В сърцето на морето

В сърцето на морето Натаниъл Филбрик Времетраене: 1:11 мин. Тайната на тайните - Дан Браун (The Secret of Secrets - Dan Brown) Времетраене: 1:21 мин. В зоната без млечни и без глутен Катина Герова Времетраене: 1:00 мин. Обречената любов на Ататюрк Лиляна Серафимова Времетраене: 1:05 мин. Розовият балон Антоанет Пепе Времетраене: 1:01 мин. Параноичното родителство Франк Фюреди Времетраене: 1:02 мин. Когато Хитлер открадна розовия заек Джудит Кер Времетраене: 1:15 мин. Прочети и построй! Студената светлина Саран Тейлър Времетраене: 1:17 мин. Комплексното посттравматично стресово разстройство Пийт Уокър Времетраене: 1:15 мин. Монтгомъри Бонбон: Убийство в музея Аласдър Бекет-Кинг Времетраене: 1:17 мин. Финално предложение К. Бромберг Времетраене: 1:09 мин.

Подобно на гигантска хищна птица китоловният кораб се носел бавно към западното крайбрежие на Южна Америка, като преминавал на зигзаг от единия край на морето, обитавано от китове, най-ценния източник на китова мас, до другия. Такъв именно бил Тихият океан през 1820 г. - обширно поле от топлокръвни хранилища на мас, известни като кашалоти. Ловът на най-големите зъбати китове в света не бил лесна работа. Смелите мъже трябвало да се спуснат от кораба, да гребат бързо до своята плячка, да я улучат с харпуните си, след това да опитат да я убият с помощта на риболовно копие. Шейсеттонното същество можело да унищожи лодката само с едно махване с опашката си и да запрати екипажа в ледената вода на километри разстояние от кораба.

През 1820 г. китоловният кораб Есекс бил потопен от разгневен кашалот, който оставил отчаяния екипаж, събран в три малки лодки, да се носи сред океана повече от деветдесет дни. Натаниъл Филбрик използва малко известни документи и впечатляващи подробности за традицията на китолова в Нантъкет, за да разкрие смразяващите факти от тази огромна морска трагедия.

Завладяващ бестселър, който разказва за истинските събития вдъхновили Хърман Мелвил за написването на Моби дик.

"Книгата В сърцето на морето носи усещане за смърт и унищожение, умело преливащи в жажда за живот и воля за оцеляване. Освен, че е невероятно завладяваща, книгата на Филбрик е много трогателен поглед към живота на борда на китоловен кораб от XIX век. Авторът хваща читателя за ръка и го прави част от екипажа и живота на кораба."
Atlanta Journal-Constitution

"Четейки историята за разбиването на кораба Есекс разбираме, защо Мелвил е бил толкова обсебен от нея и защо решава да я пресъздаде в Моби Дик. Случилото се с Есекс и екипажа е сърцераздирателна история за напрегнато приключение, в което проблемите създадени от човешката глупост и културното високомерие имат водеща роля."
L. A. Weekly

"Книгата В сърцето на морето е много повече от една добре разказана морска история, въпреки че и тогава би се наредила сред забележителните морски истории. Тя е завладяващ и едновременно смразяващ разказ от първата до последната страница."
Wilmington News Journal

"Завладяващо...! Филбрик върши невероятна работа, за да вдъхне живот на една трогателна история за борба и оцеляване, но и за да възстанови историите свързани с китоловната традиция."
The Houston Chronicle

"Ако харесвате историята за Титаник или сте погълнати от разказа в Перфектната буря, тогава В сърцето на морето е точно за вас. Книгата е основополагаща за приключенската литература вдъхновена от живота. Грандиозна история за кураж, борба за оцеляване и човешка трагедия. Едно пътуване, което си заслужава всяка страница."
New York Post

"Превъзходно написана и изпълнена с много напрежение. Дали като продължение на Моби Дик или като вълнуваща морска история, сама по себе си книгата заслужава статут на истинска класика."
Parade

"Силата на историята разказана от Натаниъл Филбрик идва от педантичното придържане към бруталните факти. Уверено и откровено той създава невероятен разказ за връзката на човека с морето, дългът към хората, с който делиш една и съща съдба и борбата за оцеляване."
San Francisco Chronicle

Натаниъл Филбрик е американски писател, автор на исторически романи и финалист на наградата Пулицър. Роден е в Бостън, Масачузетс на 11 юни 1956 година. Израснал в Питсбърг, Пенсилвания, където завършва средното си образование. Получава бакалавърска степен по английски език от Brown University и магистърска степен по американска литература от Duke University. Преди да се посвети на писането работи като редактор в списание Sailing World, а след това и като автор на свободна практика.

