Двадесет и петият час

"Двадесет и петият час" (1949) на К. Вирджил Георгиу е една от големите антиутопии на ХХ в., изобличаваща нацизма, комунизма и дехуманизирането на съвременния свят. Романът описва участта на човека, престанал да е личност и сведен само до "досие" - едно "адско клеймо", което го преследва до гроба. Творбата, преведена на 31 езика, се публикува за първи път на български език.

Романът бестселър е преведен на 31 езика и екранизирана през 1966 г. от режисьора Анри Верньой с участието на звезди като Антъни Куин, Вирна Лизи и Сердж Реджани.

"Двадесет и петият час" е една от най-големите книги на XX в., защото разкрива аспект от съвременната история, който никой друг европейски или американски писател не е изяснил с такава проницателност. Става дума за първата литературна творба, която изразява терора на съвременната история, означаващ за голяма част от хората на планетата било смърт, било превръщане в машина - деперсонализация или дехуманизация"
Мирча Елиаде

"Аз съм стъписан, очарован, разтърсен от "Двадесет и петият час" и не познавам по-проникновено и по-истинско свидетелство за днешния свят."
Реймон Арон

"Фикцията в "Двадесет и петият час" е пренебрежимо малка. Не искам да кажа, че книгата е чисто автобиографична, макар че авторът и неговата съпруга са изстрадали лично събитията, описани в нея. Не смятам, че може да се намери по-показателна творба за ужасяващата ситуация, в която днес се намира човечеството. "Земята - казва един от героите в книгата - престана да принадлежи на хората." Или по-точно изглежда, че хората се отучиха да се държат като хора."
Габриел Марсел

Фондация Комунитас
София, 1000
Патриарх Евтимий 22, ет.3,ап.4
communitasfoundation@gmail.com