Агата Кристи - ексцентрична, непредсказуема и вечно интригуваща. Също като нея героите й са находчиви, оригинални и популярни по цял свят, а романите ѝ - вечно живи. Днес Агата Кристи е най-известната авторка на криминални романи в света. Нейните осемдесет романа са преведени на над четирийсет езика и са продадени в над два милиарда екземпляра. Емблематичните ѝ герои Еркюл Поаро и госпожица Марпъл ѝ спечелват титлата "Първата дама на криминалния жанр".

По време на последната си изповед, госпожа Дейвис дава на отец Горман списък с имена и му разкрива ужасяваща тайна. Скоро след това той е открит мъртъв, а полицията намира в обувките му списъка. Марк Истърбрук разбира, че в него фигурират имена на негови познати. Но тези хора вече са мъртви. Марк подозира, че подобна съдба може да застигне и останалите в списъка. На помощ му се притичва известната писателка Ариадна Оливър и заедно опитват да сглобят доказателствата. Марк знае, че трябва да започнат от самото начало, но не и къде точно започва всичко.

"Машината за еспресо зад гърба ми изсъска като разгневена змия. В звука се криеше нещо зловещо, почти сатанинско. Всъщност, помислих, повечето от съвременните звуци са такива. Заплашителният гневен вой на реактивния самолет, прорязващ небесата; бавният страховит тътен на подземната железница, задаваща се от тунела; тежките товарни камиони, които разтърсват основите на домовете... Та дори ежедневните ползотворни домакински шумове те карат да настръхваш. Съдомиялните, хладилниците, тенджерите под налягане, виещите прахосмукачки - всички те предупреждават: "Внимавай! Аз съм дух, впрегнат да ти служи, но изпуснеш ли ме..." Опасен свят - да, да, опасен свят!

Разбърках димящата чаша, положена пред мен. Ухаеше приятно.
– Ще вземете ли още нещо? Един пресен сандвич с банан и бекон?
Какво съчетание! Бананите за мен са храна от детството, обичам ги и flambe, със захар и ром. А бекона свързвам неразделно с яйцата. Но щом съм в Челси, да е като в Челси. Поисках пресен сандвич с банан и бекон. Макар да живеех в Челси - всъщност от три месеца наемах там мебелиран апартамент, - изобщо не познавах този изискан квартал. Пишех книга за някои аспекти на ислямската моголска архитектура в Индия, но за тази цел бих могъл да живея във всяка друга част на Лондон - и в Хампстед, и в Блумсбъри, и в Стрийтъм и, разбира се, тук, в Челси, - беше ми все едно. Интересуваха ме единствено машинката и книгите ми, всичко останало ми беше безразлично - обитавах свой собствен свят.

Но онази вечер ме бе налегнало внезапното отвращение, познато на всеки писател. Моголската архитектура, моголските императори, моголският начин на живот, с всичките им интересни проблеми изведнъж ми се бяха сторили безсмислени. Нима наистина имат някакво значение? Защо съм се захванал с тях? Прелистих ръкописа, препрочетох написаното. Видя ми се ужасно - безличен текст, безинтересен. Който е казал, че историята е лъжа (май беше Хенри Форд), е бил напълно прав. Отблъснах ръкописа с погнуса, станах и си погледнах часовника. Наближаваше единайсет вечерта. Всъщност вечерял ли бях?... Май не. Че съм обядвал, помнех - в "Атенеум". Сякаш е било вчера.

Надникнах в хладилника. Изсъхнало парче варен език. Не ме привлече. И така се озовах на "Кингс Роуд" и влязох в един еспресо бар, на чиято витрина с червена неонова светлина беше изписано "Луиджи", а сега се взирах в сандвича с банан и бекон и размишлявах над зловещите внушения на съвременните шумове и екологичните последици от тях."
Из книгата

Дейм Агата Клариса Кристи е английски писател, автор на множество разкази, повести и романи с криминален сюжет. Тя е първият автор, получил наградата на американските писатели на мистерии "Гранд Мастър" (1955 г.), а през 1971 година е обявена за кавалер на Ордена на Британската Империя. Агата Кристи публикува 66 криминални романа, с което доказва себе си като автор, владеещ до съвършенство тънкостите на този жанр. Творбите ѝ са преведени на 103 езика (повече отколкото тези на Шекспир) и я определят като най-известния в света автор на криминални истории.

