"Романът на моя живот" е богато илюстрирана автобиография, написана в съавторство с журналиста и продуцента Георги Тошев. На дългите разговори между двамата дължим дълбочината на емоциите и откровенията в тази книга. В нея има и смешни случки от детските пакости, и забавни истории от снимачните площадки, и неизвестни досега подробности за политическите битки на Стефан Данаилов. Описани са срещите му с Тодор Живков, Симеон Сакскобургготски и други лидери от близкото минало и настоящето.
Ламбо ясно дава да се разбере, че актьорската професия е по-важна за него от политическата му кариера. А също и че съпругата ... |
|
|
Навярно целият нов подход на Димов към романа, новата постройка и неочаквани акценти в "Тютюн" бяха една от причините той да не бъде разбран още при появата си. Мнозина причисляваха автора към екзотичните цветя, израснали и култивирани не на наша плодотворна културна нива. Но днес е ясно, че с опита си Димитър Димов завеща, а с примера си подкрепи една нова тенденция в националния роман, разшири неговите хоризонти, обогати неговите традиции.
В "Тютюн" зрялата мисъл, вкусът и интелектът на моралиста преодоляват плашещото разстояние между неговите блуждения по чужди светове и нашия собствен национален ... |
|
|
От автора на "Да убиеш присмехулник". ... Мейкомб, Алабама. Двайсет и шест годишната Джин-Луиза Финч – някогашната Скаут, се връща от Ню Йорк да навести своя застаряващ баща Атикус. На фона на борбите за граждански права и политическите сблъсъци, които преобразяват Юга, завръщането на Джин-Луиза се оказва примесено с огорчение, когато тя научава тревожни истини за своето семейство, града и най-близките си хора. Спомените от детството прииждат и нейните ценности и убеждения са подложени на съмнение.
"Джин-Луиза Финч винаги предприемаше това пътешествие по въздуха, но за петото си ежегодно завръщане у дома ... |
|
|
Тази история, случваща се в Кабул и Калифорния, е класически разказ за вината, предателството и изкуплението, за взаимоотношенията между двама братя, обременени от греховете на баща им и собственото им минало. Дванадесетгодишният Амир отчаяно копнее за одобрението на своя баща и решава да спечели състезанието по бой с хвърчила в Кабул, за да докаже, че от него ще излезе истински мъж. Но за да е пълна победата му, той или негов приятел трябва да улови последното победено хвърчило. Хасан, синът на слугата в техния дом, винаги е бил страхотен ловец на хвърчила и негов най-верен приятел. В деня на турнира, той му помага, но ... |
|
|
Село Плодородно, някъде в България. Там жителите му са хора в разцвета на силите си, но желанието им за работа е в упадък.
Те не искат да печелят от земята си, а от тотото. Затова доматите им са турски, морковите - македонски, а ракията - шотландска... Шотландската ракия се сервира в местния бар "Лондон", където редовен посетител е българинът Нотингам Форест. Един хубав ден в Плодородно пристига истински англичанин, който си купува къща. След къщата купува и трактор, за да разоре буренясалите парцели. Докато той бръмчи с трактора си, в главите на съселяните му бръмчат други идеи... Как става така, че след време ... |
|
|
Книгата се преиздава с илюстрации, които съдържат снимков материал от култовия български филм "Вчера" (1988 г., режисьор Иван Андонов, оператор Красимир Костов). Това е книгата, по която е създаден филмът "Вчера". Когато той се появява на широкия екран през 1988 г., пред кината по онова време се проточват дълги опашки от хора, много от които ще гледат филма за втори или трети път. С бунтарско съдържание, прекрасна черно-бяла естетика и въздействаща музика този филм се превръща в култов.
Владо Даверов е негов сценарист, режисьор е Иван Андонов, а автор на музиката - Кирил Маричков. Впрочем, някой да ... |
|
|
Думи и образи. ... "Катя Паскалева не беше светица. Не беше и грешница. Артистка. В живота и кариерата ѝ се оглеждат лицата на толкова много жени, които изигра, преживя и дари на публиката. Тя обичаше да предизвиква съдбата. Да я надхитря понякога... Катя беше мълчалива, но пълна с истории. Смехът ѝ можеше да превземе стаята за миг, а тишината, която носеше със себе си, да те накара да потънеш в мислите си.
Странница. Скитница. Жена с тайни."
Георги Тошев, август 2015 година
Защо?
Защо съм на 46 години?
Защо обичам само един мъж?
Защо мисля, че още имам какво да кажа?
Защо не мога да се ... |
|
|
След петнадесет години отвъд океана, затънал в дългове и студентски заеми, младият "американец" се завръща безславно у дома. Целта му - да помоли дядо си за помощ. Но старецът отдавна е прекъснал всяка семейна връзка. Продал е апартамента си в града и се е скрил далеч сред баирите на Странджа. Там го заварва момчето - на границата с Турция, в едно селце разполовено от две махали - българската, опустяла и потънала в забрава, и турската - разтърсвана от суеверие и страх. Всяка пролет туркинчетата в махалата изгарят с треската на Свети Коста, мистичният покровител на вече изчезналите селски нестинари. Неусетно ... |
|
|
Гласът на една свободна жена. ... Младият писател Гийом Сбалшеро е събрал откровенията на актрисата, споделени пред него в продължение на осем срещи.
"Не зная кое кара режисьорите да ме желаят. Мисля, че ние често ставаме обект на желания, причините за които ни убягват...
Трудността се корени в самия инструмент на тази професия: нашето тяло. Ние не сме като музикантите или режисьорите, нямаме защитен филтър. Ние нямаме пиано, нито камера, зад която да се скрием. Ето защо границата е крехка - Клеопатра, Персефона, Алекс, Малена, - тя е някъде там между ролята и личността на актьора."
Макар да е звезда от ... |
|
|
Нашингтон – българската столица. Едно място в Америка, което си е напълно наше. Наша си е и ракията, и салатата, и киселото мляко... Наши са и хората, макар да са станали американци. Американци са, но не съвсем.
Героите от новия роман „Нашингтон“ на Михаил Вешим по нещо напомнят на ония симпатяги от „Английкият съсед“. Може дори да са им роднини по пряка или съребрена линия. Но вече не са жители на българското Плодородно, а на плодородна Калифорния. Там някъде се намира и Нашингтон, за който се разказва в романа. ... |
|
|
"Правата, сурова линия е абсолютно неприсъща на хуманността, на живота и творчеството" - Ф. Хундертвасер. Големият австрийски художник Хундертвасер прилага тази философия не само в проектирането на сградите във Виена, с които става известен, но и в художествените средства, с които експериментира през цялата си необикновена творческа кариера. Независимо дали става дума за живопис, скулптора, пърформанс арт или за проектиране на детска градина работите му въздействат със своята разноцветност и органичност и създават усещане за магичност. ... |
|
|
В учебника са разгледани конструктивните и строително-техническите особености на елементите на сградата — основи, стени, подове, покриви, стълби, балкони, стрехи, прозорци, врати, настилки и др. Представени са най-характерните конструктивни типове, тяхното изпълнение и специфичните им детайли. Заедно с тях са изяснени елементите и работите по довършването на сградата — мазилки, облицовки, окачени тавани, остъкляване, бояджийски работи и др. Проблемите са свързани с изискванията в строително-физическо, технологическо и естетическо отношение, които се предявяват към елементите на сградата. Текстът е придружен от ... |
Рейтинг: 9.50 / 2 гласа 
За да оцените книгата "Архитектурни теории в монолози", изберете цифрата отговаряща на Вашата оценка по десетобалната система:
