Големият американски поет Уолт Уитман (1819 - 1892) е роден в Хънтингтън, Лонг Айланд, в семейство на квакери - религиозната общност на пацифисти и борци против робството. Нарича себе си Космос и поезията му е стихия, която помита читателя. Хуманните принципи на сексуална и религиозна търпимост в поезията му надхвърлят границите на неговото време. Трийсет и шестгодишен, издава една-единствена стихосбирка, която преработва и допълва до самата си смърт: "Листа със стихове" (Leaves of Grass). Десетки години превеждано буквално, това заглавие всъщност е тъкмо с този смисъл - оказа се, че Уитман нарича leaves ... |
|
|
Книгата е част от поредицата "Световни поети" на издателство "Изток - Запад". ... "Бърнс става едновременно един от създателите на новата шотландска лирика и неин класик. Благодарение на него ще се запази завинаги един пиетет към този малко архаичен диалект, който ще се изучава от любителите на поезията в Лондон и в Южна Англия. Може би с Бърнс окончателно се утвърждава полидиалектизмът на английската поетическа традиция. Основната причина за писането на скотиш е любовта на Бърнс към фолклора. Той е цял във фолклорните мотиви. Много от неговите песни са предназначени да се пеят - указана е и ... |
|
|
Световни поети. ... През 1694 г. умира Башьо. Един след друг си отиват от този свят и неговите ученици, без никой от тях да създаде собствена школа. Сбъдва се тъжното прозрение на поета в едно от последните му тристишия. Постепенно в развитието на хокку (хайку) настъпва застой и голяма част от поетите отново се обръщат към развлекателните тристишия в духа на школата "Данрин". Заслугата за преодоляването на този застой е преди всичко на Йоса Бусон (1716 - 1783) - изявен майстор на хокку и талантлив художник. Докато Башьо е аскет, който живее с идеята за месианство, и това, към което се стреми, е да постигне със ... |
|
|
Шедьоври на английската поезия - книга 2. ... През 1593 г. Тайният съвет на Елизабет I призовава на разпит Кристофър Марлоу. Наред с обвиненията в атеизъм, основания за това дават подозренията в мъжеловство, греха на Содом, станал повод за няколко съдебни процеса в тюдоровска Англия. Макар че преки доказателства липсват, естетизираната хомоеротика на Едуард II със сигурност е придавала плътност на доноса. За съвременниците на Марлоу навярно и по-шокиращо е било драматизираното от пиесата брутално и трагично сриване на основния мит на предмодерната държавност – мита за сакралността на политическото тяло. В този смисъл, ... |
|
|
"Три будистки монаха" е сборник с класическо хайку на Танеда Сантока, Озаки Хосаи и Ямагучи Сейши. Съставител на сборника е изтъкнатият испански японист д-р Висенте Ая. Висенте Ая е роден в Севиля през 1962 г. Доктор по философия (докторската му дисертация е „Изразяването на свещеното в японското хайку”), преводач на японска поезия. Ученик е на Рейджи Нагакава. Живее в Нагасаки и Барселона. Автор е на книгите "Вътрешното пространство в хайку", "Голият монах", "Сърцето на хайку", "Хайку-до", "Дзен поезията на Сантока" и др. ... |
|
|
Ханшан (Студена планина) е прозвището на поет-отшелник от династия Тан (VII–IX век), чието истинско име остава неизвестно. Напуснал родното си място, той се заселва в свещената за даоистите планина Тиентай. Ханшан е първият, който пише поезия на разговорен език. Пренебрегван от традиционните класици, но цитиран от чан-будистките наставници, той става любим поет на бийтпоколението от 60-те години на XX век. Събраните му стихове са 313. Американският писател Джак Керуак посвещава на Ханшан книгата си „Бродягите на Дхарма”, а поезията на известния хайку-поет Мацуо Башьо е силно повлияна от стила му. ... |
|
|
В тази книга се разказва за Сакя Пандита Кунга Гьелцен (1182-1251) - най-известния патриарх на тибетската будистка школа Сакяпа, доминирала в Тибет в продължение на няколко столетия. Сакя Пандита се почита в Страната на снежните върхове и като ерудиран философ и блестящ поет, чиято "Скъпоценна съкровищница от благозвучни речи", написана в съответствие със строгия древноиндийски поетологичен канон, е преведена в много съседни страни. Тя се превръща в истинския компендиум от етични максими, които за сетен път потвърждават непреходния характер на тибетската духовност. ... |
|
|
Епохата на първите Каролингски владетели на Франкската държава през VІІІ и ІХ в. създава благоприятни условия за разцвет на латинската литература и особено на поезията. Сред кичестия тематичен букет от поетични творби обаче има твърде много стихове, които остават приковани към своите антични и раннохристиянски образци. Измежду тях трудно се забелязват отделните стръкове пъстра и вдъхновена поезия, но все пак има и свежи и ароматни средновековни поеми. Една от тях е "De cultura hortorum" ("За градинарството") на Валафрид Страбон - израз на възхищението на един съзерцателен човек от красотата на ... |
Рейтинг: 9.00 / 6 гласа 
