Смях. Хумористични разкази

Този сборник с хумористични разкази включва произведения на едни от най-добрите писатели в цял свят. Класикът на английския хумор Джеръм К. Джеръм - блестящият разказвач, който може да представи и най-нелепата случка по комичен начин, канадецът Стивън Лийкок - автор на повече от тридесет сборника с хумор, ненадминат в разказването на комични истории и създаването на забавни образи, героите на Аркадий Аверченко сякаш описват реални персонажи от нашето ежедневие - един ревнува жена си, друг се опитва да разпродаде на сметка безполезните си вещи, трети се впуска на лов за доверчиви женички, Марк Твен майсторски и по забавен начин представя интересни личности, попаднали в необичайни ситуации, които предизвикат искрени усмивки и смях. Книгата ще ви предизвика да я прочетете на един дъх, широко да се усмихнете и да се посмеете с глас!

Книгата е част от поредицата "Библиотека за четене" на издателство "Паритет".

"– Татко, дори не съм си го помислял, повярвайте ми. Просто вкусът ви вече е променен - казва Питър и сред присъстващите отново се разнася шепот на състрадание.
– Е, краят ми наближава - казва умиращият, – остана само още един малък парцел. На теб разчитам Питър, че ако искаш да прекараш живота си честно и да умреш спокойно, както умирам аз, ще обърнеш особено внимание на думите, които ще кажа сега. Чуваш ли ме? Съседите слушат ли ме?
– Да, съседе. Да, татко. Слушаме те! - отговориха му в хор.
– Е, добре, това е моята последна воля и завещание... Я ми дайте да си сръбна още малко. - И този път си сръбна доста.
– Малкия парцел на кръстопътя завещавам на бедния Кон Крегън. Той е нещастен и онеправдан от съдбата човек, но е добър и честен труженик. Бъди му приятел, Питър, винаги го уважавай, и ако те помоли за нещо, помогни му, така ще ми е по-леко в гроба. Записа ли, Били Скенлан? Двата акра на кръстопътя за вечно ползване на Кон Крегън и неговите потомци... Ах, колко се уморих... Но ми поолекна на душата. Потрудиш ли се добре, ще умреш с чиста съвест. А сега искам да пия за добрите съседи и да им пожелая дълги години да
са здрави...

Какво още е искал да каже баща ми не знам. Питър, който здравата се уплаши от оживения тон на умиращия, побърза да отпрати всички в другата стая, за да може баща му да напусне този свят спокойно. Когато съседите си тръгнаха, Питър побърза да се върне.
– Добре се справи Кон - каза той, – но се пошегува относно двата акра на кръстопътя, нали?
– Разбира се, че се пошегувах, Питър - отговори баща ми. – Естествено, че го направих на шега. Вече си представям как ще се смеят съседите, когато утре им кажа всичко!
– Но как, искаш да ме издадеш ли? Не може да си такъв подлец! - каза Питър и се разтрепери от яд.
– А ти не може да си такъв подлец, че да погазиш последната воля на баща си - отговори моят баща. И се изсмя право в лицето на скъперника.
– Е, добре Кон! - каза Питър. – Уговорката си е уговорка. Ти явно не си наивник, това е. Така приключи всичко. Баща ми си тръгна развеселен и доста доволен от наследството, което сам си завеща. Оттогава сме собственици на малкия парцел, който и до днес е известен като "Парцелът на Кон"."
Из книгата

Марк Твен е псевдоним на Самюъл Клемънс - един от най-изтънчените хумористи и морални авторитети на всички времена. Той далеч надхвърля ограниченията, наложени му от неговия произход, за да се превърне в един от най-добрите американски писатели, които светът познава.

Самюел Клеменс, шестото дете на Джон Маршал и Джейн Мофит Клемънс, е роден през 1835 г. Раждането му е два месеца преждевременно и здравето му е лошо през първите десет години от живота му. Майка му редовно опитва различни лекове върху него и споменът за тях по-късно ще се прояви в "Приключенията на Том Сойер". Заради лошото си здраве, той се ползва от снизхождение за пакостите, които върши. Чувството си за хумор е наследил по-скоро от майка си, отколкото от баща си, който рядко демонстрира обичта си открито.

