Огледалото на Дамаск

Бестселър на Ню Йорк Таймс. Представен от автора просто като "обяснение в любов", "Огледалото на Дамаск" предлага увличаща и омайваща история на града от библейските амореи до революцията през 1966 г., както и очароващ и остроумен личен разказ за любимо място. За да обясни как днешен Дамаск се корени в хилядолетните пластове култура и традиции, Колин Таброн изследва историческото, художественото, социалното и религиозно наследство на дамаскци, като майсторски е изпъстрил текста с безброй анекдоти за пътници от отминали епохи.

Колин Таброн е майстор на класическия пътепис и носител на наградата на "Томас Кук". Първите му книги са за Близкия изток - Дамаск, Ливан и Кипър. През 1982 г. обикалял надлъж и шир из Русия с раздрънкан "Морис Марина" - преследван на всяка крачка от КГБ. От тези ранни пътешествия се родили пътеписите "Сред руснаците", "Зад стената", "Изгубеното сърце на Азия", "В Сибир" и "Сенки по пътя на коприната". Желанието му да пътува в Русия и Китай било толкова силно, че научил руски и мандарин, за да може да разговаря с обикновените хора по пътя си. Колин Таброн е носител на литературни награди. Живее в Лондон.

Великите градове рисуват картини: Кайро - пирамида, Шираз - роза. Дамаск извиква в съзнанието образа на течаща вода - напускаща Ливан река, която носи по течението си варовикова почва и я отлага върху 450 km² от пустинята, чудодейно пораждайки дървета. Климатът на този оазис, който географите определят като "ариден субтропически", го сковава в лед през планинските зими и го задушава с летните ветрове сироко. Всяка година падат по-малко от 23 литра дъжд на квадратен метър. Въпреки това хората дошли тук преди още появата им да може да бъде записана. Дамаск се титулува като най-древния град в света и тези претенции може би са оправдани (доколкото Йерихон е просто малко градче), тъй като е бил побратим на Вавилон и Ниневия.
Дори произходът на името - семитското Димашк е било преобразено от гръцката ритмика и произношение - тъне в неизвестност. Някои твърдят, че означава "Град на слънцето" или пък, че произхожда от Димашкуха – "Бързали със строежа му". Според други значи "Праведна кръв", тъй като тук Каин убил Авел. Векове наред хората възприемали Дамаск като изначалната Райска градина и моят разказ започва именно от тези невинни времена. Тъй като невинността е непознаваема сама за себе си - само можем да си я представяме с поглед назад, тази представа е илюзорна като древните митове. Въпреки това борбата за овладяване на земния рай била брутално истинска: драма, в която има не само възходи и падения, но и търговски инат и хора, които век след век се възраждали на оста на света. "Главата на Сирия е Дамаск" - пише Исая, и Дамаск все още е глава на Сирия.
Градът е пренебрегван - може би защото сякаш няма пряко участие в западната мисъл и история. Всяка година Йерусалим и Истанбул посрещат върволици писатели и поклонници. За Дамаск обаче не е писана книга на английски, откакто преди повече от 80 години една мисионерка съставила малко томче за обичаите на дамаскци. Налице е една прекрасна немска творба и по-научен френски труд, като и двете се ограничават до архитектурното наследство. Написани са преди почти четиридесет години, предназначени за затворената академична общност, и така си останали без превод.
Повече от всеки друг град в Близкия изток Дамаск е запазил своята оригинална и необикновена същност, но неизбежно неговата древна индивидуалност е започнала да се размива в модерната анонимност. "Огледало към Дамаск" няма за цел да попълва библиографски празнини или да описва чезнещите очертания на старинните обичаи. Книгата е просто обяснение в любов. Беше начената като история и описание, но бързо прерасна в нещо лично - това сякаш е неизбежно в един град, който така е съчетал добродетелите и слабостите на богове и хора.
Колин Дж. Д. Таброн
Съсекс, Сирия.