"Името ми е Беремис Самир и съм роден в малкото селце Хой, в Персия, в сянката на голямата пирамида, образувана от планината Арарат. От много млад се цаних за пастир у един богат човек от Кхамат. Всеки ден, по изгрев слънце, извеждах стадото в полето, а на свечеряване трябваше да го прибера. От страх да не изгубя някоя овца и да не бъда наказан за тази ми грешка, ги броях няколко пъти през деня. Така, лека-полека достигнах постепенно такава вещина в броенето, че понякога само за един миг преброявах цялото стадо. Но не се задоволих с това и започнах да се упражнявам в броене на птиците, когато ятата прелитаха в небето. Станах много вещ в това изкуство. След няколко месеца, благодарение на непрекъснатите ми нови упражнения да броя мравки и други дребни насекоми, направих невероятен подвиг: преброих всички пчели в един рояк. Този успех в пресмятането все пак не е нищо в сравнение с онези, които извърших по-късно. Щом разбра за математическите ми способности, моят щедър господар, който притежаваше големи финикови плантации на два-три отдалечени оазиса, ме назначи да ръководя продажбите и да броя фурмите в грозда една по една.
Близо десет години работих под сянката на палмите. Доволен от натрупаните печалби, моят добър господар ми даде няколко месеца почивка и затова сега отивам към Багдад да посетя някои роднини и да се насладя на прекрасните джамии и разкошните дворци на този славен град. И за да не губя напразно времето си, се упражнявам по пътя, като броя дърветата, които хвърлят сянката си наоколо, цветята, които изпълват въздуха с аромата си, и птиците, които летят в небето сред облаците. И като посочи към голямата стара смокиня, която се извисяваше недалеч от нас, продължи:
– Онова дърво например има двеста осемдесет и четири клона. Като знаем, че всеки клон има средно по триста четиресет и седем листа, лесно е да заключим, че онова дърво ще има общо деветдесет и осем хиляди петстотин четиресет и осем листа. Вярно ли е, приятелю?
– Същинско чудо! - възкликнах поразен. - Не е за вярване, че човек може да пресметне всички листа на дървото и цветята в една градина само с един бърз поглед! Такова умение може да донесе на всекиго сигурно средство да натрупа завидни богатства.
– Как така? - попита Беремис. - Никога и през ум не ми е минавало, че може да се печелят пари със смятане на милионите листа на дърветата или на пчелите в рояка! Кой го интересува броя на клони на дървото или броя на птиците, прелитащи в небето през деня?
– Вашето възхитително умение - обясних аз - може да бъде приложено в двайсет хиляди различни случая. В голяма столица като Константинопол или дори в Багдад ще бъдете полезен помощник на управниците. Бихте могли да пресмятате населението, войските и стадата. За вас ще е лесно да изчислите богатствата на една страна, стойността на реколтата, данъците, стоките и всички държавни ресурси. Аз ви уверявам, заради връзките, които имам, понеже съм родом от Багдад, че няма да ви бъде трудно да получите изтъкнат пост при славния халиф Ал-Мутасим, нашият закрилник и господар. Бихте могли, може би, да заемете поста на везир ковчежник или пък да ви дадат мястото на секретар на мюсюлманските финанси.
– Ако е така, младежо - отговори математикът, - няма да се чудя повече и ще те придружа до Багдад.
И без да се бави, се настани както можа върху моята камила (единствената, с която разполагахме) и поехме по дългия път към славния град.
От тук насетне, свързани от тази случайна среща насред дивия път, станахме неразделни спътници и приятели.
Беремис беше весел и общителен. Още млад, сигурно нямаше двайсет и седем години, беше надарен с голям интелект и забележителна способност за науката на числата. Често, по повод най-обикновени епизоди от живота правеше такива неочаквани сравнения, които разкриваха изключителна острота на ума и истински математически талант. Беремис умееше също така да разказва истории и случки, с които илюстрираше думите си, които и без това сами по себе си бяха привлекателни и любопитни.
Понякога прекарваше замислено часове в мълчание, правейки чудните си изчисления. В тези случаи се стараех да не му преча и си стоях тих, за да може той, с помощта на своята привилегирована памет, да направи нови открития в тайнствените аркани на математиката, наука, която арабите така силно развиваха и величаеха."
Из книгата
Книги 
Рейтинг: 9.50 / 2 гласа 
