Около Африка с колело

2 години, 34 държави, 37 000 километра през най-опасните места на планетата. "С колело около Африка" е история за кръв, пот и сълзи, за екстремни горещини и дъждове, за безкрайни самотни километри по прашния път и за непоколебимата воля да следваш единствената възможна посока - напред.

Риан Мансер е първият човек в историята, осъществил обиколка с колело на Африка. В продължение на над две години и 37 000 километра "невъзможната" му мечта го изправя пред сурови изпитания и опасности - пияни гранични полицаи го хвърлят зад решетките, дрогирани бунтовници заплашват да го изкормят, страда от тежка дизентерия и дехидратация, а рояци кръвожадни комари и мухи цеце превръщат живота му в ад. Риан преодолява пустинята Сахара, научава френски, португалски и арабски, яде маймуни, плъхове и прилепи, за да оцелее, зърва пирамидите, попива свободата на Червено море и стъпва на най-високата и най-ниската точка на континента.

Освен пътешествие из непознатите африкански земи експедицията на Мансер е и пътуване все по-надълбоко във вътрешния му свят. Пътуване, което не само му помага да опознае себе си, но и разбива на пух и прах установените стереотипи и разкрива многоликата Африка - раздирана от военни конфликти, но дом на сърдечни и гостоприемни хора, белязана от нищета, но обгърната във вълнуваща въображението екзотика.

Да изминаваш с велосипед средно 90 километра на ден, често в екстремни условия и по зле поддържани чакълести и пясъчни пътища, да бъдеш хвърлен зад решетките в Екваториална Гвинея от агресивни и пияни гранични полицаи и да се изправиш пред вероятна смърт, когато си взет за заложник от дрогирани либерийски бунтовници, вероятно не се вписва в общоприетата представа за пълноценен живот, но през септември 2003 г. Риан Мансер потегля от Кейптаун, решен да стане първият човек, обиколил Африка с велосипед. Той смята, че начинанието му ще отнеме една година - оказва се, че ще му трябват повече от две. Той се завръща в Кейптаун в края на 2005 г., след като навъртява 37 000 километра през 34 държави.

Риан предприема пътешествието, за да повиши информираността на местната и световната общественост за ужасяващия жизнен стандарт в Африка, като същевременно е воден от силното желание за африканско приключение; желание, което неизбежно се сбъдва. Велоекспедицията му позволява да срещне безкрайна щедрост и милосърдие, нерядко в лицето на най-бедните, но и често се превръща в тежко предизвикателство. В "Around Africa on my Bike" Риан позволява на читателите да съпреживеят трудностите и вълненията, съпътстващи пътешествието му - той надвива пустинята Сахара, научава френски, португалски и арабски, яде маймуни, плъхове и прилепи, зърва пирамидите, изпитва свободата на Червено море в Египет, храни хиени с уста и стъпва на най-високите и най-ниските точки в Африка. Риан пристига благополучно в Кейптаун на 25 ноември 2005 г.

Южноафриканецът Риан Мансер печели световна популярност, след като става първият човек, обиколил Африка с колело. Прекосявайки 34 държави, той изминава смайващите 37 000 км и си спечелва титлата "OutThere Приключенец" за 2006 г. Постижението му получава признание от самия Нелсън Мандела, който пожелава лична среща със смелчагата. След обиколката на Мадагаскар Мансер се отдава на заслужена почивка, а през 2011 г. се отправя към мистичната Исландия. За да се подготви за експедицията, каякарят цяла седмица обикаля Южна Африка в хладилен контейнер. По този начин набира средства за основания от него дарителски фонд "No Food for Lazy Man", който осигурява спортна екипировка за деца в неравностойно положение. През 2014 г. Мансер и дългогодишната му приятелка Васти стават първите и засега единствени хора, гребали от континенталната част на Африка до континенталната част на Северна Америка.

"Риан Мансер постига непостижимото, като става първият човек, обиколил континентална Африка с колело. Напълно сам и без употребата на моторни превозни средства той прекосява 37 000 км през 34 държави, някои от които се нареждат сред най-опасните места на Земята."
GoNOMAD

"Риан Мансер е пример за подражание и вдъхновител на африканската младеж!"
Нелсън Мандела

"Невероятна история за първия човек, който е обиколил Африка с велосипед."
bikeradar.com

"Всичко започна с една мечта, а мечтите са нещо могъщо, което има потенциала да се сбъдне, независимо колко невероятни може да изглеждат."
Риан Мансер

"Беше дълъг, тежък преход, но аз най-сетне бях осъществил второто измерение на приключението си. Изпълваше ме силна гордост. Но не само гордост. Придобих друга перспектива за света, както си стоях там, на връх Ухуру в Килиманджаро, мръзнейки, на температура от -13°С. Тук сякаш проумявах неща за самия себе си и за света, за които дори не бях помислял. Като да откриеш правилните места на сложни части от гигантски пъзел. Не се случва нищо грандиозно, но вътрешно знаеш и разбираш, че пъзелът е почти завършен. Не мисля, че можеше да се случи другаде на тази планета."
Риан Мансер

Книгата част от поредицата "Пътешествия и приключения" на издателство "Вакон".

