"В Афганистан някои от екипа на Марз бяха пресичали пътищата си с Гарза. Съвсем наскоро обаче бяха открили, че осигурява охрана по време на голяма сделка за наркотици на Бандата на Чърч, която бе отвлякла Чарли - резултат от което бе ампутацията на два от пръстите му преди почти две седмици, предизвиквайки първоначалния инцидент, който бе наложил повторното събиране на екипа. Един дочут разговор по време на сделката бе разкрил, че Гарза е познавал и най-вероятно също така е работел за групата от другата страна на тази размяна - и разкриването на самоличността на тези играчи включваше голяма част от проучванията на Марз през последните няколко дни. Някой някъде щеше да осигури връзката между Чърч, който преследваше всяка информация, с която Чарли би могъл да разполага относно незаконните дейности на баща си и това, което се бе объркало в Афганистан. И инстинктът на Марз залагаше на Мани Гарза. Един по един се появиха три файла. Жестоко. Един от тези тримата беше техният човек. Чарли кликна върху първия. Марз се наведе по-близо, едва издържайки на изкушението да пропълзи в екрана и да вземе информацията с ръцете си.
– Просто отвори и разпечатай. Ще прочетем подробностите, след като излезеш. Принтерът оживя.
– Вече е пред теб.
Изпълнен с очакване, Марз едва успяваше да стои на едно място. Той крачеше зад Чарли, разменяйки погледи с Ник и Бекет, като и двамата изглеждаха също толкова нетърпеливи, а след това отново се наведе над стола на Чарли. Първи файл, втори файл, трети файл. Готово.
– Трябва да излизам, за да не ни проследят - заяви Чарли.
Пръстите му натиснаха поредица от клавиши и екранът потъмня. Редовете с кода се върнаха. Той написа още няколко реда и машината се изключи. Чарли се изправи, обърна се и погледна Марз с разширените си сини очи.
– По дяволите, Чарли. Мамка му. Ти успя - заяви Марз, като се хилеше и се взираше ту в изуменото и развълнувано изражение на Чарли, ту в топа хартия върху принтера.
Мъжът притисна ръка към гърдите си.
– Проклетото ми сърце ще изхвръкне.
Всички се засмяха. Въодушевлението почти замая главата на Марз.
– Беше си вълнуващо дори само да гледаш, мой човек. Наистина."
Из книгата