Разкази за кучета. За най-верните приятели с любов

Разкази за кучета. За най-верните приятели с любов Времетраене: 0:57 мин. Антон Павлович Чехов Времетраене: 1:12 мин. Джек Лондон Времетраене: 1:47 мин. Елин Пелин Времетраене: 1:15 мин. 5 сантиметра в секунда Макото Шинкай Времетраене: 1:07 мин. Красива Даниел Стийл Времетраене: 0:43 мин. Киану Рийвс : Никога не се обръщай назад Верена Вибек Времетраене: 1:22 мин. Дихателни практики Иля Коган, Андрей Миронов Времетраене: 0:58 мин. Следващата госпожа Периш Лив Константин Времетраене: 1:06 мин. Животните - книжка със звуци Времетраене: 1:06 мин. Поредица Горската детска градина Димитър Риков Времетраене: 1:05 мин. Неизвестна самоличност Патриша Корнуел Времетраене: 1:04 мин. Неприлични книги Карина Хали Времетраене: 1:05 мин. Овцете, които изплетоха завивка за всички Зана Дейвидсън Времетраене: 1:08 мин. Процесът Дейвид Балдачи Времетраене: 1:01 мин. Домът на Бекъм. Биография Том Бауър Времетраене: 1:16 мин. Замъкът на книгите - книга 1: Тайната на вълшебната библиотека Барбара Розе Времетраене: 0:54 мин. Том Лейк Ан Патчет Времетраене: 1:04 мин.

Интелигентността на кучетата е сравнима с умствените способности на двегодишните деца. Те могат да запомнят около 250 команди, изразени с жестове и думи, могат да броят до пет и да решават елементарни математически задачи. И това не са единствените любопитни факти за тези удивителни животни. Те са невероятно мили и изключително лоялни същества, които не познават предателство и коварство. Кучета и хора от векове живеят заедно, споделят ежедневието си и се радват на истинска, чиста и неподправена любов. Много автори в световната литература са посветили на тази дружба дълбоко проникновени истории, които ще докоснат най-тънките струни в душата ви и ще напълнят очите ви със сълзи от умиление радост или жал.

Посвещаваме този сборник на най-верните приятели на света, онези, които не познават подлостта и двуличието и са винаги готови да ни последват, независимо колкото е труден пътят напред.

Книгата е част от поредицата Библиотека за четене от издателство Паритет.

Елин Пелин е български писател, майстор на късия разказ. В неговото творчество централно място заема описанието на българското село, именно заради това в историята на българската литература той остава известен като певец на българското село. Произведенията му са преведени на повече от 40 езика и са широко известни в чужбина. Автор е на един от най-хубавите български юношески романи в две части - Ян Бибиян (1933 г.) и Ян Бибиян на Луната (1937 г.). Председател е на Съюза на българските писатели.

Димитър Иванов Стоянов, по-известен като Елин Пелин е роден на 8 юли 1877 година в село Байлово, Османска империя. Той е единадесето дете в семейството. Бъдещият писател израства в среда, в която образованието е било на специална почит. Баща му често му носеше книги от пазара в града, където продаваше вар. От ранна детска възраст той се влюбва в четенето и още в юношеските си години е добре запознат с творчеството на българските и руските класици. Друга негова страст е рисуването и когато не е приета в художественото училище се връща в родното си село, където в продължение на две години работи като учител и прави първите си стъпки в литературата. Първоначално му е близка поезията, но с времето Елин Пелин разбира, че стиховете не могат напълно да изразят това, което той иска да каже и покаже и постепенно се обръща към прозата. Псевдонимът Пелин започва да използва от 1897 година.

През 1899 година Елин Пелин се установява в София, където работи в различни издателства. В периода 1903 - 1904 година издава списанието Селска разговорка. Също така сътрудничи и редактира множество списания и вестници, сред които вестник Българин, Развигор и други. Благодарение на ходатайстването на професор Иван Шишманов започва работа като библиотекар в Университетската библиотека. В първите си зрели творби, които започнаха да се появяват в печата на границата на двата века и по-късно са събрани в 2 тома Разкази, Елин Пелин продължава традицията на българските писатели-реалисти, но при това отстоява себе си като писател със собствен почерк и позиция. В тях са включени разказите Напаст божия, Ветрената мелница, На оня свят, Гост, Андрешко, Пролетна измама и други. Главната тема на тези творби е съвременната социална действителност, но за разлика от Вазов , в тях не присъства национален патос и конфликти между настоящето и славното минало. Едновременно с такива писатели като Пейо Яворов и Антон Страшимиров, Елин Пелин обръща внимание на темата за българското село и чрез живота на селяните описва нравствените и социални конфликти, с които се сблъсква българинът.

С особена симпатия писателят пише за тежката участ на селския учител, което намира отражение в творбите му Душата на учителя, Кал, Самичка, В интерес на просветата. Повестта Гераците (1911 г.) е едно от най-значителните произведения в българската литература. В нея Елин Пелин описва с голяма художествена сила разложението на патриархалната селска задруга и на патриархалния морал под напора на новите капиталистически отношения. Авторът съчувства на персонажа си (стария Герак), който, съсипан пред индивидуализма и егоизма недоумява защо любовта бяга от хорските сърца и защо хората не са вече братя по между си.