Агата Кристи е родена на 15 септември 1890 година в град Торки, Англия, в семейството на заможни имигранти от Америка. Тя е най-малкото от общо три деца в семейството. Семейството рано изгубва баща си и с възпитанието на децата се заема майката. Малката Агата получава началното си образование вкъщи. Голямо внимание отделя на музиката и най-вероятно щеше да стане добър музикант, ако не страдаше от сценична треска. Когато започва Първата световна война тя помага във военната болница, работейки като медицинска сестра. Агата много харесва тази работа, смятайки я за една от най-нужните и благородни професии. Известно време работи като фармацевт в аптека, което впоследствие оставя отпечатък върху творчеството ѝ: цели 83 престъпления в романите ѝ са били извършени чрез отравяне. През 1914 година Агата се омъжва за полковник Арчибалд Кристи, впоследствие се ражда единствената им дъщеря - Розалинд. Тогава е началото и на творческия период на писателката. Още докато работи в болницата тя започва да пише първите си разкази. След скарване с по-голямата си сестра, която до момента има няколко публикувани произведения, Агата е твърдо решена да създаде нещо, достойно за публикация. Резултатите не закъсняват! През 1920 година е публикуван първият ѝ роман "Аферата в Стайлс". В него тя запознава читателите с белгийския детектив Еркюл Поаро, с което се поставя началото на цяла поредица, в която главно действащо лице се явява находчивият детектив. Начинаещата писателка полага много усилия романът ѝ да види бял свят, тъй като не е публикуван веднага. След много откази седмото подред издателство отпечатва ръкописа с тираж 2000 екземпляра, а хонорарът, който получава за него е наистина нищожен. Въпреки това, основите са положени! В началото писателката планира да публикува творбите си под мъжки псевдоним, смятайки че ще я възприемат по-сериозно в този типично мъжки, детективски жанр. Нейният издател обаче я разубеждава от тази идея, казвайки ѝ, че с това рядко име тя веднага ще бъде запомнена. Оттогава всичките ѝ криминални романи са издадени под името Агата Кристи, а няколко от творбите ѝ под псевдонима Мери Уестмакот. С публикуването на "Убийството на Роджър Акройд" през 1926 година всичко се променя. Гениалният образ на сюжета и изненадващата развръзка се явяват същинска революция в улегналия жанр на детективските истории.

През 1926 година умира майката на Кристи. Същата година съпругът ѝ Арчибалд признава, че в влюбен в партньорката си по голф и иска развод. След като съпрузите се скарват, на следващия ден неочаквано и загадъчно Агата изчезва. По това време писателката е придобила известност и този инцидент не остава незабелязан. Единадесет дни я търсят, но откриват само колата ѝ, в която е намерено само палтото на Агата. По-късно се разбира, че тя наема стая в хотел под името Тереза Нил и през цялото време, в което я търсят, тя посещава библиотеката, ходи на спа процедури и свири на пиано. Самата Агата дори след много години не може да обясни това свое странно действие. Някои лекари определиха тогавашното ѝ състояние като времена амнезия, вследствие на нервен срив. През 1928 година съпрузите официално се развеждат.

Агата Кристи споделя, че измисля сюжетите за творбите си, докато плете, когато има гости или в семейна обстановка. Понякога записва важни бележки в тефтера си, които на по-късен етап използва в различни нейни произведения. Когато започва да пише нов роман, сюжетът му е напълно готов и завършен в главата на Кристи. Интересно е да се отбележи, че авторката страда от дисграфия (вид нарушение в процеса на писане), заради което почеркът ѝ е нечетлив, в резултат на което ѝ се налага да диктува всичките си романи. Придобива популярност през 1926 година, когато нейните творби започват да се публикуват в списания. Някои от персонажите, измислени от нея, присъстват в няколко романа, които са обединени в поредица. Такива са детективът Еркюл Поаро и възрастната дама - госпожица Марпъл, която писателката асоциира с баба си, която според самата Кристи, винаги е в очакване на най-лошото и най-лошото често се случваше. Образът на Марпъл се появява през 1927 година в разказа "Клуб вторник вечер".
Много периоди от живота на писателката намират своето отражение в едни или други нейни произведения. След пътуванията си в Близкия Изток, именно той се превръща в място на действието едновременно в няколко произведения. Родният град на писателката - Торки служи като прототип на местата, описани в любимия ѝ роман "Десет малки негърчета" (1939 г.). Докато е в Истанбул, писателката отсяда в хотел "Pera Palace", който впоследствие става част от сюжета на световно известния ѝ роман "Убийство в Ориент експрес" (1934 г.). През 1974 година той е екранизиран, а Албърт Фини е номиниран за наградата "Академи" за образа на Еркюл Поаро. Събитията, описани в детективската творба "Приключението на коледния пудинг"(1960 г.) са се случвали в имението на нейния щурей, където Кристи често е отсядала. Други известни романи на Агата Кристи са: "Убийство на игрището за голф" (1923 г.), "Алиби" (1926 г.), "Смърт край Нил" (1937 г.). Сред нейните късни творби се отличават "Безкрайна нощ" (1968 г.), "Празникът на Вси Светии" (1969 г.), "Възмездието" (1971 г.) и др.

През 1930 година Агата Кристи се омъжва за втория си съпруг - археолога Макс Малоуън, когото среща по време на пътуването си в Ирак. С него тя остава до края на живота си. Гениалната писателка умира на 12 януари 1976 година в дома си в Уолингфорд.