Бразилия. Страна на бъдещето

През 1941 г., в разгара на Втората световна война, Стефан Цвайг намира убежище в Бразилия. Писателят е очарован от ослепителната ѝ природа, от нейните толерантни, дружелюбни и открити жители, които живеят в мир и хармония.

Цвайг създава един завладяващ портрет на Бразилия - от годините ѝ на незначителна колония до възхода ѝ като диаманта в короната на Португалия, от дните на робството и златната треска до динамиката на съвремието, изпълнено със смайващи контрасти. Писателят използва личните си впечатления и преживявания, за да опише тази необятна страна, в която да съзерцаваш живописната природа, е също толкова вълнуващо, колкото и да се изгубиш из улиците на Рио де Жанейро, Баия или Сао Паулу.

Елегантната проза на Стефан Цвайг и богатството на темите, които той разглежда: историята, културата, традициите, изкуството и икономиката на Бразилия, превръщат тази книга в истинска класика. Това е и последната творба, която Цвайг пише преди да се самоубие, именно в Бразилия.

"Първото впечатление от Бразилия е нейното смайващо изобилие: всичко е неудържимо - слънцето, светлината, багрите. Тук небесната синева е по-ярка, зеленината е по-плътна и наситена, земята е плодородна и червена и никой художник не може да намери в палитрата си тонове, които да са по-жарки, ослепителни и бляскави от оперението на тукашните птици и крилете на пеперудите. Тук природата непрекъснато стига до крайности - бурята раздира небесата с ослепителните си светкавици, дъждовете се изливат като стихийни горски порои, растителността избуява наново само за няколко месеца и се превръща в истинска зелена пустош."
Из книгата

"Хиляди и хиляди години огромната бразилска земя стои непозната и безименна със своите шепнещи тъмнозелени гори, със своите планини и реки, с ритмичния плясък на морето. Вечерта на 22 април 1500 г. внезапно на хоризонта се бялват платна, към сушата се приближават широки, тежки каравели и на следващия ден първите лодки акостират на чуждия бряг.

Това е португалската флота под командването на Педро Алварес Кабрал, потеглила през март 1500 г. от устието на река Тахо, за да извърши незабравимото пътешествие на Вашку да Гама, възпято от Камоинш в неговите Лузиади, и така да повтори това feito nunca feito около нос Добра надежда до Индия. Казват, че насрещните ветрове отклоняват корабите толкова далеч от курса на Вашку да Гама край африканския бряг, че те стигат до този непознат остров. Първоначално наричат този бряг остров Санта Крус, тъй като никой не предполага какви са размерите му. И така, откриването на Бразилия се пада на Португалия и на Педро Алварес Кабрал просто в резултат на една прищявка на ветровете и вълните - като не отбелязваме пътешествията на Алфонсо Пинсон, който стига близо до устието на Амазонка, и ако не смятаме за първо откритие съмнителното пътешествие на Америго Веспучи.

Разбира се, историците отдавна вече не са склонни да вярват в тази случайност, защото Кабрал води със себе си лоцмана на Вашку да Гама, който познава най-краткия път, а легендата за насрещните ветрове се опровергава от показанията на летописеца Перо Ваш де Каминя, който се намира на един от корабите и изрично потвърждава, че те продължават пътуването си от Зелени нос sem haver tempo forte ou contrario. Следователно, щом никаква буря не ги отклонява толкова надалеч в западна посока, внезапното им акостиране в Бразилия вместо на нос Добра надежда навярно става с цел или което е още по-вероятно - някаква тайна заповед от краля кара Кабрал да отклони курса си толкова много на запад. Тоест вероятно дълго време преди официалното откриване португалската корона е разполагала с тайни сведения за съществуването и географското местоположение на Бразилия. Тук се крие още една дълбока тайна, изчезнала завинаги заедно с документите от архива, унищожен по време на земетресението в Лисабон, и светът навярно никога няма да узнае името на първия, истинския откривател. Както изглежда, веднага след откриването на Америка от Христофор Колумб португалците изпращат един кораб да разузнае около този нов континент и той се връща с ново поръчение или пък - и за това има известни свидетелства - още преди аудиенцията на Христофор Колумб португалската корона е разполагала с повече или по-малко сигурни сведения за тази страна в Далечния запад. Но каквото и да знаят португалците, те грижливо се пазят да не се издадат пред завистливите си съседи."
Из книгата

Стефан Цвайг (1881 - 1942) е роден през 1881 г. във Виена, е сред най-знаменитите австрийски писатели. Автор е на разкази, новели и исторически романи, биографии, които се преиздават непрестанно. спечелил световна слава като един от първомайсторите на психологическата новела, блестящ есеист, биограф и романист, той е сред най-четените немскоезични писатели. Радетел за Европа, обединена от "обща духовна енергия", гражданин на света, за когото "личната свобода е най-висшето благо на тази земя", след дълбока екзистенциална криза и крушението на хуманистичните идеали той слага край на живота си в бразилския град Петрополис.

Автобиографичната му творба "Светът от вчера" (1942), публикувана посмъртно, оценена от Томас Ман като "велика книга", е сред най-значимото, излязло изпод перото на австрийския белетрист, преведена на множество езици и многократно преиздавана.

Вакон ООД
София, 1528
бул. Искърско шосе 19, ет. 2
vakon.vakon@abv.bg

Увод
История
Икономика
Поглед върху бразилската култура
Рио де Жанейро
Пристигане
Старият Рио
Разходки из града
Малките улички
Изкуството на контрастите
Няколко неща, които утре може би ще изчезнат
Градини, планини и острови
Лято в Рио
Поглед върху Сао Паулу
На гости на кафето
В изоставените златни градове
Полет над Севера

• Баия: вярност към традицията
• Баия: църкви и празници
• На гости на захарта, тютюна и какаото
• Ресифе
• Полет до Амазония