САЩ и Иран. Партньорство и противопоставяне в Студената война

Темата за Иран и неговите двустранни отношения със САЩ през ХХ век е сред най-сложните и противоречиви теми, над които изследователите на международните отношения продължават да посвещават своите научни трудове. Динамиката, с която се развиват тези отношения ознаменува възхода на САЩ като световна суперсила и отрежда мястото и ролята на Иран в западната сфера на влияние до 1979 г. От самото начало на тези отношения Иран се явява като ключов партньор на Вашингтон в размирния регион на Близкия изток и това от своя страна генерира динамичен процес на общуване между двете страни. Отношенията между Техеран и американските президенти от Айзенхауер до Картър имат сложен, многопластов и противоречив характер, поради което разглеждането на основните обществени фигури в Иран - Мохаммад Мосаддек, Мохаммад Реза Шах и аятолах Хомейни отразява разнообразните и некатегорични оценки на изследователите.

Изложението подробно проследява зараждането на американо-иранското партньорство между двете световни войни, задълбочаването му по време на Втората световна война и определянето му като ключово и за двете държави по време на кризата с национализираната петролна индустрия в Иран. Това е моментът, когато САЩ вземат решение да се намесят във вътрешните дела на Иран и свалят правителството на популярния премиер д-р Мохаммад Мосаддек през 1953 г. От този момент нататък американската политика в региона на Близкия изток става силно обвързана със съдбата на иранската държава и авторитарния режим на Мохаммад Реза Пахлави. Поетият ангажимент към Иран неведнъж поставя САЩ в неизгодни и доста неудобни позиции в замяна на безусловната поддръжка на прозападната политика от шаха.

Отношенията между САЩ и Иран представляват един от най-дискутираните проблеми в модерната история на световната политика. Те са модел на своеобразния сблъсък между традиционното и модерното, съприкосновение на два различни свята, привлечени един към друг от взаимния интерес и нуждата от надеждно партньорство. В началото на Студената война тези политически и социокултурни взаимодействия между две сили - държава с петхилядолетна история и относително млада страна, но с бъдеще на световен лидер, без съмнение посяват семето на промяната в политиките и на двете.

"През 750 г. настъпва краят на Дамаския халифат. Управлението на Омаядите разширява границите на ислямската империя многократно, за успеха на която са ползвани византийски и персийски военни и държавнически практики. В продължение на близо три века иранците са управлявани от арабски владетели. През VIII век, след бунт, Халифата преминава в ръцете на династията на Абасидите и столицата е преместена в Багдад. Омаядите са обвинени, че са допуснали да навлезе прекалено много влияние от Запад и затова се счита за необходимо центърът на мюсюлманската империя да се премести на изток, където иранците с готовност отправя претенциите си към властта. Самият бунт и акт на отнемане на властта от Омаядите е дело на бунтовници от иранската провинция Хорасан, начело с персиеца Абу Муслим Хорасани. Тези събития създават впечатление за опит за "иранизиране" на Халифата, което не остава ненаказано от първите Абасидски халифи. Абу Муслим е убит, но неговата популярност в Хорасан и Трансоксиана добива огромни мащаби, а опитите на шиитите да установят контрол върху властта в Халифата не спират дотук.

През 809 г. легендарният халиф Харун Ал-Рашид пада убит в битка за потушаване на поредното иранско въстание в провинция Хорасан. Приживе Халифът посочва като свой наследник Мохаммад Ал-Амин - синът, роден от арабска принцеса. Другият му син Абдулла Ал-Мамун, роден от персийска наложница, оспорва короната на Ал-Амин. Конфликтът между двамата братя прераства в гражданска война. Победителят Ал-Мамун се утвърждава не само като отличен пълководец, но и като човек на науката и познанието. При неговото двадесетгодишно управление Близкият изток преоткрива древногръцките трудове, особено тези на Платон и Аристотел и според Портер "дава възможност на учените в Багдад да приложат метода на логическото разсъждение". Абдулла Ал-Мамун е първият ирански халиф, въпреки че приема сунитския клон на исляма и не се въздържа от преследване на шиитите. Неговото управление е успешно не само заради качествата му на водач, но и заради покровителството, което той упражнява над знанието, мъдростта и прозрението, точно онези ярки качества на персийските му предци - строители на бъдещето, а не негови рушители. Лиричните и епични текстове, създадени през това време в Персия разкриват колко голям е бил залогът да се признае, че ислямизираният район е имал минало, простиращо се във времето много по-назад от арабите и Пророка.

