Мандрагората

Безкрайна проза. Страшни разкази и приказки. Разказите и приказките на Жан Лорен са изключително разнообразни по тематика и не е възможно да се обхване цялото им богатство в един първи по рода си скромен сборник на български език. Те са взети от сборниците "Сонийоз" (1891), "Пиячи на души" (1893), "Разкази на един пияч на етер" (1895), "Усещания и спомени" (1895), "Демоничният" (1895), "Истории за маски" (1900), "Когато животните говореха" (1900) и "Престъплението на богатите" (1905) и са подредени хронологично с цел да се създаде вярна представа за вселената на този автор, в която са намерили въплъщение всички страни и странности на декаданса. Колкото до трите приказки, във Франция "Мандрагората" излиза в самостоятелно издание (1899), а "Принцесата с огледалата" и "Безполезната добродетел" - в сборника "Принцеси от слонова кост и и опиянение" (1902).

"Никой писател не е имал толкова лоша репутация... Демодиран още преди да умре, после прокълнат, името му в пантеона на краевековната литература е обвито в блатна миризма... Лорен се дрогираше с етер - още една проява на лош вкус. Между Бодлер и Кокто той бе писателят наркоман; преди Жьоне, той беше писателят хомосексуалист, посланик на Содом в светския Париж."
Филип Жулиан

"Трябва да обичаме този човек заради нежната му злост и абсурдно простодушното му съществувание."
Пол Моран

Леге Артис ЕООД
Плевен, 5800
ул. Тодор Влайков № 3
legeartis@el-soft.com