Намаляващото състояние на Клемънс е причината, поради която през 1839 г. семейството се премества в Мисисипи. Бащата Джон Клеменс има натрупани дългове, но все още вярва, че би могъл един ден да стане богат и тази перспектива стои пред децата му като една светла надежда, която се превръща в проклятие. Да живееш с нея е далеч по-трудно от това да започнеш живота си като богаташ или като обикновен беден човек. "Да започнеш живота си с перспектива да станеш богат! Човекът, който не го е преживял, не може да си представи проклятието" - казва Марк Твен. Е, това семейно "проклятие" преследва писателя до края на живота му, ако съдим по собствените му опити като предприемач и издател.

Самюъл пази хубави чувства за времето на младостта си в Ханибал, на брега на Мисисипи - комарджиите, капитаните на речните кораби, елегантните пътешественици: всичко това дълбоко впечатлява момчето. Тези впечатления се наслагват върху романтиката от четенето на Джеймс Купър, сър Уолтър Скот, от авантюристичните игри с приятелите. Някои от тези хлапаци ще останат завинаги живи в световната памет, увековечени в приключенията на Том Сойер и Хъкълбери Фин. Но в много отношения, детството на Клемънс е и доста нерадостно. Минава под знака на честата финансова нестабилност и загубата на братята и сестрите му. Треска, морбили, холера и пневмония са болести, които са бич за времето си. А към тях трябва да добавим и картините на тъга и жестокост, които са част от робството, което още е в сила в Мисури.

След смъртта на баща си, Сам Клеменс работи и живее пестеливо, като продължава обучението си. През 1850 г. най-големият му брат Орайън започва да публикува седмичен вестник. Една година по-късно купува и местния вестник "Ханибал", а Самюъл и по-малкият брат Хенри работят за него. Но докато се утвърди като човек на словото, Самюел сменя много професии. През годините има възможност да изследва собствените си възможности и да трупа житейски опит, да разширява хоризонтите си. Известно време е лоцман, което е щастие за него. С тази позиция идват и свободата, и уважението. По време на обучението си се опитва да спечели и по-малкия си брат Хенри за престижната и добре платена професия. Успява, но скоро при експлозия на парахода, Хенри загива. Сам, който твърди, че е сънувал смъртта му месец преди да се случи, се обвинява до края на живота си.

След началото на Гражданската война, когато намалява речният трафик, бъдещият писател се отдава на предприемачество: добив и инвестиране в дървен материал, сребро и злато. С това не успява да постигне "големия пробив" (всъщност, проблемите с кредиторите заради бизнес-начинания също са неотменима част от биографията на Марк Твен). Няколко негови писма от този период обаче привличат вниманието - предложена му е длъжността на репортер във Вирждиния Сити, Невада. От тогава датира и псевдонимът му, с който ще придобие слава в цял свят. Клемънс не се страхува да изобличава корупцията и придобива все по-широка известност. Литературната зрялост на писателя също се проявява все повече. Славата му се разнася с написването на хумористичния пътепис "Знаменитата скачаща жаба от окръг Калаверас", публикуван през 1865 г. От там насетне, пътеписите съставят голяма част от творчеството му. Той продължава да пише за вестници и е много успешен, но вече се стреми да бъде повече от журналист.

През 1870 г. се жени за Оливия, сестрата на Чарлс Лангдън, от която му се раждат три дъщери. Скоро в приятелския му кръг се включват Хариет Бичър Стоу, Фредерик Дъглас и Уилям Дийн Холуелс. Той проявява интереси и в науката, като близко приятелство го свързва и с Никола Тесла. Първият голям пробив на Марк Твен с роман е с "Приключенията на Том Сойер" - вдъхновен от ранните години в Ханибал. "Принцът и просякът" и "Приключенията на Хъкълбери Фин" също са сред най-популярните му творби. Всъщност творчеството на Марк Твен е огромно по обем, но много от неговите беседи, статии и есета, писани под различни псевдоними и публикувани в различни периодични издания, не са запазени. Въпреки това, не можем да спорим с Хемингуей, който пише през 1935 г. "Всяка модерна американска литература идва от една книга на Марк Твен, наречена "Хъкълбери Фин".

