"...ние трябва да привлечем основанието, от което правото на собственост се извежда, към белезите, които индивидуализират и това право. Достатъчно е в тази насока да се обърне внимание на разликата в правния режим на правото на собственост, извеждано от производни и първични придобивни способи."
проф. Живко Сталев, Сила на пресъдено нещо в гражданския процесРазсъжденията на проф. Живко Сталев върху значението на юридическия факт, който не само поражда, но и индивидуализира субективното право на собственост, стоят в основата на едно модерно виждане към обективното вещно право изобщо. То не се задоволява да изучава правата само в тяхната "статика", а има за фокус проблемите, които се пораждат от действеността на редица "играчи" в юридическото поле. Собственикът. Лицето, което по-рано е притежавало правото. Техните кредитори. Правоприемниците им и техните правоприемници. Кой всъщност е титуляр на правото; стабилно ли е то; ще го запази ли; противопоставими ли са правата на кредиторите по отношение на последващите приобретатели... Редът на тези въпроси е дълъг. Немалка част от тях са свързани именно с юридическият факт - основание, на което вещното право е придобито.
Това основание за придобиване може да бъде първично (оригинерно) или производно (деривативно). Особеностите в правния режим на вещното право, придобито оригинерно, често се изтъкват. Независимост на придобитото право от чуждия патримониум. Стабилитет на същото това право. Неподвластност на правилата Nemo dat, които ограничават правоприемството. Наличие на "ново" право, "изчистено" от права на трети лица. Производното придобиване се свързва с несигурност в придобитото право, а първичното - със сигурност. Това виждане е дълбоко залегнало в доктрината и практиката. Наложило се е почти като принцип.
Обстоятелството, че законът никъде не предвижда ясни и единни правила за оригинерното придобиване, поставя под съмнение подобен принцип. Отчитането на факта, че оригинерните състави всъщност са много и различни, го разклаща сериозно. А едно изследване на действието на тези състави ще може да посочи неговата неистинност, поне на такова високо ниво на абстракция. Някои оригинерни състави се отличават със сигурност. Други - не. Но и в съставите, при които я има, тази сигурност притежава дотам различни измерения, че подобно обобщаване изглежда недопустимо.
Първата глава на труда предлага класификация на първичните придобивни способи. Особеностите, които предложената подредба маркира, служат като аргументи в следващите глави за редица изводи. Най-съществени различия се открояват между две групи оригинерни състави: тези, за които законът предвижда наличието на правно основание и тези, при които подобно изискване отсъства. В този контекст правното основание представлява акт, който цели, но по определени причини не успява да прехвърли права. То е неуспешен опит за деривативно придобиване, който - вместо напълно да бъде забравен от правото - получава "втори шанс", участвайки в оригинерен състав. Изискващите правно основание, или - както ще се наричат тук - динамичните състави, имат редица функции. Tе минимизират вредите за приобретателя тогава, когато според строгите закони на правоприемството нищо не е прехвърлено, гарантират ефективността в гражданския оборот, и понякога дори са основна негова предпоставка. За тези си качества, динамичните състави "заплащат" определена цена. Те са оригинерни, но наличието на правно основание неизбежно ги "заразява с деривативност". Нестабилността на правоприемството се пренася и при оригинерното придобиване. Разбира се, не със същите измерения и не при същите условия.
На свой ред динамичните състави могат да бъдат подразделени на същински и несъщински. Вторите стоят, образно казано, на границата между оригинерното и деривативното придобиване. В едни случаи те изобщо не са първични, защото водят до правоприемство, а в други случаи обуславят именно оригинерно придобиване.
Основната цел на първата глава е да представи работеща класификация на съставите за първично придобиване на вещни права. Направената подредба трябва да улесни последващото теоритизиране на проблематиката на оригинерните способи. Но още преди това, още в началото са предложени разрешения на някои основни, предварителни въпроси. Сред тях са възприемането на понятие за първично придобиване, аргументирането на неговата конституционосъобразност и обсъждане на проблема за оправданието (легитимността) му. Така, първата глава се явява своеобразна "обща част" на този труд.
Втора глава се занимава с въпросите на правното основание в динамичните състави. В началото ѝ са разгледани общите въпроси за понятието за правно основание в динамичен състав, годността и валидността на основанието, включително неговата относителна и висяща недействителност. Следва кратък обзор на основните видове правни основания в различните динамични състави. Такива са правните сделки, съдебните актове, актовете на администрацията, актовете в изпълнителния процес.
Третата глава се интересува от проблемите на обекта и субекта на придобиване; конкуренцията между първичните способи и възможността за отказ от тяхното действие. По-нататък е разгледан важният въпрос за отпадането на придобитите права. Проблемът касае както правата на придобилия по оригинерния състав, така и на тези лица, на свой ред придобили от него. Накрая е обърнато внимание на някои специфични проблеми на придобиването на други права, с които вещното право е свързано.
Четвъртата глава се фокусира върху един въпрос: чисто право ли се придобива. Разгледани са основните позиции в доктрината и практиката и са предложени разрешения. Изхожда се от виждането, че въпросът дали правата на третите лица се изчистват или запазват, не е просто обусловен от вида на придобиването (първично или производно). Той следва да се разрешава наново във всеки конкретен случай.
Изследването се фокусира върху уредбата на първичните придобивни способи според българското право. В изложението се засягат институти на международното частно право и общностното право, както и норми на чуждестранно законодателство, имащи отношение към първичното придобиване, основно с цел сравнение и допълнителна аргументация. Във фокуса не попадат и различните проекти за хармонизиране на придобиването от движими вещи от добросъвестен приобретател. Позоваването на тях е единствено с цел допълнителна аргументация.
Благодаря на всички приятели и колеги, които ми помагаха и подкрепяха. От тях ще си позволя да посоча само три имена, без които тази книга може би изобщо нямаше да бъде написана. Това са доц. д-р Мирослав Димитров (ЮФ на УНСС), д-р Стоян Ставру, Румен Неков и д-р Васил Петров ("Предизвикай правото!").
Изследването е съобразено с действащото българско законодателство и съдебна практика към 1 септември 2017 г., а с чуждестранното законодателство - към 1 юли 2017 г."
Из книгата
Рейтинг: 6.50 / 10 гласа
