Книга от поредицата "Предизвикай правото!" на издателство Сиела. Като използва бланкетни понятия, нормативният акт неизбежно възлага на съдилищата функцията да ги изпълнят с конкретно съдържание. Така съдебната практика става съобразно волята на самия законодател съпричастна в конкретизацията на нормативния акт, без която той не може да бъде приложен.
Решение № 15/06.11.2018 г. на КС по к. д. № 10/2018 г.

Ролята на законодателя е и в това да създава правила за поведение, които да са ясни, непротиворечиви, а не да "разчита" на тълкувателната дейност на Върховния касационен съд, която се изгражда на базата на натрупана противоречива съдебна практика, т.е. като последваща дейност, която е и за сметка на страните по съдебните дела.

Особено мнение по Решение № 15/06.11.2018 г. на КС по к. д. № 10/2018 г.

"Какво?
Трите годишника - "Гражданско право", "Облигационно и търговско право", "Гражданско процесуално право" - са своеобразен юридически каталог, съдържащ всички съдебни актове на Върховния касационен съд, постановени през 2018 г. в рамките на касационни производства, обжалването по които е допуснато с оглед решаването на правен въпрос, който е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото (чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК). По преценка на съставителите са включени и по-важните решения и определения на ВКС по въпроси, които попадат в хипотезите на другите допълнителни селективни основания, регламентирани в чл. 280, ал. 1 и 2 ГПК.

Годишниците съставляват част от поредицата 290-ници "Предизвикай: Съдебната практика!", чиято мисия е представянето на съдебната практика по начин, който има за цел да акцентира върху тематично съдържание, като направи възможен един по-внимателен и задълбочен прочит. Трите книги (2018) надграждат над вече постигнатото в структурата и формата, като предлагат на читателя кратки бележки и разширени авторски коментари. Разширените авторски коментари са концентрирани около точно определен проблем, свързан с коментираното съдебно решение или определение. В тях съставителят – в качеството си на читател – диалогизира с текста и приетите в него разрешения.

(Без)погрешни интерпретации

"Ако някой е извършил нарушение срещу закона, дай си сметка първо [...] каква е моята връзка с хората и това, че сме създадени един за друг."
Марк Аврелий

"Но от гледната точка на ежедневието, без да задълбаваме, ние съществуваме заради другите – на първо място за тези, от чиито усмивки и щастие зависи нашето щастие, и след това за всички онези непознати за нас хора, с чиито съдби ни свързва съчувствието."
Алберт Айнщайн

"Етичното измерение започва, когато на сцената излиза другият. Всеки закон, бил той морален или юридически, регулира винаги междуличностни взаимоотношения, включително и онези с Друг, който го налага."
Умберто Еко

Защо Аврелий, Айнщайн и Еко на едно място?
Предложеният подбор цитати и поканата за неговото допълване имат собствено причинно-предизвикващо битие. Неговата обаятелност се разкрива в индивидуалния процес на четенето като акт на ре/де/конструиране на смисъла. Процес, белязващ единението между читателя и написаното и белязан от съществуването ни за другия. Независимо как възприемаме един текст, в крайна сметка никое четене не може да бъде окончателно и никой авторитет не би могъл да ни наложи "правилен" начин на четенеiv. Оттук и "терористичният" извод още на прага на предговора: всички представени в трите 290-ника прочити на текстове са неокончателни. Финалният удар, с който според правото се поправя кривото, няма силата на неопровержима вечност. Това надвластово разбиране не подкопава "влизането в сила" на държавата в управлението на живота ни. То само потвърждава, че тълкуването, коментарите, възраженията и опровергаването идват не от текста, а от читателя. А в тази (без)крайна верига от четения са налице множество читатели.

Върховният съдебен надзор за точно и еднакво прилагане на законите от всички съдилища (чл. 124 КРБ) сякаш централизира в себе си постулата, че индивидуализмът на четенето е неприятел на правоприлагането. Изразеното отклонение не е пощадено от виталната необходимост от съмишленици, от припознаване и от обобществяване на идеята в изискуемо [властово] мнозинство. Тази необходимост заключва в себе си верига от последващи взаимодействия, като поставя на тест интерпретацията – теста на възраженията. Меродавно ще бъде онова мнение, което издържа на всички възражения. Имунитетът му се изгражда с обосноваването.

Как?

Вземаме наготово Платоновата интерпретация, че познанието е едно обосновано истинно убеждение.
Амалгамата от предварително заучените [в училище и в университета] значения и принципи, предишните прочити на различни текстове, личният опит, изграденият мироглед, а дори и индивидуалният вкус на читателя биха могли да предопределят възприемането на определен смисъл. Неокончателността на конкретното четене се засилва от собствената абстрактна отсянка на това, което четем; на това, което е наше отражение. Потенциалът за характерно различие е толкова по-голям, колкото по-богато е отражението, и обратно. Наш човешки дълг е да го подхранваме с въпроси и отговори."
Из книгата