Очите на дъгата. Поезия

"През последните години литературната критика почти абдикира от основната си функция да бъде художествено-естетически коректив на литературната творба. Резките социални трансформации и обществени сътресения през последния четвърт век също спомогнаха за объркването на критериите. Ако говорим за съвременната българска поезия, ще установим един знаменателен факт - всяка година се увеличава броят на авторите, пишещи и издаващи поетични книги. Разбира се, огромната част от тях не притежават художествени качества и говорят единствено за графоманска суета. Но, слава Богу, сред планините от безцелно блъскащи се думи се появяват и проблясъци, в които откриваме истински и неподправен лиричен талант. Затова двойна е радостта, когато открием такъв талант.

Четящата публика познава Антон Кабрански като дългогодишен журналист, но малцина знаят, че през годините той е намирал спасение от плебейщините на действителността, потъвайки в своите лирически съзерцания. Прелиствайки страниците на неговата книга "Очите на дъгата", ние с радост откриваме белезите на автентичния лирически талант - непосредственост, непринуденост, естественост на поетическите внушения. Лайтмотивът на тази книга е постоянният сблъсък на чувствителното съзнание, наранено от подлостите и двуличията на делника, и в същото време разбирането за преходността на човешкия живот, опитът да се погледне с философско примирение на причудливите и непредвидими криволици на житейския кръговрат.

Авторът вярва и знае, че едната страна на човешкия характер е огряна от вътрешната светлина на приятелството, другарството, верността и искреността. А другата - сенчестата, ражда проявите на подлост, предателство, низост, омраза, завист и т.н. Дилемата на това неразрешимо противоречие между тъмното и светлото у човека присъства в голяма част от стихотворенията в тази книга. Любовното чувство при Кабрански има значително по-широки измерения и мащаби, отколкото конкретизираното му в отношенията мъж - любима жена. Неговият лирически герой знае, че върховното любовно чувство се състои в способността да се усетиш като пулсация на общия природен организъм...

"Очите на дъгата" е сполучливо намерена метафора за заглавие на цялата книга. За автора вътрешната светлина присъства у всеки човек, стига само да притежаваме вътрешно зрение, за да я забележим. Това е светлината на добротолюбието, благородството, самоотвержеността, безкористността. И най-вече, разбира се, любовта във всичките й проявления. Любов към Отечеството, любов към майката и близките, любов към приятелите и другарите, любов към избраната жена, любов към проверените и утвърдени през хилядолетията непоклатими морални добродетели и ценности, без които отделният човек се превръща в пихтиесто безволево същество, а отделните общества се разпадат и изчезват."
Иван Гранитски