Младият емигрант Петър Георгиев и докторът по археология Боряна Казакова преследват посланието на мистериозен надпис и се оказват въвлечени във вихър от събития, които ще застрашат живота им, но и ще променят изцяло представите им за света, за свръхестественото и отвъдното. Хилядолетна тайна лежи скрита в недрата на нашите земи. Светилищата на древните траки и до днес пазят следите от ритуали, превръщали хората в богове. Лидерът на могъща международна организация търси път към безсмъртието, а българската иманярска мафия няма да се спре пред нищо, за да се сдобие с уникално златно съкровище. Кой е Залмоксис и защо Сократ го нарича "цар, който е божество"? Какво се крие в сакрални за траките места като гробницата в Свещари, пещерата Утроба и остров Свети Иван? Какво е било предназначението на Боровското съкровище?

В "Ритуалът" Радко Пенев е използвал умело съвременните исторически познания за вярванията на траките, техните мистериозни ритуали, култа към Богинята и Тракийския конник, легендите за жреца Залмоксис и за Орфей, за да създаде интригуваща и заплетена история с много обрати, в която на карта е заложено бъдещето на човечеството. В книгата, която наподобява по стил романите на Дан Браун, международна тайна организация издирва частите от съкровище, което може да превръща хората в безсмъртни богове. За да го открие, тя използва мрежата от иманяри, които контролират търговията с антики в България. Мистериозен, безскрупулен мъж иска да намери трите антични артефакта, за да извърши отново ритуала и да постигне безсмъртие. Той няма да се спре пред нищо, за да постигне целта си и негови невинни жертви стават професор по антична история, лекар, който, притиснат от немотията, става иманяр, както и двама души, които в крайна сметка ще го отведат до целта му.

Историята продължава в страниците на "Грехът на Лилит".

"Доктор Генчев дръпна с отегчение от догарящата цигара, когато линейката спря пред входа на спешното отделение. Ка­неше се да подремне, а сега новият болен му объркваше пла­новете. Сви устни, опъна още веднъж и с наслада вдиша дима. Ня­маше закъде да бърза - щом сирената не беше пусната, значи, случаят не беше спешен, можеше да почака още пет минути. Кой знае какво беше този път - пияница, пребит в дискотека, или някой дъртак, с когото не си заслужаваше да си губи вре­мето. "Да умират, бе - каза си, – като не ми плащат достатъчно да ги спасявам, да си мрат.".
Шофьорът внимателно маневрираше назад, за да доближи вратите до рампата. Докторът понечи да дръпне още веднъж, преди огънчето да опари пръстите му, когато мобилният му телефон иззвъня. Чу­деше се кой може да го търси толкова късно, но когато погледна светещия екран, припряно прие повикването.
– Ало?
– Ало, тате? Здрасти, как си?
Въпреки хилядите километри, които ги деляха, гласът на сина му звучеше съвсем чисто.
– Здравей, добре съм - на работа, ти как си?
– Чудесно, много добре. Просто се обаждам да те чуя. Спа­си ли някой днес?
Обикновено Марин не се интересуваше от работата му. Навярно криеше нещо и се опитваше да го предразположи.
– Не, само една-две превръзки, нищо особено. Добре ли си наистина?
– Да, добре съм, само малко... - гласът заглъхна, без да довърши изречението.
– Парите ли свършиха?
– Ами да... Е, не съвсем, но няма да изкарам месеца. Пред­платих наема за следващия и вече карам на вятър и хляб.
– Да не те мисля, значи, хляб имаш... - каза докторът с ус­мивка.
– Абе, имам аз, ама и той е с пари.
– Не може да бъде! Наистина?
– Стига бе, тате, знаеш ли колко е скъпо тук, да не мислиш, че ми е приятно да те моля!
– Не знам. Приятно ли ти е?
– Ех, че си... Ще ми помогнеш ли, или не? - в гласа му се преплитаха надежда и обвинение.
– Не знам, трябва да си помисля и да видя дали си заслужа­ва. Все пак ти реши да напуснеш работа.
– Не е така! Знаеш го - няма как да ходя на работа и да уча едновременно. Да не съм машина! - говореше забързано синът му.
– Не, сине, знам, че не си машина...
– Добре, айде, работи си, няма да те притеснявам повече!"
Из книгата