Новата книга на Райън Холидей - автор на бестселърите "Твоето его е врагът", "Изкуството да бъдеш спокоен" и "Дарът на трудностите" ни запознава с античната мъдрост на стоиците, за да заобичаме живота. Да имаш, без да желаеш. Да се наслаждаваш, без да се нуждаеш. Да даваш всичко от себе си, без да роптаеш, когато съдбата провали всичките ти планове или ти отнеме всички признания. "Изкуството да живееш" не е просто книга за древна история. Това не е и философски трактат, разглеждащ отвлечени и абстрактни понятия. Това е книга за живия живот, за ежедневните избори, съкровищница за ... |
|
Книгата е том 3 от поредицата "История на западната философия" на издателство "Skyprint". ... В третия том на това несравнимо по своята всеобхватност, яснота, елегантност и духовитост произведение, е разгледано развитието на философията от Ренесанса до наши дни и нейните най-бележити представители през този период: Макиавели, Еразъм, Мор, Бейкън, Декарт, Спиноза, Лайбниц, Лок, Бъркли, Хюм, Русо, Кант, Хегел, Байрон, Шопенхауер, Ницше, утилитаристите, Маркс, Бергсон, Джеймс, Дюи. ... |
|
"Ако човек е презрял робството, той е свободен и сред цяла тълпа господари. Колкото хора, толкова и пороци. Никой не е в състояние да навреди на мъдрия - нему и да помогне никой не може. Няма робство по-позорно от доброволното. Всички сме в един и същ затвор. Лошото се познава по тълпата около него. Велико благо е да има отворени за теб сърца. Никой не обича отечеството си защото е велико, а защото е негово." Из книгата Луций Аней Сенека (4 пр. Хр. - 65 сл. Хр.) е римски философ, писател и политик, квестор, после сенатор и консул, наставник на Нерон, по чиято заповед слага край на живота си. ... |
|
История на западната философия на Бъртранд Ръсел (1872 - 1970) се смята за едно от най-значимите философски изследвания на всички времена. Авторът, потомствен аристократ, математик по образование и носител на Нобелова награда за литература, е сред малцината блестящи ерудити, които дават нова гледна точка на съвременния човек не само към философията, но също и в областта на историята, религията, културата, дипломацията, правото и логиката. Във втория том на това несравнимо по своята всеобхватност, яснота, елегантност и духовитост произведение е разгледано развитието на Средновековната католическа философия: от учението ... |
|
Съчинения. ... Хосе Ортега и Гасет (1883 - 1955) е бележит испански философ, социолог и есеист. Хосе Ортега и Гасет заедно с Мигел де Унамуно са двете върхови фигури, които извеждат испанската мисъл на световно равнище и я нареждат на достойно място в пантеона на незабравимите. "Галилей представлява за нас интерес ей така, сам по себе си, лице в лице той и ние, като равни. Достатъчно е да анализираме уважението си към неговата личност, за да забележим, че той привлича нашето внимание от един точно определен квадрант, който заема голям отрязък от миналото и има точно определена форма - това е началото на Новото ... |
|
"Първото, което трябва да направи философията, е да дефинира тази даденост - да дефинира какво значи мой живот и наш живот, какво е животът на всеки отделен човек. Живеенето е радикален начин на съществуване: всяко друго нещо и друг начин на съществуване ги намирам в своя живот - вътре в него, като щрих от него и спрямо него." Хосе Ортега и Гасет Книгата е част от университетската философска поредица "Какво значи това?". ... |
|
Знаменитата студия на Валтер Бенямин (1892 - 1940) "Произведението на изкуството в епохата на неговата техническа възпроизводимост" не е единственият негов текст за еволюцията на медиите и значението им за съвременния човек. В настоящия том са събрани най-представителните му съчинения, разкриващи медийната природа на човешката цивилизация. За разлика от много свои съвременници Бенямин не се интересува от спецификата на различните художествени езици, а от общите принципи, по които човешката психология, технологиите, социалните отношения определят актуалните форми на общуване чрез произведенията на изкуството и ... |
|
Невъзможното (1962) е произведение на Жорж Батай в три части (История за плъхове, Дианус и Орестия), в което треската на желанието е неразривно свързана с треската на агонията. То описва тревожността на разказвача пред женската голота, пред физическата прегръдка с жена и е своеобразно продължение на опита за трансгресията от Вътрешният опит (1943), който по-късно Батай теоретизира в Еротизмът (1957). Този вътрешен опит е преди всичко преживяване на истината, на невъзможното като празнота. Поезията в третата част, Орестия, е заявена като "омраза към поезията", извеждаща докрай невъзможността за изразяване с ... |