Автор и редактор на няколко книги за ветроходството и мореплаване. Той е основател и директор на морския институт Egan в Нантъкет и научен сътрудник в Историческата асоциация на Нантъкет. Водещ авторитет в областта на историята на остров Нантъкет, Масачузетс. Първата му книга Далеч от брега е публикува през 1994 година и е посветена на историята на острова. За бестселъра си В сърцето на морето Филбрик е отличен с Националната награда за литература. През 2015 година по книгата създаден филм с участието на Крис Хемсуърт в ролята на Чейс Оуен.

Книгата е част от поредицата Пътешествия и приключения на издателство Вакон.

"23 февруари 1821 година.

Подобно на гигантска хищна птица китоловният кораб се носил бавно към западното крайбрежие на Южна Америка, преминавайки на зигзаг от единия край на живото море от китова мас до другия. Такъв именно бил Тихия океан през 1821 година - обширно поле от топлокръвни хранилища на мас, известни като спермацетови китове или кашалоти. Ловът на кашалоти - най-големите зъбати китове в света - не бил лесна работа. Шестима мъже трябвало да се спуснат от кораба с малка лодка, да гребат бързо до своята плячка, да я улучат с харпуните си, след това да опитат да я убият с помощта на риболовно копие. Шейсеттонното същество можело да унищожи лодката само с едно махване с опашката, запращайки екипажа в студената вода, често на километри разстояние от кораба.

След това идвал ред на изумителното превръщане на мъртвия кит в мас: разпорвали тялото на животното, нарязвали тлъстините на парчета и ги варели, за да получат висококачествена китова мас, използвана за осветяване на улиците и смазване на машинните механизми, ползвани през тази индустриална епоха. Всичко това се случвало насред безграничния простор на Тихия океан, превръщайки китоловците от началото на XIX век не просто в обикновени ловци и работници, но и в изследователи, които стигали все по-далеч и по-далеч в едва изучените водни простори, по-големи от всички земни маси, събрани в едно.

В продължение на над столетие седалището на този световен бизнес с китова мас се намирало на малък остров на име Нантъкет на около четиресет и два километра южно от Нова Англия. Основният парадокс по отношение на китоловците от Нантъкет се състоял в това, че мнозина от тях били квакери - членове на религиозна секта, проповядваща пацифизъм поне що се отнася до човешката раса. Те се отличавали с пълен самоконтрол и смятали мисията си за свещена; Херман Мелвил сигурно би ги нарекъл отмъстителни квакери.

Нантъкетският китоловен кораб Дофин, чието тригодишно пътешествие започнало едва преди няколко месеца, плавал към чилийското крайбрежие. В онова февруарско утро на 1821 година от наблюдателния пост на кораба забелязали нещо необичайно - подскачаща по вълните лодка, твърде малка за плаване в открити води. Капитанът на кораба, тринайсет и седем годишният Зимри Кофин, се вгледал любопитно в мистериозния плавателен съд през своя далекоглед. Не след дълго той разбрал, че това бил велбот - лодка със симетрично заострени два края и дължина около седем метра и половина - но велбот, какъвто той не бил виждал преди. Страните на лодката били надстроени с около петнайсет сантиметра.

Двете самоделни мачти с такелаж превръщали лодката от гребен съд в примитивно подобие на шхуна. Платната - втвърдени от солта и избелели от слънцето - очевидно отвели лодката много, много километри напред. Кофин не виждал човек на руля. Той се обърнал към рулевия на Дофин и наредил: "Пълен напред!" Под бдителния му поглед рулевият завел кораба възможно най-близо до изоставения съд. И въпреки че минал бързо покрай лодката заради набраната инерция, екипажът на лодката запомнил до края на дните си гледката, която се разкрила дори и само за няколко кратки секунди. Първо видели костите - човешки кости - върху банките на гребците и по дъното на лодката, сякаш велботът бил морско леговище на свирепо чудовищечовекоядец. След това видели двамата мъже. Те били сгушени в другия край на лодката, кожата им била покрита с рани, очите им изпъквали от орбитите, брадите им били твърди от полепналите по тях сол и кръв. Мъжете смучели костния мозък от костите на своите мъртви другари.

