През двора на времето

Литературна критика. "През двора на времето" е опит на критика и литературния историк да "възстанови" от своя ъгъл на зрение творчески светове, наблюдения, анализи и срещи в едно нелеко, както за всички ни, така и за културата ни време.

Литературен критик и историк, преводач, журналист, редактор и издател, Светлозар Жеков е роден през 1951 г. в Пловдив. Завършил е българска филология в СУ "Св.Климент Охридски", където по-късно е хоноруван асистент по нова българска литература (1979 - 1982). Работил е като редактор и завеждащ редакция "Поезия" при Главна редакция "Култура" на БНР, в сп. "Пламък" и издателство "Български писател". От 1991 г. ръководи собственото издателство "Перо". От 1997 г. до 1999 г. е директор на Националния център за книгата при Министерство на културата, където полага много усилия за скъсване с рутината и въвеждането на модерни форми на реализация на българското книжовно наследство, но не среща подкрепа и подава оставка. По ирония на съдбата няколко години по-късно получава националната награда, "Христо Г. Данов" за мултимедийното си издание "Христо Смирненски - новият прочит", което е част от неосъществения и до днес негов проект за нова книжна политика.

През 2003 г. издава литературната си анкета с поета Кирил Кадийски, плод на дългогодишна съвместна работа ("Кирил Кадийски. Литературна анкета", изд. "Перо", 2003). С "честното си говорене" (Мл. Влашки) анкетата предизвиква широк интерес и дебати не само сред литературните кръгове, но и сред широката общественост, възприемаща я като емблематичен документ за художественото и политическо време, отразено и коментирано в нея. След отшумелите крамоли на деня (и след второто ѝ издание - 2007 г.) познавачите без съмнение я нареждат между най-стойностното, създадено в жанра.

Светлозар Жеков е автор на десетки рецензии, литературни портрети, статии, интервюта и радиопредавания, дали основа на критическата му книга "През двора на времето" ("Нов Златорог", 2007 г.). Успоредно с това посвещава не малко време и на превода на поезия. През 1982 г. издателство "Народна култура" публикува преводите му на Арсений Тарковски в книгата "В средата на света". По-късно в сборници излизат преводите му на А. С. Пушкин, Е. Баратински, Ю. Лермонтов, С. Есенин, Т. Бек и др.