"Роденият да бъде човек винаги стига до простото "Искам да бъда свободен".
От разказа на Димитър Дишев "Върви, Българино!"

Сборникът "Искам да бъда свободен" е събрал 16 истории и множество най-различни гледни точки за живота и делото на Васил Левски. Някои го смятат за светец и за българския Боливар, според други е бунтовник и бабаит, според трети може да се окаже дори предател, а четвърти се опитват да използват делото му за лични политически цели. Сред героите в "Искам да бъда свободен" са Найден Геров, поп Кръстьо, противоречивият османски и български политик Иванчо Хаджипенчович, както и майката на Левски и неговата сестра Яна. Техните разкази, събрани заедно, изграждат един цялостен и завършен образ на човека Васил Иванов Кунчев.

В разказите на Димитър Дишев Левски не е онзи светец, когото познаваме от превърналите се едва ли не в икони портрети по стените. Той не е идеализираният образ на бореца за свобода, не е еднопластов митичен герой. В тези разкази Дякона е човек от плът и кръв - един човек, който иска да бъде свободен. Той е показан със своите недостатъци, колебания, с престъпленията, в които е обвиняван, и с грешките, които според някои е допуснал.

"Попът беше готов да участва в такъв разговор, като каже: "Писах се в комитета и заклевах членовете му над Евангелието и кръста, защото тогава още не си представях нещата така изцяло и издълбоко, както ги разбрах по-късно. Като един юруш виждах революцията. Ще тръгне най-отпред един български херой като Дякона Левски, ще се втурнат след него и няколко хиляди юнаци, ще загърмят с пушките си и ще вдигнат с тази гюрултия още по­вече хора на бунт, целият български народ ще се вдигне, както стана в Италия с Гарибалди, и турците тогава ще рекат: "Добре, кьопоолар, с вас на глава не може да се излезе!", и ще си отидат в Анадола.

Ще речете, че съм бил лекомислен и наивен човек, щом съм мислел тъй, и аз ще се съглася с вас. Глупав бях, когато се надявах, че освобождението ще дойде почти без убийства или ако ги има, те ще бъдат само на някои черкези и окървавени с престъпления турци. Тъй смятах тогава, братя, но като разбрах по-късно грешката си, не дойдох на вашето мнение, че трябва да се убива за освобождението на България, а отидох на друга страна и към друга мисъл. Ще ви я кажа.

Колцина бяхме ние в Ловеч, които членувахме в комитета и бяхме решили да направим нещо практическо за освобождение­то на България? Десетина души бяхме и имаше още десетина или двайсет, които щяха да се присъединят по-късно, когато работа­та тръгне. Останалите ловчанлии са хора плашливи и хрисими, те в такова начинание няма да се хванат, защото знаят, че то ще ги погуби и ще им изгори къщите. Видяхте колко българи се вдиг­наха в априлската буна. Мислех си и още мисля, че бавната и търпелива работа на дейци като Васил Левски е обречена на не­успех, защото с нея ще се спечелят за делото само по двайсетина души във всяко селище, а останалите ще се крият и ще бягат като Денчо Халача, когато им поискат пари за делото, или ще изри­чат несвестни приказки като дякона Паисий, когато разберат, че тази завера пречи на катадневната им работа. Всичките още не дошли на нашия акъл българи ще трябва насила и с нож в ръка да ги принудим да участват в делото и да помагат и да ги убиваме, когато забележим, че поради глупост или поради неопитност с викове като онова момче или с несмислени приказки като Паи­сий могат да застрашат начинанието ни. От такава борба аз се отказвам". Знаеше какво ще рекат след тези негови думи: "Хасъл защо­то се отказваш, си предал Василя Левски. Искал си с това деяние да попречиш за бъдещи негови убийства. Така си мислел".

Усмихваше се и поклащаше глава: "Повечето хора намират за правилно и богоугодно да се затрие един убиец, за да се спаси животът на двама, трима или повече човеци, които ще станат не­гова жертва. Тъй мислят повечето хора, но аз вярвам в Христова­та правда и казвам, че не с убийства се премахва злото от живота човешки, защото злото ражда още по-голямо зло. Не току-тъй в Стария завет е речено: "Не убивай!" и не се посочват случаи, когато тази заповед може да не се изпълни. И като разбрах, че не с убийства трябва да се борим за свободата си, като осмислих истински Христовите думи: "Не се противете на лошия и на злия и ако някой ви удари по дясната буза, ти му обърни и другата!", с дълбок потрес се отвърнах от насилственото затриване на чо­века, а след туй отидох с мисълта си при първите християни и ги видях да пеят химни и да благославят насилниците, когато те ги хвърляха на лъвовете да ги разкъсат. Вие както искате мислете, но аз ще ви кажа, че нито съм искал, нито можех да предам Васил Левски. Не исках да го затривам с предателство, защото то също щеше да е убийство и убиецът щях да бъда аз."
Из книгата