Вместо да приветстват спасителите си с усмивки на облекчение, оцелелите - обезумели и неспособни да говорят от жажда и глад - се притеснили и дори се уплашили. Те алчно стискали натрошените оголени кости с отчаяна, почти дивашка сила и не ги пускали - подобно на две изгладнели кучета, намерени в дълбока яма. По-късно, след като оцелелите получили малко храна и вода (и най-сетне им отнели костите), един от тях намерил сили да разкаже за случилото се. Това била история, излязла от най-страшните кошмари на всеки китоловец: да останеш в лодка далеч от сушата, без никаква храна и вода и - навярно най-големият ужас - кит, неотстъпващ на човека по отмъстителност и хитрост.

Макар че днес е почти забравено, потъването на китоловния кораб Есекс, нападнат от разярен спермацетов кит, било най-известната морска катастрофа на XIX век. Почти всяко дете в Америка е чело за това в училище. Именно това събитие е вдъхновило Херман Мелвил при написването на най-напрегнатата сцена в романа му Моби Дик. Но краят в историята на Мелвил, а - именно потъването на кораба, е отправна точка за историята на истинското бедствие, сполетяло Есекс. Потъването му сякаш бележи началото на един ужасяващ лабораторен експеримент, чиято цел е да провери докъде може да стигне човекът в своята битка срещу дивото море. Общо двайсет мъже успели да се спасят от потопения от кита кораб, а от тях оцелели едва осем. Двамата мъже, спасени от Дофин, преплували на велбота си почти 4500 морски мили през Тихия океан - това е с поне 500 мили повече от епичното пътешествие на капитан Уилям Блай в открита лодка, след като бунтовниците от кораба Баунти го изоставили насред морето, и с над пет пъти повече от не по-малко знаменития преход на сър Ърнест Шакълтън до остров Южна Джорджия.

В продължение на почти 180 години единственият източник на някаква информация за разигралата се трагедия бил Разказ за корабокрушението на китоловния кораб Есекс, написан от първия помощник-капитан Оуен Чейс и простиращ се на 128 страници. Съществували и отделни свидетелства на други оцелели, но на тях им липсвали пълнотата и авторитетът на разказа на Чейс, публикуван под редакцията на неизвестен автор едва девет месеца след спасяването на първия помощник. По-късно, около 1960 година, на тавана в дома на Пен Ян в Ню Йорк открили стара тетрадка. Едва след двайсет години, през 1980 година, тази тетрадка попаднала в ръцете на Едуард Стакпол, експерт по китолов от Нантъкет, и едва тогава станало ясно, че неин собственик бил Томас Никерсън, юнгата на Есекс.

Години след трагедията професионален писател на име Леон Луис успял да убеди Никерсън, който по онова време управлявал пансион в Нантъкет, да напише разказ за случилото се. През 1876 г. Луис, навярно един от гостите на пансиона, получил от Никерсън въпросната тетрадка, в която се съдържала единствената чернова. По някаква неизвестна причина Луис така и не подготвил ръкопис за издаване и накрая дал тетрадката на свой съсед, който я държал у себе си до смъртта си. Разказът на Никерсън бил публикуван от Историческата асоциация на Нантъкет едва през 1984 година под формата на монография с ограничен тираж.

Що се отнася до литературните му достойнства, разказът на Никерсън не може да се сравнява с професионално редактирания очерк на Чейс. Несвързаната и накъсана монография е дело на любител, но авторът на разказа бил на руля на Есекс, когато корабът е нападнат от кита. Четиринйесетгодишният Никерсън бил най-младият член на екипажа и в своя разказ той остава наивно дете на прага на зрелостта, сирак (той изгубил и двамата си родители едва двегодишен), копнеещ за свой дом. Когато най-сетне хванал молива, за да запише спомените си, Томас Никерсън бил на седемдесет и една години, но въпреки изминалото време той успял да разкаже събитията така, сякаш са се случили вчера. Спомените му били подкрепени от информация, която той научил в разговори с останалите оцелели. Настоящата книга отдава дължимото на Чейс и неговия разказ, но версията му за събитията за първи път бива оспорена от неговия юнга, чиито свидетелства могат да бъдат прочетени 180 години след потъването на Есекс.
Из книгата

Вакон ООД
София, 1528
бул. Искърско шосе 19, ет. 2
vakon.vakon@abv.bg

Предговор
Нантъкет
Съкрушителен удар
Първа кръв
Огнена земя
Нападението
Планът
В открито море
Съсредоточаване
Островът
Шепотът на нуждата
Хазартни игри
В сянката на орела
Завръщане у дома
Последици
Епилог: Кости
Бележки
Благодарности