"Том Ломакс умираше. Протърканият килим беше подгизнал от кръвта, която изтичаше от ужасната рана на главата му. Слабото му кокалесто тяло се беше строполило в основата на главното стълбище, което някога беше красило фоайето на хотел "Аврора Пойнт".
Той погледна към Мадлин с избледнелите си сини очи, които блестяха от шока и загубата на кръв.
– Мади? Ти ли си?
– Аз съм, Том. Паднал си лошо. Не мърдай.
– Провалих се, Мади. Съжалявам. Едит ми повери да те пазя. Провалих се.
– Всичко е наред, Том. – Мадлин притисна смачкания си на топка шал към ужасната рана на главата на Том. – Сега ще се обадя на 911. Линейката ще дойде скоро.
– Твърде късно е. – Том опита да протегне ръка към нея, кожата му беше белязана от десетилетия усилен физически труд. – Твърде късно е.
Операторът на 911 вече задаваше въпроси.
– ...Какъв е спешният случай?
– Намирам се в хотел "Аврора Пойнт" – каза Мадлин, като машинално премина към строгия си делови тон. – Пострадалият е Том Ломакс, икономът. Паднал е лошо. Нуждае се от линейка незабавно.
– Изпращам я – каза операторът. – Има ли кървене?
– Да.
– Опитайте да го спрете, като притиснете раната.
Мадлин погледна окървавения шал, с който опитваше да спре струящата от раната кръв.
– Какво си мислите, че правя? Пратете някого. Веднага!
Тя хвърли телефона на пода, за да може да притисне по-добре раната на Том. Но усещаше как животът му изтича пред очите ѝ. Очите му бяха почти безизразни.
– Куфарчето – прошепна той.
Нова вълна шок я връхлетя.
– Куфарчето. – Том затвори очи. – Изгревът. Винаги си харесвала изгревите ми.
– Том, моля те, кажи ми за куфарчето.
Но Том вече не говореше. Пое си рязко дъх и после всичко у него стихна. Пълният покой на смъртта се спусна над него."
Из книгата
Рейтинг: 9.00 / 2 гласа 
