"Книгите са вредни" - Георги Иванов

"Родители, пазете децата си!
Така, кое е най-опасното за едно малко дете? Острите предмети? Горещият котлон? Чичко с шлифер? Бате Енчо? Не! Нито едно от тия неща. Няма по-опасно нещо от литературата! Ако видите детето да приближава библиотеката, бой до напикаване. Ако се пореже, ще му мине, но една книга - може да му остави травма за цял живот.
На 8 години открих една книжка до леглото на майка ми. Там прочетох, че във всеки човек има неоткрит гений, специален талант, некви свръх способности. Представете си, ако беше истина - 7 милиарда гения!!!!!!!!!!! 7 милиарда пъти Айнщайн. 7 милиарда пъти Маргарет Тачър. 7 милиарда пъти Крисия. "Ще бъде детскааа планетаааа..." - 7 милиарда!
И тая мисъл ми се загнезди в главата. От 8 годишен искам да съм специален, уникален, всички да ме познават, да имат нужда от мен, да ме цитират. Още тогава започнах да се чудя, в кое ще съм гениален. Ама не се проявявало винаги. Имало нещо в ДНК^-то, някакъв ген, дето всички го притежаваме, само трябвало да се отключи и бааам - ставаш гениален или ти се открива някакво уникално умение. Уловката е, че не знаеш в какво ще избие. От гените зависи дали ще си новия Моцарт, Чикатило или Митьо Пищова - коварна работа. Но за мен нямаше значение, все ми беше тая, важното е да стане.
В малкото шибано книжле пишеше, че ако си дете чудо, най-вероятно ще се прояви някъде между 2^-та и 15^-та година. Аз съм имал признаци още от преди това. В книгата бяха изброени симптомите, на които безусловно отговарях.
1^-во - по време на бременността, ако на майката ѝ се ходи често по малка нужда, има голяма вероятност да роди надарено дете. Доколкото знам, на майка ми й се е ходило до тоалетната непрекъснато, всеки ден, всеки час - цели 9 месеца. Положението е било толкова страшно, че не е смеела нито да се разсмее, нито да се изкашля. Очевидно е, че се задава нещо екстремно гениално.
2^-ро - задължително е детето да има два въртела коса на главата си. Това било гаранция, че е най-малкото много умно. Аз имах два въртела и... бонус ръб между тях. Погледнато отзад, главата ми прилича на бухал. А какво е бухалът - мъдрост!!!
И 3^-то - ако от най-ранна възраст детето проявява невероятни способности. Точно като мен. Цели две години съм заспивал само на песента "най-добрият люляк" - на Стефка Берова и Йордан Марчинков. От всички песни на света, аз съм избрал такава с "Най-добрият" в името си - Случайност? Не мисля.
И така, моето детство премина в чакане на проявленията на гениалност. Родителите ми бяха нащрек за напиращият талант. Но големият въпрос стоеше! Как? Как да го отключим тоя ген? В онази книжка за това нищо не пишеше. Да е пъпка, да го разчоплиш, ама то е ген, не се вижда, не мирише, няма го."
Из книгата