Горчива мъгла. Разкази

"Имах нова любов и я рисувах с думи. Как бях забравил, че толкова отдавна ги обичам. Боготворях ги. И започнах да ги подреждам. В началото не знаех как. Но имаше кой да ми помага и да ме окуражава. Още нямах муза и ми беше ужасно трудно. Сега пък имам две. Друго е. Все едно да имаш криле и то големи. Започнах с разкази. Мъдрите казват, че това е работа за богати хора. Харчиш много сюжети. Но ми помага и друго:

- Защо, като мога да разкажа една история на пет страници, да пиша петстотин? - това са думи на великия Борхес.
- Пиши - каза ми един щедър човек, - но всеки ден.

Не ми тежи.
- Но трябва да топиш перото в кръвта на сърцето си! Това е - крещеше друг.
- Тъжни са ти историите. А ти си весел, странно? - чувах.
- Но това е водопад от думи. Не може ли по-кратко? Само с две-три, а? - и беше искрено.
- Не знам. Не те разбирам. - и казваше истината. Какво да искаш от човека? Не лъжеше.

Разбрах, че няма музика за всички. И си слушах само моята."
Из книгата

Труд ООД
София 1528
ул. Поручик Христо Топракчиев № 11
nelly@trud.cc