Прокълнатите кралици

Императрица Сиси, Мария-Антоанета, Кристина Шведска, Евгения де Монтихо, кралица Виктория, Александра Романова. Животът на тези шест кралици не е приличал на вълшебна приказка. Безброй филми и романи са ни показвали съдбата им и най-вече привлекателните страни от живота им, но всички те са преживели и много нещастия. Общото между тях е самотата, носталгията, липсата на любов и разочарованието, че не могат да дарят наследник на държавата. Изпитали са болката от смъртта на децата си, огорчението от разбитите си бракове и са се чувствали странници в кралските дворове, където не са били приети радушно.

Някои, като Сиси, са станали владетелки против волята си, други, като Кристина Шведска, са скандализирали съвременниците си с екстравагантното си поведение и със стремежа си към свобода. Мария-Антоанета и Александра Романова завършили живота си по много трагичен начин, а кралица Виктория и Евгения де Монтихо изиграли ролята си с изключително достойнство. Чрез личните им дневници и семейната им кореспонденция Кристина Морато ни разкрива човешкото лице на тези шест владетелки, които не са имали възможност да избират съдбата си. Ексцентрични, капризни, непримирими, амбициозни... Зад блясъка на житейския път, изпълнен с привилегии, богатство и власт, всички те са били жени от плът и кръв, принудени да носят на плещите си тежкото бреме на цели империи.

"Легендарната Сиси дошла на този свят в херцогския дворец в Мюнхен в мразовитата нощ на 24 декември 1837 г. Било неделя, Бъдни вечер, и раждането ѝ било посрещнато като щастливо предзнаменование. Майка ѝ, принцеса Лудовика фон Вителсбах, е дъщеря на крал Максимилиан I Баварски и втората му съпруга Каролина Баденска. Лудовика била бедната роднина на влиятелните си сестри, успешно омъжени за крале и императори. Едната била кралица на Прусия, другата на Саксония, а най-голямата София би станала дори императрица на Австрия, ако не била принудила немощния си съпруг да се откаже от трона в полза на най-големия ѝ син Франц Йосиф.

Повечето принцеси от онова време е трябвало да се откажат от чувствата си и да изпълнят задълженията, отговарящи на ранга им. Лудовика не била изключение и през 1828 г. сключила брак с втория си братовчед херцог Максимилиан Баварски, или Макс, както го наричали, бохем, либерално настроен и ексцентричен мъж, който произхождал от един по-малък клон на династията Вителсбах. Още в началото Макс признал на съпругата си, че не я обича и че се е съгласил да се ожени за нея само от страх да не разгневи енергичния си дядо. Въпреки че бракът им бил по сметка и зле договорен, двамата имали десет деца, две от които починали скоро след раждането си.

Лудовика, отличаваща се с изключителна красота на младини, по-късно разказала на децата си, че в деня на първата си годишнина от сватбата не спряла да плаче, защото се чувствала безкрайно нещастна. Било ѝ особено трудно да свикне с бохемския начин на живот на мъжа си, със скандалите и с това, че ѝ се налагало да се грижи сама за многобройната им челяд. Тя била покорна жена и самоотвержено търпяла изневерите на херцога, който често обядвал в покоите си в двореца с двете си незаконородени дъщери, към които изпитвал нежна обич.

Принцеса Елизабет, която всичи наричали Сиси или Лизи, била свикнала с жалбите на клетата си майка и никога нямало да забрави едно изречение, което тя постоянно повтаряла: "Когато се омъжиш, ставаш толкова самотна!". Семейството живеело далеч от строгите порядки в кралския двор в Мюнхен и прекарвало много време в лятната си резиденция в Посенхофен. Поради ранга си на родителите на Елизабет не им се налагало да изпълняват никакви официални функции и водели обикновен и безгрижен живот в провинцията без каквито и да било задължения.

Все пак бъдещата императрица на Австрия била родена в лоното на не съвсем обикновено семейство. Баща ѝ, херцог Макс, без съмнение бил най-популярният Вителсбах по онова време и доста интересна личност. В средата на градината на двореца, намиращ се на "лудвигщрасе" в Мюнхен, в който се е появила на бял свят малката принцеса, изградил цял цирк с партер, ложи и кресла за гостите. Самият херцог често се изявявал на манежа, за да демонстрира ездаческите си умения в рисковани акробатични номера или за да прави различни номера, облечен като клоун.

Доста известни били и неговото кафе-шантан в парижки стил и балният салон с огромен, четиридесетметров фриз на Бакхус. Там, около известната като Кръглата маса, начело на която стоял той като един своеобразен крал Артур, се събирал с приятелите си, писатели и художници бохеми. Срещите им представлявали забавни литератур ни вечеринки, на които се леели бира и песни, четяла се поезия и се водели разгорещени дискусии. Херцог Макс бил страстен почитател на баварската фолклорна музика и прочут композитор на произведения за цитра - инструмент, които той винаги носел със себе си по време на пътешествията си по света."
Из книгата

АЛТО Комюникейшънс енд пъблишинг ООД
София, 1528
ул. Поручик Христо Топракчиев № 11
sales@enthusiast.bg