Roberto Cavalli
Просто аз

Roberto Cavalli: Просто аз Роберто Кавали Времетраене: 0:59 мин. Коко Шанел: Красотата винаги е оръжие Ирина Соколова Времетраене: 1:47 мин. Мей Мъск: Жената, която има план Времетраене: 1:09 мин.

Импулсивен и размишляващ, скромен и дързък, верен и страстен, груб и нежен, критичен и сговорчив - такъв е забележителният Роберто Кавали.

Той обожава Ганди и Че Гевара, мрази показната порядъчност, невъзпитаните и необразовани хора, независимо какви дипломи притежават. "Просто аз" е искрен разказ на моделиера за своя жизнен път, изпълнен с най-невероятни събития и дълбоки преживявания. За първите професионални успехи, за жените, изиграли важна роля в съдбата му, за децата, приятелите и много друго.

Той създавал мода и я преживявал: Милано, Ню Йорк, Париж, Палацо Пити; рокли за Spice Girls и за червените пътеки; приятелства със Синди Кроуфорд, Лени Кравиц, Дженифер Лопес, Майкъл Джексън, Шарън Стоун.

Фантастична съдба на човек, който разбрал едно важно нещо в живота: "Ако обичаш, обичай с цялото си сърце. Прощавай, ако можеш. Любов... Любов... Любов... Тази дума трябва да бъде твоята парола от рождението ти до заминаването във вечността!"

"Щастлив съм, че гледам хората в очите; щастлив съм, че имам пет забележителни деца; щастлив съм да гледам от прозореца как се разтварят първите цветове на прасковата, известявайки идването на пролетта; щастлив съм, че умея да се смея от сърце и да плача от мъка; щастлив съм, че съм се родил на този свят и дори, че ще умра, когато дойде моят час..."
Роберто Кавали

"Татко...
Такъв е моят живот.
Разбира се, забравил съм много случки и хора, които ми помогнаха да изградя този живот.
Наложи ми се го строя без теб.
Кой знае какъв щеше да бъде животът ми, ако ти в онзи нещастен ден беше постъпил както господинът от втория етаж? Ако не беше отворил или в онази редица беше застанал по-близо до каменната стена над потока?
Може би щеше да успееш да скочиш в него, да се скриеш под моста – нали тогава си бил млад и силен...
Веднага ли си се предал? Не мога да повярвам.
Навярно не си имал време да разбереш какво се случва.
Татко, за какво си мислил в последните мигове от живота си?
Сигурен съм, че твоите последни мисли са били за мен, Робертино.
И за мама.
И за Лиета, твоята малка дъщеричка...
Колко пъти съм си представял тези мигове!
Колко пъти съм се опитвал да си те спомня, гласа ти.
Твоята усмивка. Топлината на ръцете ти.
Ти нито веднъж не си идвал в съня ми. Никога не съм сънувал лицето ти. Но в края на краищата това не е толкова важно. Когато се озова там, ще те позная сред всички други.
Да, аз съм сигурен, че отново ще те срещна. Силно вярвам в Божия промисъл.
Прегръщам те силно и...
До скорошна среща..."
Из книгата

Премиум букс ЕООД
София, 1700
ул. Акад.Борис Стефанов 1
books@premiumbooks.eu