Велики разкази на руски писатели от XIX век

Антон Павлович Чехов Времетраене: 1:12 мин. Фьодор Михайлович Достоевски Времетраене: 1:30 мин. Лев Толстой Времетраене: 1:07 мин. В капана на времето Дейвид Балдачи Времетраене: 1:15 мин. Невъзможно богатство Ричард Озмън Времетраене: 1:14 мин. Добри духове Б. К. Борисън Времетраене: 1:10 мин. Бог на злото Рина Кент Времетраене: 1:15 мин. Вкусът на любовта Лизи Дент Времетраене: 1:12 мин. Вътрешна афера Даниъл Силва Времетраене: 1:11 мин. Нидерландия. От ниската земя до висините на футбола Ники Александров Времетраене: 1:07 мин. Без страх Рафаел Сантандреу Времетраене: 1:05 мин. Майчина любов Даниел Стийл Времетраене: 1:09 мин. Енциклопедия за многознайковци Джейн Уилшър Времетраене: 0:48 мин.

Сборникът съдържа разказите на едни от най-известните руски класици – от Александър Пушкин до Фьодор Достоевски, Антон Чехов и Лев Толстой. Техните герои са хора, които се вълнуват и размишляват по темите за любовта и дълга, вярата и съмнението, доброто и злото. Тези разкази отразяват духовните и морални търсения на хората, разкривайки богатството на руския език. Днес те продължават да са актуални за съвременния читател. На страниците на книгата читателят ще срещне фина ирония и мек хумор, дълбоки морални размишления и разобличаваща сила, проникновен психологизъм и драматично изследване на човешката душа.

Читателят има възможността да усети богатството на руския език и да види как вечните теми звучат живо и съвременно. Тези текстове подпомагат формирането на висок литературен вкус и улесняват разбирането на същността на човешката личност и на самият себе си.

Книгата е част от поредицата Златен фонд на издателство Паритет.

Фьодор Михайлович Достоевски е руски писател, публицист и мислител, един от класиците на руската литература. Той се счита за първия представител на персонализма в Русия. Неговото творчество изследва човешката психика в тревожните политически, обществени и духовни условия на руското общество през 19 век, а произведенията му се характеризират със силна морална насоченост. Едни от най-значимите му творби - романите "Престъпление и наказание", "Идиот" и "Братя Карамазови" са включени в списъка на 100^-те най-добри книги за всички времена през 2002 година. Голяма част от неговите произведения са многократно екранизирани и адаптирани за театър, балет и опера. Достоевски е почетен член на "Руската академия науките".

Фьодор Михайлович Достоевски е роден на 11 ноември 1821 година в Москва, Русия в семейството на лекар. Той е второ от седемте деца на Михаил и Мария Достоевски. Родът му произхода от литовско благородническо семейство от региона на Пинск. Родителите му отдават голямо значение на възпитанието му и още когато е 4-годишен майка му го научава да чете и пише от Библията. В ранна детска възраст те го запознават с руската литература в лицето на Николай Карамзин и неговите "Руски приказки", Александър Пушкин и Гаврил Державин, както и с английската и немска литература, съответно с Ан Радклиф и Фридрих Шилер. До 16 години живее в Москва, след което е приет в "Инженерното училище" в Петербург. Там Достоевски получава комплекс за малоценност спрямо по-изтънчените си съученици, като това чувство впоследствие се забелязва често в творбите му, особено в "Юноша". През 1842 година завършва военно-инженерния курс, с длъжност инженер-лейтенант. Остава да служи в Петербург, но други цели и стремежи го привличат неудържимо и той започва да се занимава с литература, философия и история. Година по-късно се заема с превода и издаването на произведението на Балзак - "Йожени Гранде". По време на обучението си често чете творбите, както на чуждестранни поети, като Гьоте, Корней, Балзак, Юго, Шекспир, така и на руските - Державин, Лермонтов, Гогол и Пушкин.