Когато започва Първата световна война Елин Пелин не може да остане на страна. Той отива на фронта като военен кореспондент. През 1917 година патриотичните му творби от този период са събрани в сборника Китка за юнака. В цикъла философски разкази и притчи - Под манастирската лоза (1936 г.) писателят формулира в художествена форма своето жизнено и естетическо верую. През 20^-те и 30^-те години на ХХ век Елин Пелин започва да пише предимно за деца - лирични стихотворения, басни, хумористични разкази и приказки. Сред тях се открояват Златни люлки (1909 г.), Гори Тилилейски (1919 г.), Правдата и кривдата (1920 г.). Също така сътрудничи и редактира детските списания Веселушка, Чавче и Светулка.

Елин Пелин умира на 3 декември 1949 година в София.

Антон Павлович Чехов е забележителен руски писател, прозаик и драматург, един от общопризнатите класици на световната литература. Той е почетен академик на Петербургската академия на науките, по професия е лекар и е един от най-известните драматурзи в света. Чехов се счита за майстор на късия разказ и гениален новатор в жанра. Неговите творби са преведени на повече от 100 езика. Пиесите му, в частност Чайка, Три сестри, Вишнева градина и Вуйчо Ваньо в продължение на повече от 100 години са поставяни в много театри по цял свят. Те се превръщат в неразделна част от духовната култура на човечеството. Чехов оказва силно влияние върху драмата през ХХ век.

Антон Чехов е роден на 29 януари 1860 година в Таганор (южната част на Русия) в многодетно семейство на търговец. Детските си години той прекарва в гръцко училище, след което постъпва в Мъжката класическа гимназия, която по това време е едно от най-старите учебни заведения в Таганор. Тук той прави и първите си литературни и драматични опити, освен това пише и хумористични текстове за ученически списания. През 1876 година семейството му е принудено да се премести в Москва, тъй като баща му е разорен и се крие от кредиторите. Антон обаче остава в Таганор, за да завърши образованието си, работейки като репортер. След завършването (1879 г.) Чехов заминава за Москва, където постъпва в Медицинския факултет на Московския университет. През 1883 година го завършва, получава званието доктор и възможността да практикува. Първите творби на писателя са публикувани в списание Стрекоза, като от този момент нататък започва неговата непрекъсната литературна дейност. Със своите къси разкази Чехов бързо придобива известност и един след друг започват да се появяват негови фейлетони, сатири и т.н. През 1884 година излиза първата му книга с разкази - Приказките на Мелпомен, а по-късно и Пъстри разкази (1886). През 1887 година сборникът му В полумрака е отличен с престижната Пушкинска награда. През този период писателят е под силното влияние на Лев Толстой. В края на 80^-те години пише пиесите Иванов, Горски дух, Сватба и водевилите Мечка и Юбилей, като първата му пиеса Иванов е поставена на сцена през 1887 година в московския театър Корш.

След като семейството на Чехов се премества в Харков, писателят се отдава на пътешествия из Одеса и Ялта. Вдъхновен от впечатленията си, връщайки се в Москва, той започва да пише повестта Степ, пиесата Вуйчо Ваньо, няколко музикални комедии и около 100 нови разказа. През 1890 година писателят отново заминава, но този път в Сибир, за да посети остров Сахалин, където да изучава живота на затворниците, заточени там. По време на пътуването той написва девет очерка, обединени под названието От Сибир. След завръщането си в продължение на 5 години (1890 - 1894 г.) пише книгата Остров Сахалин. Сахалинските преживявания оставят дълбоки следи в съзнанието му и намират отражение и в разказите На заточение и Палата #6. Дългото пътуване до Сибир (няколко месеца) влошава здравословното състояние на Чехов и неговата туберкулоза се изостря. През 1898 година Антон написва разказа Дамата с кученцето, който се приема много добре от критиката, а самият Набоков го определя за едно от най-великите литературни произведения в историята. След закупуването на малко имение в Мелихово, Чехов започва да води активна обществена дейност и да помага на хората в околността. През този период той се отдава на драматургия и пише множество произведения, като пиесите Чайка, Вуйчо Ваньо, Три сестри и Вишнева градина превръщат автора в един от най-добрите световни драматурзи.

На 25 май 1901 година Антон се жени за актрисата Олга Книпер, с която се запознава по време на репетициите на Чайка. Заради влошеното си здраве и по съвет на докторите той заедно със съпругата си заминава да се лекува в немския курорт Баденвайлер, където на 2 юни 1904 година умира. Погребан е в Москва.

Джек Лондон е американски писател, автор на приключенски разкази и романи. През целия си творчески път той написва над 50 книги и около 200 разказа, в които увлекателно описва силата на природата и борбата за оцеляване в трудни условия. Най-известни негови романи са "Морският вълк", "Белият зъб", "Дивото зове", "Лунната долина" и др.

