им дете, го кръщават на него. Още на 6-годишна възраст животът на Ръдиард се променя рязко. Майка му, която държи синът ѝ да получи официално британско образование, го изпраща в Англия. Там Киплинг живее с приемно семейство на име Холоуей. В своята автобиография, публикувана близо 65 години по-късно, Киплинг си спомня за престоя си там с ужас, но и споделя съмнението, че жестокостта и пренебрежението от страна на госпожа Холоуей може би са допринесли за развитието му като писател.

След като завършва училище, Ръдиард се завръща в Индия. Причината е, че родителите му нямат средства да финансират образованието му в Оксфордския университет. Баща му урежда работа за него в Лахор. Ръдиард се завръща в Индия през 1882 г. и става помощник редактор на малък местен вестник. С тази работа той преоткрива нуждата от писането. Неговите материали са публикувани шест дни в седмицата през цялата година, с изключение на еднодневни паузи за Коледа и Великден. През 1886 г. е публикувана и първата колекция от стихове на Киплинг. По това време се сменя и редакторът на вестника, за който работи. Новият редактор му разрешава по-голяма творческа свобода и в резултат на това, Ръдиард Киплинг започва да пише и публикува и кратки разкази. Писането продължава за различни периодични издания с усилено темпо. През 1889 г., след спор той е освободен от работата си за изданието "The Pioneer". По това време той все повече се замисля за бъдещето. След като е продал правата над шест тома с разкази и е получил заплата за шест месеца като компенсация, Ръдиард Киплинг поема към Лондон. Там открива, че историите му са пристигнали преди него - той лесно е приет в кръга на водещите британски писатели като блестящ нов автор.

През 1892 г. Киплинг се жени за Каролин Балестие. Двамате предприемат пътешествие за медения месец, което ги отвежда в САЩ и след това - в Япония. Когато пристигат в Йокохама, Япония, те разбират, че банката им е фалирала. Приемайки загубата, двамата се завръщат в САЩ. Те наемат малка къща, която наричат "Bliss Cottage". Обзавеждат я с простота, но удобно. На това място се ражда и първото им дете и са прекарани и четири от най-щастливите години от живота на Киплинг. Тук са написани и някои от най-добрите творби. Но с времето отношенията в семейството стават по-обтегнати, а за фон, настъпва и период на криза в американско-британските отношения. През юли 1896 г., Киплинг опаковат вещите си и напускат Съединените щати, за да търсят съдбата си другаде. Завръщат се в Англия, където Ръдиард остава до смъртта си. Той не спира да пише и публикува. Появяват се нови истории за деца, както и две книги за миналото на Англия. Те са предназначени за млади читатели, но в тях се увличат и възрастните. В по-късните творби на Киплинг е отразена и промяната в неговия светоглед, след като загубва дъщеря си Джоузефин през 1899 г. и сина си Джон през 1915 г. По-мрачни, според критици тези късни произведения имат по-голяма сила и дълбочина и се нареждат измежду най-добрите творби на писателя.

В периода между двете драматични лични събития, Киплинг получава и едно високо признание за творчеството си. През 1907 г. е награден с Нобелова награда за литература. Като мотив за присъждането на наградата се казва: "Като се има предвид силата на наблюдението, оригиналността на въображението, мъжествеността на идеите и забележителния талант за разказване, които характеризират творенията на този световноизвестен автор". Ръдиард Киплинг умира на 18 януари 1936 г. и е погребан в Уестминстърското абатство в Лондон, Англия. Неговата автобиография е публикувана през 1937 г.