"31 декември 2013-а, почти полунощ
Ноел стоеше върху страничната облегалка на дивана с протегнати към Магс ръце.
Магс вървеше покрай него и клатеше глава.
– Хайде! – изкрещя той, за да надвика музиката.
Тя поклати глава и завъртя очи.
– Това е последният ни шанс да танцуваме заедно! – настоя той. – Последната ни година в гимназията е!
– Остават ни още месеци за танцуване – каза Магс и спря до масата с храната, за да вземе един мини киш.
Ноел мина по дивана, стъпи на масичката за кафе, после изпружи единия си дълъг крак, колкото можа, за да го качи на двуместното канапе до Магс.
– Свирят нашата песен – каза той.
– Свирят Baby Got Back – отвърна Магс.
Ноел се ухили.
– Само заради това – каза тя – никога няма да танцувам с теб.
– Ти така или иначе никога не танцуваш с мен – отбеляза той.
– Правя с теб всичко друго – изхленчи Магс. Беше вярно. Учеше с Ноел. Обядваше с Ноел. Вземаше Ноел на път за училище. – Даже ходя с теб да се подстригваш.
Той докосна косата си отзад. Беше кафява и гъста и падаше на свободни къдрици надолу до яката му.
– Магс, когато не си с мен, я отрязват прекалено късо.
– Не се оплаквам – каза тя. – Просто този път ще пропусна.
– Какво ядеш? – попита той.
Магс погледна надолу към подноса.
– Май някакъв киш.
– Аз мога ли да го ям?
Тя пъхна в устата си още един и го сдъвка замислено. Нямаше вкус на ядки или ягоди, киви или морски дарове.
– Май да – каза тя. Вдигна един киш, а Ноел се надвеси и го изяде от пръстите ѝ. Застанал на двуместното канапе, беше висок почти седем фута и половина. Бе облечен в нелеп бял костюм. От три части. Откъде изобщо човек намираше бял костюм от три части?
– Бива го – каза той. – Благодаря. – Посегна към кока-колата на Магс и тя го остави да я вземе, после той я дръпна рязко от устата си и наклони глава. – Маргарет. Свирят нашата песен.
Магс се заслуша:
– Това онази песен на Кеша ли е?
– Танцувай с мен. Имаме годишнина.
– Не обичам да танцувам с цяла камара народ.
– Но това е най-хубавият начин за танцуване! Танцуването е колективно изживяване!
– За теб – каза Магс и побутна бедрото му. Той се олюля, но не падна. – Ние не сме един и същ човек.
– Знам – отвърна Ноел с въздишка. – Ти можеш да ядеш дървесни ядки. Изяж едно от онези браунита заради мен – нека гледам.
Магс погледна шведската маса и посочи към едно плато с браунита с американски орех.
– Тези ли?
– Да – каза Ноел.
Тя взе едно брауни и отхапа. По роклята ѝ на цветя се посипаха трохи и тя ги изтупа.
– Хубаво ли е? – попита той.
– Много хубаво – призна тя. – Много плътно. Сочно. – Отхапа нова хапка.
– Толкова нечестно – каза Ноел, като се хвана за облегалката на двуместното канапе и се надвеси още повече. – Покажи ми.
Магс отвори уста и изплези език.
– Не е честно – оплака се той. – Това изглежда вкусно.
Тя затвори уста и кимна.
– Довърши си вкусното брауни и танцувай с мен – каза той.
– Целият свят танцува с теб – каза Магс. – Остави ме на мира.
Тя грабна нов киш и още едно брауни, после остави Ноел зад себе си."
Из книгата
Рейтинг: 10.00 / 2 гласа 
