Твърде късно

Твърде късно Колийн Хувър Времетраене: 1:15 мин. История на българския народ Петър Мутафчиев Времетраене: 0:56 мин. Никога не бих Пенелъпи Уорд Времетраене: 0:53 мин. Дарът на дъжда Тан Туан Ен Времетраене: 0:52 мин. Живот по върховете Артър Хейли Времетраене: 1:12 мин. Обещанията, които трябваше да спазим Моника Мърфи Времетраене: 1:00 мин. Бягай Блейк Крауч Времетраене: 0:58 мин. Поредица Макс и Лили Петя Цанева Времетраене: 1:03 мин. Приключения с Парис в кухнята Елени Катсулис Времетраене: 0:54 мин. Двор Риз Рейс Времетраене: 1:02 мин. Великанът и мишката Петя Цанева Времетраене: 1:05 мин.

Напрегната история за фатално обсебваща и опасна любов.

Слоун е готова да премине през ада за хората, които обича. Дори това да означава да продължава връзката си с привлекателния Ейса Джаксън - известен наркотрафикант. Тя е в затруднено финансово положение, тъй като трябва да се грижи за болния си брат, а Ейса е единственият, на когото може да разчита. Но колкото повече време минава, толкова по-зависима от него става тя, а той от своя страна развива болезнена обсебеност към нея.

Когато се появява Картър, полицай под прик­ритие, Слоун е изненадана от внезапното привличане помежду им. Тя знае много добре, че ако Ейса дори заподозре, че има чувства към друг мъж, ще го убие. А Ейса винаги се старае да бъде един ход напред, включително и пред Слоун. Досега никой не е успявал да се изпречи на пътя му. Никой освен Картър.

Слоун и Картър трябва да намерят начин да се измъкнат, преди да е станало твърде късно...

Книгата е Бестселър № 1 на Ню Йорк Таймс.

Колийн Хувър публикува първия си роман през 2012 година. От тогава всичките ѝ произведения оглавяват класациите на Ню Йорк Таймс и се превръщат в международни бестселъри, преведени на повече от 15 езика. Три поредни години (2015, 2016 и 2017) книги на Колийн Хувър са избирани от читателите за роман на годината в Goodreads Choice Awards (категория Романтика).

"Усещам как в ръцете ми се преплитат топли пръсти и ги притискат силно към матрака. Клепачите ми са прекалено натежали от липсата на сън през последната седмица, за да ги отворя. Всъщност не съм имала възможност да се наспя през целия месец. По дяволите, даже през цялата проклета година. Простенвам и правя опит да притисна краката си един към друг, но не мога. Усещам натиск навсякъде. Върху гърдите, бузата ми, между краката ми. Нужни са ми няколко секунди, за да откъсна съзнанието си от сънливото безвремие и да се разбудя достатъчно, за да разбера какво прави той.
– Ейса - измънквам раздразнено. – Махни се от мен.
Тялото му се движи върху мен с повтарящи се тласъци, а той стене в ухото ми, докато сутрешната му набола брада драс­ка бузата ми.
– Почти съм готов, мила - прошепва в шията ми.

Опитвам се да издърпам ръцете си изпод неговите, но той ги стиска още по-силно, припомняйки ми, че не съм нищо повече от затворник в собственото си легло, а той - моят пазач. Ейса винаги намира начин да ме накара да се чувствам така, сякаш тялото ми му принадлежи. Никога не е проявявал злоба или принуда за това - просто желанието му за секс е постоянно и това определено ми създава неудобства. Като например точно сега. В шест часа през тази проклета сутрин. Съдя за часа по начина, по който слънчевите лъчи надничат през пролуката под вратата, и по факта, че Ейса тъкмо си ляга след снощното парти. Аз обаче съм на лекции след по-малко от два часа. Не това е начинът, по който бих искала да бъда изтръгната от съня си, започнал едва преди три часа.

Увивам крака около талията му с надеждата, че ще си помисли, че изпитвам удоволствие от случващото се. Свършва по-бързо, когато покажа дори и слаб интерес. Обгръща дясната ми гърда с длан, издавам очакваното от него стенание и в този момент той започва да се тресе.
– Мамка му - изпъшква той, заравя лице в косата ми и започва бавно да се полюшва върху мен. След няколко секунди се сгромолясва отгоре ми, дишайки тежко, след което ме целува по бузата и се обръща на другата страна на леглото. Изправя се, сваля презерватива, хвърля го в коша за боклук, след което грабва бутилка вода от нощното шкафче. Поднася я към устните си, докато обхожда изложената ми на показ плът с очите си. Устните му се разтягат в ленива усмивка. Застава уверено гол до леглото и поглъща останалата вода.

