"Благородният рицар Дон Кихот де Ла Манча, препускаше своя мършав кон, и бавно напредваше. Санчо Панса яздеше зад него на своето магаре и мечтаеше за бъдещето си като крал на остров. Когато си представи жена си като бъдеща кралица, той се изсмя на глас:
- Ако Бог накара хиляда корони да паднат от небето, нито една няма да се нахлузи върху дебелата глава на моята Мария!
През това време на хоризонта се показаха мелници, построени в редица.
- Приятелю мой, късметът отново ни се усмихва, дори повече, отколкото си мечтаех! - извика Дон Кихот на своя оръженосец. - Ей там стоят над тридесет гигантски чудовища! Ще се пусна към тях и ще се бия на живот и смърт."
Из книгата