Достоевски започва да пише от средата на 40^-те години на XIX век, като първите му произведения са повлияни от реалисти и романтици като Дикенс, Балзак и Гогол. През 1844 година той пише първата си повест - "Бедни хора", която веднага след публикуването си се радва на изключителен успех и прославя автора. Основавайки се на традицията на физиологичния очерк, Достоевски създава реалистична картина на живота на "забитите" "по петербургските ъгли" жители, галерия на социални типове - от уличния просяк до "Негово превъзходителство". В следващата си повест "Двойник" (1845-1846 г.) писателят дава за пръв път психологичен анализ на разделеното съзнание, "двойнственост". Произведението не предизвиква голяма емоция, дори е обект на критики. По-късно се появяват и творбите "Унижените и оскърбените" (1861 г.), "Записки от мъртвия дом" (1862 г.), "Бели нощи" (1848 г.), като в последната се виждат черти от реализма на Достоевски, което го откроява от средата на писателите от т. нар. "натурална школа". Заедно с брат си Михаил работи в списание "Время", а по-късно в списание "Епоха". През този период той написва "Записки от подземието", които са определяни като "най-доброто въведение в екзистенциализма, писано някога". Не случайно писателят е смятан от мнозина за основоположник или пряк предшественик на европейския екзистенциализъм. Като изявен славянофил, националист и монархист, в творбите си Достоевски критикува буржоазията, предматериалистичния Запад и нихилизма.

След като умира брат му и съпругата му, Достоевски преживява тежък период, започва да играе рулетка и натрупва дългове. По това време той започва работа над романа "Престъпление и наказание" (1866 г.), в който се отразява целият сложен път на вътрешните му желания. Книгата пожънва голям успех, въпреки смесените отзиви на критиката, а през 1969 година е успешно екранизирана от режисьора Лев Кулиджанов. Приходите от творбата, възлизащи на 7000 рубли дори не са достатъчни за покриване на дълговете. Финансовите му затруднения го подтикват за около месец време с помощта на стенографката Анна Григориевна Сниткина, да напише книгата "Играчът на рулетка". Скоро след това занимава в чужбина: живее в Германия, Швейцария, Италия. В този период той работи над романите "Идиот" (1868 г.) и "Бесове" (1870-1871 г.), които завършва вече връщайки се в Русия. Романът "Идиот" е едно от най-сложните произведения на Достоевски. Трагичността му се свежда до това, че Мишкин (главният персонаж) намесвайки се в съдбата на другите персонажи, не успява никого да направи щастлив, не успява да победи вражеските сили, жертва на които се превръща и самият той. Книгата има няколко успешни екранизации, включително и японска, дело на талантливия режисьор Акира Куросава. В последните две години от живота си (1879-1880 г.), писателят създава може би най-значимата си, безсмъртна творба - романът "Братя Карамазови". Това е последната книга на знаменития автор, считана за неговото най-добро произведение и един от големите шедьоври на световната литература. Творбата е философски роман, разглеждащ етически проблеми като Бог, свободата на волята и морала. По нея са направени редица филми, сериали и театрални пиеси, базирани или вдъхновени частично от първоизточника.

Фьодор Михайлович Достоевски умира на 9 февруари 1881 година в Санкт Петербург, вследствие на изострено белодробно заболяване. Пълната със събития биография на писателя, показва, че той получава признание още приживе, но най-голям успех неговите творби получават посмъртно. Дори самият Фридрих Ницше признава, че Достоевски е единственият автор-психолог, който отчасти се превърна в негов учител.

Александър Сергеевич Пушкин е велик руски поет, писател, драматург, критик и есеист, създател на съвременния руски литературен език. Творбите му са писани под влиянието на сатирата на Волтер, поезията на Байрон и трагедиите на Шекспир. Той пръв използва простонароден език в своите поеми и пиеси, като създава нов стил в разказите - смесица от драма, любовна история и сатира, която се свързва с руската литература оттогава и оказва влияние на по-късните руски писатели. Голяма част от произведенията на Пушкин са считани от критиците за шедьоври, други са екранизирани, а трети - дават основа за множество музикални произведения, например операта на Чайковски "Евгений Онегин" (1879 г.) или "Борис Годунов" на Мусоргски (1874 г.). Писателят е известен и с приказките си за деца, като най-популярната му такава и до днес си остава "Рибарят и златната рибка".

Александър Пушкин е роден на 6 юни 1799 година в Москва. Израства в една високо образована среда - баща му беше истински ценител на литературата и разполагаше с огромна библиотека. Домът на Пушкин често бе посещаван от хора като Карамзин и Жуковски. Малкият Александър обичаше да прекарва голяма част от времето си с чичо си Никита Козлов, който беше поет. Не на последно място, роля в образованието и възпитанието на момчето играят френските гувернанти, които го научават на отличен френски език и любов към четенето на книги.