Красив е, но си има своите недостатъци. Всъщност външният му вид може би е единственото нещо у него, в което не откривам недостатък. Той е самонадеян, избухлив и понякога невъзможен. Но ме обича. Адски много. И би било лъжа да твърдя, че и аз не го обичам. Има толкова много неща у него, които бих променила, ако можех, но точно в този момент той е всичко, което имам, затова се задоволявам с това. Покани ме да се нанеса тук, когато нямаше къде да отида. В онзи момент нямаше към кого да се обърна. Дори само това е достатъчно, за да се примиря с него. Нямам друг избор.

Посяга с ръка към устата си и я избърсва, след което хвърля празната бутилка в кошчето за боклук. Прокарва ръка през гъстата си кестенява коса, намига ми и се хвърля обратно на леглото, навежда се към мен и нежно ме целува по устните.
– Лека нощ, мила - изрича и се обръща по гръб.
– Искаш да кажеш добро утро - отвръщам и неохотно ставам от леглото. Тениската ми е навита около кръста, затова я дръпвам надолу и си вземам чифт бикини и друга тениска. Преминавам през коридора към душа, облекчена, че единствената баня на горния етаж не е заета от някой от многобройните ни съквартиранти. Проверявам колко е часът на телефона си и изтръпвам, че времето няма да ми стигне дори да спра някъде да си взема кафе. Днес е първата лекция от семестъра, а вече планирам да я използвам, за да наваксам със съня. Нещата не вървят добре.

Не мога да продължавам така. Ейса никога не е ходил редовно на лекции, а въпреки това винаги успява да завърши семестъра с почти безупречни оценки. А аз едва съумявам да не потъна, въпреки че миналия семестър не съм пропуснала и една лекция. Е, поне тялом. За съжаление, живеем с толкова много хора, че в къщата никога няма моменти на тишина. В голяма част от случаите се улавям, че заспивам в час - все пак само тогава намирам някакво спокойствие и липса на шум. Партитата вкъщи, изглежда, се случват по всяко време от денонощието, без значение дали някой трябва да ходи на лекции на следващия ден. У дома почивните дни по нищо не се различават от дните през седмицата, а наемът не зависи от броя на пребиваващите.

През половината време нямам никаква представа кой живее тук. Къщата е собственост на Ейса, но той обича да е сред хора, затова е привърженик на принципа вратата му да е отворена за всички. Ако имах някакви средства, щях на мига да си наема собствена квартира. Само че нямам. А това означава само едно - още една година на истински ад, преди да завърша. Една година до свободата ми. Събличам тениската през главата си и я хвърлям на пода, след което дръпвам завесата на душа. В момента, в който се пресягам за кранчето, изкрещявам с пълно гърло. Във ваната, мъртвопиян и напълно облечен, лежи най-новият ни постоянен съквартирант Далтън.

Той се събужда рязко и удря челото си в крана над него, след което извиква. Протягам ръка и грабвам тениската си точно в момента, в който вратата се отваря с трясък и Ейса нахлува вътре.
– Добре ли си, Слоун? - пита напрегнато и ме завърта наляво-надясно, за да провери дали съм се наранила. Кимам трескаво и посочвам към Далтън във ваната.
– А аз не съм добре - изпъшква Далтън. Положил е длан върху току-що насиненото си чело и прави опит да изпълзи от ваната.
Ейса ме поглежда и обхожда с очи голото ми тяло, закрито от тениската в ръцете ми, след което отново хвърля поглед на Далтън. Боя се, че ще си извади погрешни изводи, затова понечвам да обясня, но той ме прекъсва с гръмкия си и неочаквано избухнал смях.
– Ти ли му го причини? - пита ме, докато сочи главата на Далтън.
Клатя глава отрицателно.
– Удари си главата в крана, когато изпищях.

Ейса започва да се смее още по-силно, протяга ръка към Далтън и след това го издърпва, за да му помогне да излезе от ваната.
– Хайде, човече, имаш нужда от една бира. Лекарство против махмурлук.
Избутва Далтън от банята, тръгва след него и затваря вратата след себе си. Стоя замръзнала на място и още притискам тениската към гърдите си. Тъжното в случая е, че това се случва за трети път. Всеки път с различен идиот, който се е сгромолясал мъртвопиян във ваната. Отбелязвам си наум от сега нататък да проверявам ваната, преди да се съблека."
Из книгата

Ибис ЕООД
София, 1528
ул. Поручик Христо Топракчиев 11
info@ibis.bg