Джек Лондон, чието истинско име е Джон Грифит Чейни, е роден на 12 януари 1876 година в Сан Франциско. Майка му Флора Уелман е учителка по музика, любителка на спиритизма. Тя забременява от астролога Уилям Чейни, с когото известно време живеят на семейни начала. След като научава за бременността на Флора, Уилям настоява да направи аборт, но тя категорично отказва да махне бебето и в отчаянието си се опитва да се застреля. За щастие не успява да се рани сериозно и всичко завършва благополучно. След като ражда Флора поверява бебето на грижите на своята робиня Вирджиния Прентис, която заема важна роля в живота на Джон. В края на 1876 година Флора се омъжва за ветерана от Първата световна война - Джон Лондон и взима момчето обратно при себе си. Впоследствие детето получава фамилията на втория си баща и всички започват да го наричат Джек Лондон. След известно време семейството се установява в Оукланд, където Джек завършва училище. Детството му преминава в бедност и трудности - като ученик продава вестници, след като завършва началното училище едва 14-годишен започва работа в консервена фабрика. 12-часовите работни смени са изключително тежки за младото момче и търсейки изход от положението, в което се намира той взима пари на заем, купува малко корабче на старо и започва да се занимава с нелегален лов на стриди. По-късно е нает като моряк и през 1893 година пътува на борда на шхуна за ловене на тюлени по бреговете на Япония и Берингово море. Първото далечно плаване оставя ярки впечатления у младия Джек, които той впоследствие използва за основа в много от неговите морски разкази и романи. След като се завръща от плаването той написва очерка "Тайфун край бреговете на Япония", който поставя началото на литературната кариера на автора. Той е публикуван на 12 ноември 1893 година в Сан Франциско, в един от местните вестници и за него авторът получава първа награда. През 1894 година Лондон участва в похода на безработните към Вашингтон, след което прекарва един месец в затвора за скитничество. Година по-късно той се присъединява към социалистическата работническа партия на САЩ, след това благодарение на самостоятелната си подготовка успява да влезе в "Калифорнийския университет", но след третия семестър поради липса на средства е принуден да напусне. През пролетта на 1897 година Лондон, подобно на хиляди други американци се поддава на "златната треска" и заминава за Аляска.

По-сериозно Джек Лондон започва да се занимава с писателска дейност след завръщането си от Аляска. Тогава писателят е на 23-годишна възраст. През 1900 година е публикувана първата му творба - "Синът на вълка", а през 1902 година след публикуването на романа "Дъщерята на снеговете" и книгата "Xopa от бездната", писателят придобива известност. Той е известен със своя работохолизъм - пише по 15-17 часа на ден. В следващия му роман "Дивото зове" (1903 г.) се разказва за домашното куче Бък, което открива, че инстинктът му непреодолимо го влече към дивия живот и попада сред дивия север, където става водач на глутница вълци. Това е най-четеното произведение на Лондон и се смята за най-добрия роман от ранния му период. Книгата е многократно екранизирана, като първият филм е от 1935 година с участието на Кларк Гейбъл и Лорета Йънг. Книгите му "Белият зъб" (1906 г.) и "Сияйна зора" (1910 г.) също се радват на голям интерес от широката читателска аудитория. През 1904 година той пише романа "Морският вълк", който се смята за най-известната творба в творчеството на автора. В периода 1904-1905 година Лондон отразява събитията от Руско-японската война, като военен кореспондент и доказва себе си като майстор на репортажа. Един от шедьоврите на писателя е романът "Мартин Идън" (1909 г.). В него той описва историята на неразбран от обществото гений, който има много общи черти със самия автор. Това е романтичен разказ, който ни води по пътя на мъчителното издигане и на грубото сгромолясване на беден младеж, заслепен от любовта и богатството. Други популярни творби на автора са "Северна одисея", "Белю Пушилката", "Демоните на Фуатино" и др.

Последните години на Джек Лондон са белязани от творческа криза, алкохолизъм и бъбречни заболявания, чийто пристъпи той облекчава с морфин. На 22 ноември 1916 година докато е в Глен Елън, Лондон взима смъртоносна доза от веществото. Фатална грешка ли беше това или умишлено самоубийство – отговорът на този въпрос известният писател отнася със себе си...

Паритет ЕООД
София, 1330
Красна поляна, бл. 26
paritetlit@abv.bg

Тери - Зигфрид Щайнер
Душата на кучето - Бруно Травен
Тури и неговият кон - Кити Ритсън
Кучешки нюх - Михаил Зашченко
Сенг - Бернхард Келерман
Догът - Ото Олшер
Тримата приятели - Александър Серафимович
Гениалното куче - Елин Пелин
Снап. Историята на един бултериер - Ърнест Томпсън Ситън
Ули. Историята на едно жълто куче - Ърнест Томпсън Ситън
Бездомни - Симеон Андреев
Сира и 700^-те агнета - Джойс Странгер
И неочаквано падна сняг - Джойс Странгер
Пиратка - Александър Куприн
Балкан - Йордан Йовков
Чудото (откъс от Дивото куче Казан) - Джеймз Оливър Кърууд
За най-грозното куче Балабан - Ярослав Хашек
Дявола - Джек Лондон
Приятел - Джек Лондон
Белочелото кутре - Антон Чехов