Избрано. Елин Пелин

Елин Пелин Времетраене: 1:15 мин. Морякът, комуто морето обърна гръб Юкио Мишима Времетраене: 1:10 мин. Някогашната и бъдеща кралица Пола Лафърти Времетраене: 1:09 мин. Песента на сирените Крис Хейс Времетраене: 0:55 мин. Панорамна книжка: Спящата красавица Шарл Перо Времетраене: 1:01 мин. Суперкомуникатори Чарлс Дюиг Времетраене: 1:01 мин. Китайска рефлексотерапия: Енциклопедия стъпка по стъпка Бин Чжун Времетраене: 1:05 мин. Нищо от това не е истина Лиза Джуъл Времетраене: 1:03 мин. Магии, шамани и скъпоценни камъни в Мозамбик Злати Златев Времетраене: 1:04 мин. Поредица Улица Черешова Времетраене: 0:58 мин. Твоят път към здравословен живот. Основата Времетраене: 1:03 мин.

По случай 140 години от рождението на обичания български писател "Труд" предлагат селекция от най-добрите му произведения при това в луксозно, колекционерско издание с гръбче от кожа, релефни елементи и златни надписи.

Задължителното за всяка домашна библиотека издание съдържа повече от 50 произведения на писателя в над 400 страници. Сред произведенията са "Гераците", "Земя", цикълът "Под манастирската лоза", както и над 40 разказа на класика - "На оня свят", "Андрешко", "Изкушение", "Напаст божия", "Край воденицата", "Самодивските скали", "Престъпление", "Кал", "На браздата", "Закъснялата нива", "По жътва", "Ветрената мелница", "Сиромашка радост", "Нане Стоичковата върба", "Задушница", "Старият вол", "Спасова могила", "Мечтатели", "Ангелинка" и др.

Елин Пелин е български писател, майстор на късия разказ. В неговото творчество централно място заема описанието на българското село, именно заради това в историята на българската литература той остава известен като певец на българското село. Произведенията му са преведени на повече от 40 езика и са широко известни в чужбина. Автор е на един от най-хубавите български юношески романи в две части - Ян Бибиян (1933 г.) и Ян Бибиян на Луната (1937 г.). Председател е на Съюза на българските писатели.

Димитър Иванов Стоянов, по-известен като Елин Пелин е роден на 8 юли 1877 година в село Байлово, Османска империя. Той е единадесето дете в семейството. Бъдещият писател израства в среда, в която образованието е било на специална почит. Баща му често му носеше книги от пазара в града, където продаваше вар. От ранна детска възраст той се влюбва в четенето и още в юношеските си години е добре запознат с творчеството на българските и руските класици. Друга негова страст е рисуването и когато не е приета в художественото училище се връща в родното си село, където в продължение на две години работи като учител и прави първите си стъпки в литературата. Първоначално му е близка поезията, но с времето Елин Пелин разбира, че стиховете не могат напълно да изразят това, което той иска да каже и покаже и постепенно се обръща към прозата. Псевдонимът Пелин започва да използва от 1897 година.

През 1899 година Елин Пелин се установява в София, където работи в различни издателства. В периода 1903 - 1904 година издава списанието Селска разговорка. Също така сътрудничи и редактира множество списания и вестници, сред които вестник Българин, Развигор и други. Благодарение на ходатайстването на професор Иван Шишманов започва работа като библиотекар в Университетската библиотека. В първите си зрели творби, които започнаха да се появяват в печата на границата на двата века и по-късно са събрани в 2 тома Разкази, Елин Пелин продължава традицията на българските писатели-реалисти, но при това отстоява себе си като писател със собствен почерк и позиция. В тях са включени разказите Напаст божия, Ветрената мелница, На оня свят, Гост, Андрешко, Пролетна измама и други. Главната тема на тези творби е съвременната социална действителност, но за разлика от Вазов , в тях не присъства национален патос и конфликти между настоящето и славното минало. Едновременно с такива писатели като Пейо Яворов и Антон Страшимиров, Елин Пелин обръща внимание на темата за българското село и чрез живота на селяните описва нравствените и социални конфликти, с които се сблъсква българинът.

С особена симпатия писателят пише за тежката участ на селския учител, което намира отражение в творбите му Душата на учителя, Кал, Самичка, В интерес на просветата. Повестта Гераците (1911 г.) е едно от най-значителните произведения в българската литература. В нея Елин Пелин описва с голяма художествена сила разложението на патриархалната селска задруга и на патриархалния морал под напора на новите капиталистически отношения. Авторът съчувства на персонажа си (стария Герак), който, съсипан пред индивидуализма и егоизма недоумява защо любовта бяга от хорските сърца и защо хората не са вече братя по между си.

Когато започва Първата световна война Елин Пелин не може да остане на страна. Той отива на фронта като военен кореспондент. През 1917 година патриотичните му творби от този период са събрани в сборника Китка за юнака. В цикъла философски разкази и притчи - Под манастирската лоза (1936 г.) писателят формулира в художествена форма своето жизнено и естетическо верую. През 20^-те и 30^-те години на ХХ век Елин Пелин започва да пише предимно за деца - лирични стихотворения, басни, хумористични разкази и приказки. Сред тях се открояват Златни люлки (1909 г.), Гори Тилилейски (1919 г.), Правдата и кривдата (1920 г.). Също така сътрудничи и редактира детските списания Веселушка, Чавче и Светулка.

Елин Пелин умира на 3 декември 1949 година в София.

Труд ООД
София 1528
ул. Поручик Христо Топракчиев № 11
nelly@trud.cc

Гераците
Земя
Под манастирската лоза
Отец Сисой
Светите застъпници
Очите на свети Спиридон
Огледалото на свети Христофор
Изповед
Занемялите камбани
Една обиколка на свети Георги
Чорба от греховете на отец Никодим
Жената със златния косъм
Пророк
Веселият монах
Разкази

• Косачи
• На оня свят
• Андрешко
• Изкушение
• Напаст божия
• Край воденицата
• Самодивските скали
• Престъпление
• Кал
• На браздата
• Закъснялата нива
• По жътва
• Ветрената мелница
• Сиромашка радост
• Нане Стоичковата върба
• Задушница
• Старият вол
• Спасова могила
• Мечтатели
• Ангелинка
• Невеста Нена
• Син
• Най-справедливият
• Среща
• Летен ден
• Любов
• Гост
• Пролетна измама
• Вдовец
• Кумови гости
• Хитрец
• Лепо
• Прошението на жителите от с. Голяма Неволя до дяда Господа
• Лудата
• Иван Селския
• Гусларят