"Предговор

Понякога мечтаете ли си да загърбите кариеристичната надпревара и да се впуснете в нещо коренно различно? Повечето хора рано или късно обмислят подобна идея, но почти никой не се залавя да я осъществи. Винаги се намира причина да отложим мечтите си, нали така? Твърде сме заети, бедни или пък мързеливи. За повечето хора, включително мен самия, причината всъщност се корени в прекалено големия страх. Ето защо за мнозинството тези фантазии си остават просто мечти, а не осъществени амбиции или дори опити за такива. После остаряваме и съжаляваме, че дори не сме пробвали. "Когато остарея, ще бъда ексцентричен." Запомнихте ли посланието на тази книга?

От време на време научаваме за хора, решили, че не искат да си останат с чуденето. Именно те са малцината, които наистина се впускат в приключения и изпробват късмета си. Някои се възмущават от такива авантюристи. Защо? Може би е проява на прикрита завист? Това не е правилно. Ние трябва да приветстваме тези личности и да възхваляваме надделелия приключенски дух. Всъщност чрез тях в известен смисъл и ние можем да осъществим мечтите си. С помощта на въображението можем да пътуваме с тях.

Научихме за Риан Мансер, когато той предприе епичното си пътешествие на колело около Африка. Още в началото говорихме с него и узнахме за амбициозните му планове. Звучеше готино, но беше просто поредното интервю по радиостанция 702. Няколко седмици по-късно бях изумен от количеството имейли и есемеси, в които ни питаха докъде е стигнал. Свързахме се с него отново. Той обрисува с думи живи картини и сподели с нас наблюдения, които бяха пленителни и необичайни. Беше обективен, но от него струеше изумителен оптимизъм дори в най-лошите моменти. Хората продължаваха да ни притискат за още новини. Ние се вслушахме и решихме редовно да се свързваме с него и в известен смисъл да покровителстваме одисеята му. Това беше едно от най-добрите ни решения. Посредством Риан много от нас сега са обиколили на колело цяла Африка, с начална и крайна точка - Кейптаун.

А сега е време да хвърлим още повече светлина. Книгата му е тук. Постижението му е грандиозно и отдава почит на всички хора, за които най-големият страх е да бъдат обикновени.

Джон Роби, 2007 г.

Великите африкански изследователи са били знаменитостите на своето време. Те разпалвали въображението на хора, които били неспособни да се откъснат от тежкото си ежедневие и грижите, причинени от икономически потребности или от ограниченията на пътуването. Новите технологии помагат на масите да са по-добре запознати от всякога с останалия свят. Това познание обаче е повърхностно и двуизмерно, ето защо все пак е нужно съвременни изследователи и авантюристи като Риан Мансер да му вдъхнат живот.

Жителят на Кейптаун, който посвети две години от живота си, за да обиколи своя континент, може би никога няма да получи такова признание като Ливингстън или Стенли. Въпреки това името му трябва да се добави към списъка с изтъкнати изследователи, благодарение на които познаваме континента си по-добре. За щастие, този списък позволява да бъде допълван. След публикуването на тази книга екипът на Кингсли Холгат пътува около континента, а превозните им средства често се движат по стъпките на Риан. Били Бенчли и Кристин Хънчи пък яздят коне по цялата дължина на Африка.

Малцина от нас разбират какъв е стимулът на един изследовател. Стара максима гласи, че човек, който пита за цената на „Мазерати“, не може да си го позволи. По същия начин онези, които се чудят кое подтиква изследователя да постави всичко на карта, просто не могат да го проумеят.

Най-добре можем да опознаем континента си с малка чанта на гръб и непредубедено око. Риан го прави, като разпределя вещите от първа необходимост върху колелото си. И което е по-важно - той демонстрира задължителните дози кураж и чувство за хумор. Също така показва колко важно е да поддържаш баланса между тях. Непоправим оптимист, той притежава скромност и простодушие, подплатени с инат и несломима решителност. Често напразно се опитва да открие положителни черти у хора, които на пръв поглед не заслужават подобна съпричастност. Той вижда най-доброто в ситуации, където други очакват най-лошото.