През 1811 година Пушкин се записва в престижния императорски лицей в Царско село, близо до Санкт Петербург, където прекарва около шест години. По това време почти всички студенти пишат стихове, но предимството на Александър в тази сфера е безспорно. След завършването на лицея той се присъединява към Колегията на външните работи. Скоро след това обаче вместо да работи, цялото си време отдава на творчество. Потапя се в кипящия и културен живот на столицата, става член на литературно-театралното общество "Зелена лампа". В този период се появяват и стихотворенията "Ha Чаадаев" (1818 г.), "Волност" (1818 г.) и "Село" (1819 г.), в които намира отражение борбата срещу беззаконието и самодържавието за свободата и независимостта на руския народ. Още докато учи в лицея Александър започва да работи върху поемата си "Руслан и Людмила", която завършва през 1820 година. В нея поетът се обръща към историята на руския народ и широко се позовава върху старинните народни предания. Темата и стилът на поемата предизвикват разнопосочни реакции, които след прогонването на Пушкин от столицата се превръщат в шумни полемики. По-късно поемата заедно с "Цигани", "Полтава" и романа в стихове "Евгени Онегин" е включена в сборника с избрани стихотворения и приказки "Вакхическа песен". Скоро след това, през 1823 година Пушкин е изпратен да служи на граф Воронцов в Одеса. През този период той създава няколко романтични поеми - "Кавказки пленник", "Бахчисарайски фонтан", "Братя разбойници" и др. Публикуването на "Кавказки пленник" (1822 г.) превръща поета във водеща фигура в руската литература и му донася голяма слава, която го съпътства до края на живота му. През 1824 година Александър е изпратен в Михайловское, където работи над романа си "Евгений Онегин", "Борис Годунов" и други. Разбрал за въстанието на декабристите, през 1825 година Пушкин унищожава част от автобиографичните си записки и скоро след това се мести в Кавказ. Заради ширещата се чумна епидемия през 1830 година, Александър е принуден да се застои в Болдино. По това време той създава множество произведения, сред които "Приказка за попа и неговия работник Балада", "Малки трагедии", както и последните глави на "Евгений Онегин". Този период се смята за един от най-продуктивните в живота на поета.

Последните години на Пушкин са помрачени от лошите му отношения с царя и влиятелните кръгове в страната. При тези обстоятелства е трудно да се занимава с творчество, но именно тогава той написва историческия роман "Дъщерята на капитана", "Медният конник" и повестта "Дама Пика", която впоследствие е включена в сборника му с прозаични произведения "Виелица".

За да защити своята чест и честта на семейството си през 1837 година Пушкин предизвиква на дуел Жорж Дантес, който според слуховете е считан за любовник на жена му Наталия Гончарова. По време на дуела Александър е ранен смъртоносно. Два дни по-късно, на 10 февруари 1837 година Александър Сергеевич Пушкин умира, оставяйки на света голямото богатство, което творчеството му носи.

Лев Толстой е руски писател, литератор, публицист, мислител и просветител, един от класиците на руската литература, определян като най-великият романист в световната история. Той е член-кореспондент на Императорската Академия на науките (1873 г.) и основоположник на религиозно-нравственото течение, известно като толстоизъм. Творчеството му отбелязва нов етап в руския и световен реализъм, който се явява мост между класическия роман на XIX век и литературата на XX век. Произведенията на Толстой заемат почетно място в съкровищницата на световната литература. Те са многократно екранизирани не само в СССР, но и в чужбина, а пиесите му са поставяни на световни сцени. Романите му Война и мир, Ана Каренина и Възкресение са смятани за едни от най-значимите творби в историята и за връх на реалистичната литература.

Лев Николаевич Толстой е роден на 9 септември 1828 година в имението Ясна Поляна, разположено в Тулската губерния. Той принадлежи към един от най-древните аристократични родове в Русия и е четвърто дете в семейството на граф Н.И. Толстой. След като остава от рано сирак с отглеждането на децата се заема тяхната далечна роднина Татяна Ерголска. Детските години, остават в паметта на Толстой като щастлив период. Той получава домашно образование, след което се записва във Философския факултет на Казанския университет. Там прекарва по-малко от 2 години, след което се връща в Ясна Поляна през пролетта на 1847 година. Животът си от този период, той до известна степен отразява в разказа Утрото на помешчика. По това време Толстой силно се интересува от музика, като любимите му композитори са Йохан Себастиан Бах, Георг Фридрих Хендел и Фредерик Шопен. Благодарение на увлечението му към хазарта натрупва много дългове, които успява да погаси след много време. Независимо от това, този период помага на писателя по-добре да разбере себе си и да види недостатъците си. По това време той проявява първите си сериозни намерения да се занимава с литература. През 1852 година в списание Современник е публикувана първата му творба - повестта Детство. Този литературен дебют му носи признание веднага. Първите му произведения поразяват литературната критика със смелостта на психологическия анализ и разгърнатата картина на диалектиката на душата.