Идването на власт на Ал-Мамун е началото на края на чуждото покровителство над иранския народ. Още през първите векове на своето пробуждане, средновековен Иран дарява света с едни от най-светлите умове, като поетите Фирдоуси, Унсури, Кей Кавус, Катран, Азрази, Саади, Хафез,Омар Хаями; Атар - медикът-поет и автор на "Езикът на птиците"; поетите Хакани и Назами; теоретикът - музикант Фарухи; реторикът Рашит ал-Дин Ватват; Мохамед Джоухар - автор на най-стария труд за качествата на скъпоценните камъни и металите; Абу Рейхан Бируни, написал първата книга за географията и културните порядки на чужд народ в "Книга за Индия". Бируни се позовава на индийски източници по астрономия, за да създаде първата теория за хелиоцентричността на Земята; легендарният фармацевт Авицена и много други имена. А въпреки, че официален език в халифата е арабският, персийският остава езикът на науката и литературата в Близкия изток, а също така и в Централна Азия и в мюсюлманските части на Индия."
Из книгата

Въведение
Политическа история на Иран до епохата на модернизма

• Исторически предпоставки за ислямизирането на Иран
• Необходимата религия
• Халифатът и разединението в исляма
• Иранското участие в създаването на Османската империя
• Възраждане на иранската държава
• Амбицията на турските племена
• Исторически и геополитически предпоставки за възникване на Османската империя
• Националната династия на Сефевидите
• Сплотяващият елемент ба исляма в националната държава на Сефевидите
• Кратка хроника на сефевидските шахове
• Афганският иредентизъм и установяване на втората иранска национална династия
• Бунтът на афганците и колапсът на сефевидски Иран
• Героят на иранския народ - Надир шах

Иран и великите сили. Установяване на Американско влияние

• "Мост на победата" - икономическа и геостратегическа значимост на Иран
• Англо-руското съперничество в "Голямата игра"
• Външнополитическа активност на Иран в условията на "Голямата - игра"
• Англо-руската конвенция за поделянето на Иран и надпреварата за иранските концесии
• Борбата на Конституционното движение срещу абсолютната монархия
• От "Голямата игра" към Първа световна война
• Династията Пахлави и модернизацията на Иран
• Планът "Кързън" и болшевишката заплаха от север
• Възходът на Реза Хан - от премиер до монарх
• Сложните отношения между Иран и Великите сили в периода между двете световни войни
• Специфика на американо-иранските отношения в навечерието на Студената война
• Предпоставки за възникване на американски интерес в Иран
• Включването на САЩ във Втората световна война и начално на активното американо-иранско сътрудничество
• Военновременната окупация на Иран и подновеното англо-съветско съперничество
• Иранската криза (1945 - 1946) като предвестник на Студената война
• Съветските планове за Иран в следвоенната суматоха
• Ангажиментът на САЩ към опазване на териториалната цялост и суверенитет на Иран
• Иран през призмата на Доктрината Труман
• "Иранската криза" като фактор за избухването на Студената война
• Обновяването на Доктрината Труман и приобщаване на Иран към Западната сфера на влияние

Факторът петрол във вътрешната и външната политика на Иран (1949 - 1953)

