Гръцки народни приказки

Гръцки народни приказки Времетраене: 1:02 мин. Латиноамерикански приказки и легенди Времетраене: 1:12 мин. Книги от поредицата Златни детски книги Труд Времетраене: 0:51 мин. Мили бате!... Писма на един дакел Станка Пенчева Времетраене: 1:41 мин. Лозинка Йорданова Времетраене: 1:03 мин. Българска народна митология Лозинка Йорданова Времетраене: 1:10 мин. Джани Родари Писател Времетраене: 3:06 мин. Нека помним - част 2: Още истории от историята Росен Петров Времетраене: 1:08 мин. Астрологична прогноза 2026 Гал Сасон Времетраене: 1:27 мин. Градина Крисмъс Трий Лори Гилмор Времетраене: 1:15 мин. Наръчникът на Ванилия за добри дела Катя Антонова Времетраене: 1:05 мин. Жигосаният Робърт Галбрейт Времетраене: 1:13 мин. Ози Озбърн. Прощален ритуал - Автобиография Времетраене: 1:18 мин. Владетелят на стара Велика България Сетлозар Попов Времетраене: 1:17 мин. Закуска с мистър Дарси Емилия Блау Времетраене: 1:04 мин. Голяма книга за 10 столици в Европа Румяна Николова, Николай Генов Времетраене: 0:58 мин. 100 стихотворения Тил Линдеман Времетраене: 0:49 мин.

Преразказала и илюстрирала: Мирослава Скарлату. Наметни се с едно одеяло, за да ти разкажа историята отначало. Много гръцки народни приказки започват така. Те разказват за царства с богати царе и царици, за бедняци в рибарски колиби, за страшни змейове, омагьосани принцове и красиви принцеси, приключения, геройства, лукавство и измама, правда и справедливост. Тук от огромното богатство на гръцкия фолклор са представени в осъвременен вариант деветдесет и девет плюс една гръцки народни приказки. С тях ще се запознаете с живота на гръцкия народ, с неговата философия, мъдрост и чувство за хумор.

"Най-накрая лошата орис се видяла в чудо, ще, не ще взела хляба и промърморила:
– Вземи това кълбо коприна и внимавай! Нито го продавай, нито го подарявай, а го дай, когато ти го поискат, срещу това, което тежи колкото него. Хайде, отивай си сега!"
Из книгата

Книжката е част от поредицата Златни детски книги на издателство Труд.

"Кое е най-бързото нещо на света

Живели някога двама братя. Единият бил умен, а другият глупав. Те имали една нива. Веднъж умният предложил на глупавия да си разделят нивата и глупавият се съгласил. Отишъл умният брат на нивата, заградил по-хубавата част от нея, а после се прибрал и казал на брат си коя част е негова. Като не можел да направи нищо, горкият глупав брат решил да отиде и да се оплаче на царя. Царят го изслушал и заповядал двамата братя да се явят в двореца. Когато братята отишли при царя, той ги посъветвал да разделят нивата така, че и за двамата да има и от по-добрата, и от по-лошата част. Но всеки от братята искал само по-хубавата част. Тогава царят им казал, че ще им зададе няколко въпроса и който отговори правилно, ще вземе по-хубавата част на нивата. Братята се съгласили и царят ги попитал:
– Искам да ми кажете кое е най-бързото нещо на света. Помислете добре и елате след осем дни да ми отговорите.

Отишли си братята. Умният брат бил сигурен, че все ще измисли нещо. Глупавият брат знаел, че нищо няма да може да измисли и се отчаял. За щастие той имал дъщеря, която била много хубава и много умна. Тя видяла, че баща ѝ е угрижен и умислен, и го попитала какво му е. Разказал ѝ той за делбата с чичо ѝ. Казал ѝ какъв бил съветът на царя и какъв въпрос им е задал. Дъщеря му го прегърнала и го успокоила, че знае отговора.

В деня, в който баща ѝ трябвало да отиде в двореца, дъщеря му го извикала и му казала:
– Тате, ще кажеш на царя, че най-бързото нещо на света е умът.

Когато двамата братя отишли при царя, умният брат казал, че най-бързото нещо на света е птицата. Но царят казал, че това не е правилният отговор. А умният брат продължил:
– Тогава е конят.

