"С петдесетия срез Джао Дзя привърши гърдите на Циен Сюнфей. Дотук една десета от работата му беше приключена. Помощникът му подаде нов нож. Той вдиша дълбоко и успокои дишането си. Ребрата на Циен се подаваха, а под тях прозираше тънка ципа. Тупкащото му сърце приличаше на зайче, увито в марля. Работата вървеше точно по план - артериите се бяха затворили и той приключи с гърдите на петдесетия срез. Единственият недостатък беше, че човекът не гъкваше - очакваното цветисто зрелище протичаше като блудкава пантомима. Джао Дзя си помисли, че в очите на зрителите той сигурно изглежда като месар. Възхищаваше се от представянето на Циен.
След двата смътни стона при първите два среза той не беше издал ни звук. Надигна глава към лицето на младия храбрец - щръкнала коса, оцъклени очи, посинели зеници, почервеняло бяло, разширени ноздри, стиснати зъби, а мускулите на бузите му се бяха издули като две мишлета. Джао Дзя прикри стъписването си при вида на страшния лик. Ръката, с която държеше ножа, изтръпна. Според правилата, ако разфасованият е от мъжки пол, след изрязването на гърдите идваше ред на оная работа. За нея трябваха три клъцвания, като нямаше задължение размерът на парчетата да е еднакъв. Учителят казваше, че според неговия дългогодишен опит най-големият ужас на мъжките престъпници не е одирането на кожата, нито отделянето на сухожилията, а отрязването на съкровището между краката, не защото се усеща кой знае колко по-силна болка, а заради някакъв душевен ужас и заради опетнената чест.
Повечето мъже биха предпочели да им отсекат главите, отколкото да загубят мъжеството си. Колкото и смел да е някой мъж, щом си изгуби онова в чатала, край с могъществото му. То е все едно жребец с остригана грива или петел с оскубана перушина. Измъченото лице разколеба Джао Дзя. Той отмести поглед надолу към увисналия член, който се бе спаружил като какавида в пашкул. "Друже - помисли той, - съжалявам!" Сетне хвана парченцето с лявата си ръка, издърпа го напред и със светкавично движение на дясната ръка го отряза. Помощникът му извести:
– Петдесет и първи срез!
Джао Дзя метна съкровището на земята. Кой знае откъде се беше провряло едно дръгливо краставо куче, което го захапа и се шмугна сред войниците. Най-вероятно там го заритаха, защото се чуха скимтежи. В този миг Циен Сюнфей, който стискаше зъби и не гъкваше, нададе отчаян рев. Джао Дзя беше подготвен за това, но все пак се стресна. Той не съзнаваше, че клепачите му мигат учестено, усещаше само, че ръцете му горят и се подуват, изпитваше нетърпима болка, като че в пръстите му бяха забити хиляди нажежени иглички. Ревът на Циен бе неописуем и ужасяващ и разтърси всички присъстващи на наказанието офицери и войници от Новата дясна армия.
Сигурно и височайшият Юен Шъкай не беше изключение, но Джао Дзя нямаше възможност да погледне към израженията на висшите офицери зад себе си, чуваше само уплашеното пръхтене на конете, чиито удила и звънци дрънчаха неспокойно. Краката на Циен, стегнати здраво с навои, трепереха тревожно зад наказателния стълб. Той крещеше безспир, тялото му се гърчеше, сърцето му, което си личеше под ребрата, скачаше и туптеше бясно - Джао Дзя чак се разтревожи, че ще пробие ребрата и ще изхвърчи. Станеше ли така, толкова дълго подготвяното разфасоване щеше да претърпи пълен провал. Той не само щеше да опозори цялото Министерство на наказанията, а да посрами и самия Юен Шъкай. Разбира се, Джао Дзя не искаше това да се случи.
Същевременно главата на Циен се тресеше наляво-надясно и се думкаше в стълба. Кръв заля очите му, лицето му се обезобрази - който види тая гледка, цял живот кошмари ще сънува. Джао Дзя за пръв път виждаше такова нещо, учителят никога не беше говорил за това. Ръцете му така се подуха, че едва удържаше ножа. Надигна глава към помощника си - младокът беше целият пребледнял, устата му зееше като огромна купа, явно от него не можеше да се очаква помощ за довършване на работата. Така че той се стегна, наведе се и изчегърта единия тестис на Циен (те се бяха свили, затова нямаше друг начин, освен да се изчегъртат). Отряза го с едно движение.
– Петдесет и втори срез – прошепна Джао Дзя на вцепенения помощник.
Помощникът изхлипа:
– Петдесет... и втори... срез...
Джао Дзя хвърли тестиса. Толкова гадно изглеждаше разпльокан на земята, че в него за пръв път се появи телесна реакция на погнуса.
– Кучи сине... Гадино! – Циен Сюнфей изневиделица намери сили да заругае. – Юен Шъкай, Юен Шъкай, мерзавецо, ако приживе не те убия, в зъл дух ще се превърна и пак ще ти взема животеца!
Джао Дзя не дръзваше да се обърне и не знаеше какво е изражението върху лицето на височайшия Юен. Искаше само тази работа да свърши по-скоро. Наведе се пак и с едно движение изчегърта и втория тестис. Докато се изправяше, Циен Сюнфей зина с уста и захапа главата му. Добре че беше шапката, иначе щеше да му пукне черепа, но и през нея кожата се сцепи. Когато Джао Дзя си мислеше за това впоследствие, целия го побиваха тръпки, защото ако Циен го беше захапал за врата, щеше направо да го изгризе; ако му беше захапал ухото, смятай го заминало. Страшна болка проряза темето му. Сепнат, той се изправи рязко и нацели с глава брадичката на Циен.
Чу се ужасното изхрущяване на зъбите, които прехапаха езика. От устата се плисна кръв. Езикът му стана на пихтия, но това не спря клетвите му. Думите не излизаха съвсем отчетливи, но все пак се разбираха - продължаваше да ругае Юен Шъкай. Петдесет и трети срез. Джао Дзя хвърли топчето. Звездици прелитаха пред очите му, виеше му се свят, някаква гадна течност се надигна в гърлото му. Той стисна здраво зъби и тайничко си напомни, че каквото и да става, за нищо на света не бива да повръща, иначе ще е отговорен за оронването на престижа на палачите от Министерството на наказанията.
– Отрежете му езика!
Зад него прозвуча гневния глас на височайшия Юен и главата на Джао Дзя сама се обърна нататък. Лицето на Юен Шънкай бе поморавяло. Той плясна коляно, зина и повтори крайната заповед:
– Отрежете му езика!"
Из книгата
Книги 
Рейтинг: 9.75 / 4 гласа 
