"Кой е бил Исус от Назарет? Какви свидетелства потвърждават, че той е историческа личност? До края на XVIII и дори още в първите десетилетия на XIX в. задаването на подобни въпроси неведнъж е имало мрачни последици. Твърде любопитното анализиране на този въпрос извън рамките на Новия завет и утвърдената от църквата традиция в очите на християните, особено на теолозите, минавало за неуместно, дори клоняло към ерес. При това забравяли за едно от основните положения на вярата, което гласи, че Исус е не само син Божи, но също така и човек от плът и кръв, т.е. който заедно с другите хора се подчинява на всички земни човешки слабости и има своя тленна биография. Последиците на тази позиция са изпитали върху себе си изследователите, пионери в новата област на знанието - библеистиката. Немецът Самуел Раймарус не успял да публикува резултатите от изследванията си - издали ги едва десет години след смъртта му. Изтъкнатият немски теолог Давид Фр. Щраус и френският специалист по ориенталистика Жозеф Ернест Ренан си спечелили световна известност с трудовете си за Исус и изиграли значителна роля във формирането на съвременното съзнание, но заплатили за смелостта си със загубата на университетските си катедри.
Подобни попълзновения върху свободата на научните изследвания принадлежат на миналото, поне в този драстичен и незамаскиран вид. Настъпиха времена на интензивни търсения, които с нищо не могат да бъдат спрени. Плод на това колективно усилие на много умове на учени историци, религиоведи, филолози, археолози и на много други специалисти - е изключително обширна литература, която с откритията си хвърля нова светлина върху тези проблеми. Да се върнем все пак на нашите начални въпроси. Християнството привежда като доказателство за историческото съществуване на Исус запазените до наши дни сведения от нехристиянски автори, т.е. такива, в чиято обективност, както се вярвало, не може да има никакво съмнение. Тук става дума за бележки, които съдържат текстовете на трима римски автори, а именно Тацит, Плиний Млади и Светоний. Тези автори се отличават много от първите последователи на Христос: по образованието си, по обществения си произход, имотно- то си състояние, културата си и по религиозните си представи. Християните, които всъщност не се отличавали от евреите, принадлежали към градските плебеи и живеели натъпкани в най-бедните квартали на Рим. Тримата споменати писатели били патриции, консули и сенатори, с една дума, принадлежали към най-висшите сфери на придворната аристокрация. Тези почтени мъже в тоги не биха могли да бъдат подозирани в доброжелателност към простолюдието, чиито обичаи и религия би трябвало да им се струват неразбираеми, чудновати и дори отблъскващи. Ако все пак - си казваме - такива хора се видели принудени в произведенията си да споменат създателя на тази чужда на тях религия, може би е трудно да се намери по-достоверно доказателство за съществуването на Исус Христос."
Из книгата
Рейтинг: 9.00 / 2 гласа 