Царят отвърнал, че не е конят, кимнал към другия брат и му заповядал той да отговори.
– Ваше Величество, най-бързото нещо на света е умът, защото ние може да сме тук, а умът ни да е в Америка - казал той.
– Браво! - похвалил го царят. – Правилно отговори. Сега обаче ще ви попитам друго. Искам да ми кажете кое е най-тежкото нещо на света.

По-умният брат си помислил: "Този път ще намеря верния отговор". Прибрал се вкъщи и почнал да мисли. Глупавият брат пак не могъл нищо да измисли и когато се прибрал вкъщи, попитал дъщеря си. А тя му отвърнала, че когато дойде време пак да отиде в двореца, ще му каже отговора. Момичето се страхувало да не би случайно баща ѝ да се похвали някъде, а чичо ѝ да чуе отговора и да спечели. И така, когато станало време да отиде в двореца, му казала:
– Тате, кажи на царя, че най-тежкото нещо на света е огънят и ако те попита защо, да му кажеш, че никой не може да носи много от него.

Когато се изправили пред царя, пръв взел думата по-умният брат и казал:
– Царю, най-тежкото нещо на света е желязото. Царят отвърнал, че не е желязото, кимнал към другия брат и му заповядал той да отговори.
– Царю, най-тежкото нещо на света е огънят. И когато царят го попитал защо, той отвърнал, че никой не може да носи много от него.
– Правилно - казал царят. – Сега ще ви попитам още нещо и вашето изпитание ще свърши след осем дни, когато дойдете да ми отговорите. Искам да ми кажете кое е най-необходимото нещо на света.

Тръгнали си братята. Умният брат мислил, мислил и решил, че това са парите. Глупавият брат попитал дъщеря си и тя пак му казала:
– Не се притеснявай, тате, ще ти кажа, когато стане време да отидеш в двореца.

След осем дни тя го повикала и му казала:
– На царя, тате, ще кажеш, че най-необходимото нещо на света е земята. Ако те попита защо, кажи му, че ако я няма земята, нас също няма да ни има.

Когато отишли в двореца, пръв отговорил пак умният брат:
– Най-необходимото нещо на този свят, царю наш, са парите. Царят казал, че не са парите.
– Значи е хлябът - продължил умният брат. Царят отвърнал, че и хлябът не е, кимнал към другия брат и му заповядал да отговори.

Тогава глупавият брат казал:
– Царю честити, най-необходимото нещо на този свят е земята, защото, ако я няма нея, и нас няма да ни има.
– Правилно - казал царят. – Отсега нататък по-хубавата част на нивата ще бъде твоя.

Преди да си тръгнат, царят повикал глупавия брат и го попитал кой му е казал отговорите. Човекът му признал, че има дъщеря, която му е помогнала. Щом чул това, царят поискал още на другия ден да я доведе в двореца, за да я види. На сутринта, когато бащата и дъщерята пристигнали, царят се възхитил от хубостта на девойката и ѝ казал:
– Искам да станеш моя жена. Едно нещо само ще те помоля - никога да не се бъркаш в моите дела. Ако го направиш, ще си избереш каквото искаш от двореца и ще си отидеш.

Съгласила се девойката и се оженили. Живеели добре и царят бил доволен, че жена му не се бърка в царските работи. Така минали няколко години. Един ден царицата седяла на прозореца на двореца и видяла, че по пътя върви търговец с магаре. То било много натоварено и както си вървяло, паднало и умряло. Човекът се затичал към двореца да търси помощ. В това време по пътя се задал още един търговец с магаре. Той видял умрялото животно и неговия нов хубав самар. Свалил стария самар от своето магаре и взел новия от умрялото. През това време стопанинът на умрялото магаре се върнал и като видял разменените самари, много се ядосал. Двамата започнали да се карат и всеки твърдял, че новият самар е негов. Царицата се провикнала, че новият самар е на човека, чието магаре умряло и той трябва да си го вземе. Така и направили."
Из книгата

Труд ООД
София 1528
ул. Поручик Христо Топракчиев № 11
nelly@trud.cc