Марк Твен притежава дарбата да прелива неусетно от хумористичното към дълбокото, сериозното и драматичното. Оригинален е в описанията, а по способността бързо и убедително да създава герои, си съперничи с Дикенс. Разбира се, Марк Твен е уникален. Като хуморист, писател-моралист и философ, той е явление. Идва на белия свят заедно с приближаването на Халеевата комета. И както предрича, си отива заедно с нея през 1910 г.:

"Дойдох с Халеевата комета през 1835 г. Следващата година тя идва отново и очаквам да си отида с нея. Ще бъде най-голямото разочарование в живота ми, ако не си отида с Халеевата комета. Всевишният без съмнение е казал: „Ето две необясними явления; дойдоха заедно, трябва и да си отидат заедно"
Марк Твен

Известно дори и на децата, днес името на Ръдиард Киплинг назовава един от бележитите британски писатели. Като издава първата си книга със стихове още на 16 години, на 42-годишна възраст той вече е и най-младият Нобелов лауреат за литература. Киплинг е автор на класически и вечни истории, сред които и "Книга за джунглата". Става така, че моралните уроци, на които ни учи дивото момче Маугли, привличат читатели от всички възрасти. С "Книга за джунглата", както и с другите си романи, разкази, басни, стихотворения и истории в рими, Киплинг илюстрира големите истини от живота. Неговото творчество не само го утвърждава като сериозен писател, но и го прави богат човек.

Житейският път на писателя започва на 30 декември 1865 г. в Бомбай, Британска Индия. Родителите му - Алис Киплинг и Джон Локууд Киплинг се смятат за "англо-индианци". Те се преместват от Великобритания в Индия през 1865 година. Двамата са толкова развълнувани от красотата на района на езерото Ръдиард, че когато се ражда първото им дете, го кръщават на него. Още на 6-годишна възраст животът на Ръдиард се променя рязко. Майка му, която държи синът ѝ да получи официално британско образование, го изпраща в Англия. Там Киплинг живее с приемно семейство на име Холоуей. В своята автобиография, публикувана близо 65 години по-късно, Киплинг си спомня за престоя си там с ужас, но и споделя съмнението, че жестокостта и пренебрежението от страна на госпожа Холоуей може би са допринесли за развитието му като писател.

След като завършва училище, Ръдиард се завръща в Индия. Причината е, че родителите му нямат средства да финансират образованието му в Оксфордския университет. Баща му урежда работа за него в Лахор. Ръдиард се завръща в Индия през 1882 г. и става помощник редактор на малък местен вестник. С тази работа той преоткрива нуждата от писането. Неговите материали са публикувани шест дни в седмицата през цялата година, с изключение на еднодневни паузи за Коледа и Великден. През 1886 г. е публикувана и първата колекция от стихове на Киплинг. По това време се сменя и редакторът на вестника, за който работи. Новият редактор му разрешава по-голяма творческа свобода и в резултат на това, Ръдиард Киплинг започва да пише и публикува и кратки разкази. Писането продължава за различни периодични издания с усилено темпо. През 1889 г., след спор той е освободен от работата си за изданието "The Pioneer". По това време той все повече се замисля за бъдещето. След като е продал правата над шест тома с разкази и е получил заплата за шест месеца като компенсация, Ръдиард Киплинг поема към Лондон. Там открива, че историите му са пристигнали преди него - той лесно е приет в кръга на водещите британски писатели като блестящ нов автор.

През 1892 г. Киплинг се жени за Каролин Балестие. Двамате предприемат пътешествие за медения месец, което ги отвежда в САЩ и след това - в Япония. Когато пристигат в Йокохама, Япония, те разбират, че банката им е фалирала. Приемайки загубата, двамата се завръщат в САЩ. Те наемат малка къща, която наричат "Bliss Cottage". Обзавеждат я с простота, но удобно. На това място се ражда и първото им дете и са прекарани и четири от най-щастливите години от живота на Киплинг. Тук са написани и някои от най-добрите творби. Но с времето отношенията в семейството стават по-обтегнати, а за фон, настъпва и период на криза в американско-британските отношения. През юли 1896 г., Киплинг опаковат вещите си и напускат Съединените щати, за да търсят съдбата си другаде. Завръщат се в Англия, където Ръдиард остава до смъртта си. Той не спира да пише и публикува. Появяват се нови истории за деца, както и две книги за миналото на Англия. Те са предназначени за млади читатели, но в тях се увличат и възрастните. В по-късните творби на Киплинг е отразена и промяната в неговия светоглед, след като загубва дъщеря си Джоузефин през 1899 г. и сина си Джон през 1915 г. По-мрачни, според критици тези късни произведения имат по-голяма сила и дълбочина и се нареждат измежду най-добрите творби на писателя.

В периода между двете драматични лични събития, Киплинг получава и едно високо признание за творчеството си. През 1907 г. е награден с Нобелова награда за литература. Като мотив за присъждането на наградата се казва: "Като се има предвид силата на наблюдението, оригиналността на въображението, мъжествеността на идеите и забележителния талант за разказване, които характеризират творенията на този световноизвестен автор". Ръдиард Киплинг умира на 18 януари 1936 г. и е погребан в Уестминстърското абатство в Лондон, Англия. Неговата автобиография е публикувана през 1937 г.

Писател, автор на романи и разкази, но най-вече "баща" на литературния герой Шерлок Холмс. Вероятно се досещате, че става дума за великият сър Артър Конан Дойл. Освен това той е бил заместник-лейтенант на графство Съри, Англия и носел рицарското звание "рицар-бакалавър", дадено му от крал Едуард VII. Но знаехте ли, че по образование той е бил лекар, а специалността му била офтамология? Или че в живота си той е "играл" на детектив, като лично е разследвал два вече приключени случая? Като резултат от тях двама души биват освободени, въпреки че били осъдени незаслужено за престъпления, които не са извършили. Е, животът на известния писател определено не е бил скучен. Но да започнем от самото начало.

Артър Игнейшъс Конан Дойл е роден на 22 май 1859 г. в град Единбург, Шотландия. Баща му, Чарлс Алтамънт Дойл, бил архитект и художник, който обаче боледувал от психическо разтройство и починал далеч от семейството си. Майка му, Мери Фоли, е "виновник" за огромния му интерес към рицарските традиции и приключенията като цяло.
С малко помощ от заможни чичовци, още на 9-годишна възраст Артър Конан Дойл заминава в Англия в подготвителното училище Ходер, а после и в самия йезуитски колеж (1869-1876). Говори се, че още през тези години показва уменията си на добър разказвач. Описван като "упорит и прилежен студент", от 1876 до 1881г. той учи за лекар в Медицинското училище към Единбургския университет. В това число са включени и периоди, в които е работил в гр. Астън (който по това време бил част от Уорикшър, а не Бирмингам), Шропшър и Шефилд. По това време учи и практическа ботаника в Кралската ботаническа градина в Единбург. Докато учи, Артър Конан Дойл започва да пише кратки истории. Първият му публикуван разказ е "Тайната на долината Cacaca" през 1879 г.

Още на следващата година той е принуден да остави перото настрана, защото е нает като лекар на гренландския китоловен кораб "Надеждата на Питърхед". През 1881 г. се дипломира като "бакалавър по медицина", а малко след това е нает и като хирург на кораб по време на пътуване към Западна Африка. През 1885 г. се завършва и докторантура по медицина. Интересен факт е, че въпреки времето, в което е живял, Артър Конан Дойл е бил привърженик на задължителната ваксинация и дори е писал статии, критикуващи хората, които били против ваксинациите.
В началото на 1891 г. той прави опит да учи за офтамолог във Виена. Преди това е учил в очната болница в Портсмът, като там се е валифицирал в извършването на зрителни тестове и предписването на очила. Когато се връща в Англия, отваря собствен кабинет в Лондон, но според автобиографията му в него не влиза нито един пациент.