След започването на Кримската война (1853 г.) Толстой е прехвърлен на Балканския полуостров, където участва в битката при Олтеница и неуспешната обсада на Силистра, а за службата си в Севастопол е награден с орден Света Ана. През ноември 1855 година писателят се премества в Санкт Петербург и веднага влиза в кръга на сътрудниците на списание Современник ( Н.А.Некрасов, Тургенев, Островски, Гончаров и др.), където е посрещнат като голямата надежда на руската литература. Въпреки приятелското посрещане, активното участие в литературни четения, дискусии и вечери, Толстой не се чувства в своята литературна среда и през есента на 1856 година той се оттегля и след кратък престой в Ясна Поляна през 1857 година заминава в чужбина. През есента същата година се връща обратно в Москва, а по-късно в имението си. Разочарован от литературната общност, светския живот и неудовлетвореността от творческите си постижения довеждат до това, че в края на 50^-те години Толстой решава да се откаже от литературата и се отдава на просветителска дейност. Връщайки се в Ясна Поляна през 1859 година той открива училище за селските деца и помага да се отворят повече от 20 училища в околните села. Това занимание предизвиква у него такъв ентусиазъм, че той специално пътува в чужбина, за да изучи иновациите в образователните системи. През 1862 година започва да издава списанието Ясна Поляна, което е с педагогическа насоченост с приложения под формата на детски книжки за четене.

Антивоенната тема се появява по-късно в романа Война и мир (1869 г.), който разкрива съдбата на пет аристократични семейства в периода 1805-1813 година. Идеята за романа възниква у автора през есента на 1863 година, а първата му част е публикувана в Русском вестнике. Творбата предизвиква огромен резонанс, не остава скрито от обществеността, майсторството, с което Толстой нарисува мащабно епично платно, съчетавайки го с изумителна точност с психологичен анализ, включвайки личния живот на героите в центъра на историческите събития. Горещите дебати около творбата предизвикват създаването и на последващите негови части, в които Толстой развива фаталистичната философия на историята. Романът е преведен на много езици и се превръща в уникално явление както в руската, така и в световната литература. През 1956 година е екранизиран в САЩ, като персонажът на Наташа Ростова е поверен на очарователната Одри Хепбърн. Редица критици определят Война и мир като нов етап от развитието на европейската литература. Една от най-известните творби на Толстой е романът Ана Каренина, който той пише в периода 1873-77 г. Това е книга за живота на съвременното му общество, като авторът изгражда композицията, противопоставяйки две сюжетни линии: семейната драма на Ана Каренина контрастира с живота и домашната идилия на младия помешчик Константин Левин, който като типаж е близък до самия писател и неговия начин на живот. Тази разтърсваща история за трагичната любов на Ана и Вронски се отнася към драматичния период от творчеството на Толстой. Характерите на главните персонажи са изключително сложни и противоречиви. Авторът се стреми да покаже най-фините нюанси на любовта, разочарованието, ревността, отчаянието и духовното просветление. Романът се превръща в истински литературен шедьовър и въпреки че от създаването му е минало повече от век, неговите образи и проблеми са актуални и до днес. Творбата е многократно екранизирана, като последната адаптация е от 2012 година, а в образа на фаталната Ана се превъплъщава британската актрисата Кийра Найтли. Последният роман на Толстой Възкресение (1889-99 г.) въплъщава целия спектър от проблеми, които вълнуват автора в годините на прелома. Той се превръща в един от най-острите социални романи, не само в творчеството на Толстой, но и в цялата руска литература. Сред другите произведения на писателя се открояват Смъртта на Иван Илич, Дявол, Отец Сергей: Повест за бягството от света.

Лев Толстой умира на 20 ноември 1900 година на 82-годишна възраст в Астапово, Русия. Погребан е в Ясна Поляна. Влиянието на писателя и неговата идейна платформа и художествен маниер на развитие на реалистичното течение в световната литература е безспорно. По-специално, въздействието му се усеща в творбите на Ърнест Хемингуей, Томас Ман, Ролан и др.

Паритет ЕООД
София, 1330
Красна поляна, бл. 26
paritetlit@abv.bg