• Петролът като обект на външната политика на Иран
• Кратка история на иранската петролна индустрия
• "Който притежава петрола, той контролира държавата"
• Да бъде или да не бъде национализиран иранския петрол - една отворена дискусия в обществото (1949 - 1951)
• Узряването на идеята за национализацията на иранския петрол
• Актът на национализация получава подкрепа на иранското общество
• Управлението на Мохаммад Мосадек (1951 - 1953) и национализацията на иранския петрол
• Премиерът Мосадек - национализъм в човешки облик
• Преговорите между Мосадек и АИПК и трудният избор на Америка
• "Ръкавицата е хвърлена": Иран отхвърля едностранно британския бойкот
• Преодоляване на петролната криза
• Айзенхауер преразглежда американо-иранските отношения и оказва подкрепа на Лондон
• Разработване на операция "TPAJAX"
• "Нека иранският петрол отново да потече към Запада"
• Последствия от преврата и публичния процес срещу Мосадек
• Религиозният фактор в събитията между 1949 и 1953 г. Като стълб на иранската съпротива срещу петролната зависимост от Запада
• Голямата дилема на шиитското духовенство в ерата на модернизация и позападняване
• Политическа активност и роля на улемите в кризата с национализирания петрол и преврата срещу Мосадек

Американо-иранските отношения от Айзенхауер до Джонсъс и тяхното влияние върху вътрешнополитическите процеси в Иран

• Американо-иранските двустранни отношения след преврата от 1953 г.
• Въпросът за икономическата стабилност на Иран и англо-американската експлоатация на иранските петролни ресурси
• Амбицията на Мохаммад Реза за постигане на равноправност и независима външна политика
• Радикалните промени в Близкия изток довеждат до активизация на иранската регионална политика
• Иран в Багдадския пакт - "най-значимата връзка в отбрана на Свободния свят"
• Преговорите за присъединяване на Иран към Багдадския пакт и "съветската карта" в ръкава на шаха
• Доктрината Айзенхауер като отговор на съветската заплаха за близкоизточните страни
• Иранската дипломация между САЩ и СССР
• Джон Ф. Кенеди - американската хипер-активност в Иран
• Кенеди преразглежда американската политика към Иран
• Недоверието между Вашингтон и Техеран нараства
• Кабинетът "Амини"
• Причините за неуспешната американска политика
• Независимата външна политика на Иран и затопляне на ирано-съветските отношения
• Зареждане и развитие на Ислямското революционно движение (1963 - 1979)
• "Бялата революция"
• Проповедите на Хомейни срещу властта на американското влияние в Иран
• Критиката към режима приема опасни размери
• Основни фактори, довели до популяризиране на движението на Хомейни

Големият обрат в Американо-иранските отношения: Отниксън Докартър

• Политиката в Иран на тандема Никсън - Кисинджър и факторът ОПЕК
• Съветските провокации към Иран-индопакистанската война, въоръжаването на Ирак и установяване на социалистическа република в Афганистан
• Издигането на Иран в центъра на американската регионална политика в Близкия изток и Персийския залив
• Урокът на "тъмнооките" народи
• Учредяването на ОПЕК и реакцията му срещу поредната арбо-израелска война (1973 г.)
• Наложеното ембагро върху вноса на петрола в САЩ поставя на изпитание американо-иранското партньорство
• САЩ използва Саудитска Арабия срещу Иран в преговорите за цената на петрола
• Как "Суперсилата" си създаде "суперклиент"
• Джералд Форд прави последен опит да повлияе на шаха
• Заложници в капана на Иран
• Провалът на американската политика при Картър
• Промяната във вътрешнополитическият живот на Иран през 70-те
• Колебливата подкрепа на Картър за режима на Пахлави
• Ескалиращото напрежение в Иран взема връх
• Адекватността на американската политика в предреволюционен Иран
• Иран на Аятоластите - от монархичен произвол до религиозен терор
• Тържественото завършване на Хомейни в Иран
• Ислямската република донася разочарования на иранците
• "Културна революция" на вместо демокрация
• Кризата със заложниците: средствата на "грубата" дипломация
• Радиакализирана студентска организация нахлува в американското посолство и взема заложници
• Картър задейства спасителна операция "Орлов нокът"
• Демокрация между Изтока и Запада

Заключение
Азбучен показалец на имената
Използвана литература