Великите изследователи по правило не се смущават от опасностите и заплахите, които биха могли да възпрепятстват обикновения човек. Подходът на Риан не се ограничава в една епоха. Опасностите, през които преминава, не се различават от онези, на които предшествениците му в подковани ботуши и тропически шлемове навярно са се натъквали. Някои от тях включват евентуална смърт, причинена от куду, дезориентирани либерийски бунтовници, дехидратация и подивели кучета. За разлика от някогашните изследователи, които са потегляли с цяла група носачи, извършвали са подвизите си, след което са ги описвали - подобаващо изкъпани, избръснати и нахранени - в уютните си кабинети, то Риан е принуден да го прави на момента. По пътя използва джобен компютър, електронна поща и мобилни телефони, за да праща редовно рубрики и интервюта за радиото и телевизията.

Прекарах един интересен уикенд в разговори с общи познати, упоменати в книгата му като благодетели. Всички те бяха дори по-разточителни с комплиментите за качествата му, отколкото беше той за щедростта им. Риан, изглежда, искрено се изненадва, че хората проявяват добрина и щедрост към него, при положение че в замяна искат просто да бъдат част от впечатляващото му приключение.

Риан показва възхитителен набор от приоритети. Размотаването с игри на топка е по дипломатически причини. Страстта му по къде-къде по-интересната игра на ръгби му позволява да е в крак с участта на провинциалните и националните отбори на най-невероятни места по време на двугодишната му епопея.

Тази книга е разнообразна, апетитна и често стряскаща смесица от преживявания, напомняща на множеството ястия, които е опитвал. Тя е духовит, увлекателен и задълбочен пътепис за един континент, който силно се нуждае от добро медийно отразяване. Освен това е мотивиращо четиво за бъдещи изследователи и хора, които търсят цел и посока, като изпробват докъде се простират силите им – и разбира се, е информативен наръчник по колоездене и атлетизъм.

Книгите, посветени на нашия континент, никога не са достатъчно – особено тези, писани от африканци. Никога няма да ни омръзне от примери, илюстриращи триумфа на човешкия дух – особено на сънародник, който ни прави много, много горди, че сме южноафриканци.

Жан-Жак Корниш, 2007 г."
Из книгата

Вакон ООД
София, 1528
бул. Искърско шосе 19, ет. 2
vakon.vakon@abv.bg

Преговор от Джон Роби и Жан-Жак Корниш
Неделен ужас- понеделникът се задава
Не път съм...към западното крайбрежие на Кейптаун!
Отвъд първата пунктирана линия:Намибия
Ангола:противопехотни мини и самаряни
Мухи цеце и нечии чужди легла
Пътни барикади и химни - в ДРК
Кал, пот и сълзи в джунглата на Конго
Добрина и корупция в Габон
Трудност в Екваториална Гвинея - и гостоприемство в Камерун
Нигерия – хора и проповедници за Африка
В картината в Бенин, Того и Гана
Приключения в Кот д’Ивоар – кулинарни и други
Либерия… и най-лошия ден в живота ми
Разкази за ужаси в Сиера Леоне – един герой от миналото ми
Побой в Гвинея и морско пътуване до Гвинея-Бисау
Напред-назад из Сенегамбия - и една изключително важна среща
Гадно преживяване в Мавритания и незабравимо пътуване до Лондон
Обратно на пътя… и през Сахара
Прах и мед в Мароко
Един човек между два свята
Кексове и добрина в Алжир
Тунизийско облекчение в последния момент… и един неверен пътник
Либия - гладни хиени и велика река, създадена от човека
Приключения в Долен Египет и сбъдване на една лична мечта
Напаст от скакалци в Горен Египет...и аз се превръщам в жител на Червено море
Жажда и безсилие в суданската пустиня
Преодоляване на еритрейската граница и чесане на езици в Джибути
Подли стратегии в Сомалиленд и нощувка в чувал за трупове
Наводнения и досадни деца в Етиопия
Пътуване във времето в Кения
Храна за душата и разклатено колело в Танзания
Змиевиден легнал полицай и викове “ай” в Мозамбик
Парти в пущинака… и напрегнато пътуване до границата
Най-накрая обратно в Южна Америка
Обратно броене до Кейптаун
Последни думи
Статистика за пътуването