Смъртоносен епизод

Антъни Хоровиц Времетраене: 1:46 мин. Любимките на Фелиша Даниел Стийл Времетраене: 1:02 мин. Земя на мъже Боян Боев Времетраене: 1:02 мин. Есен в Ирландия Стефана Белковска Времетраене: 1:11 мин. Сирените Емилия Харт Времетраене: 1:08 мин. Неговата и нейната Алис Фини Времетраене: 1:01 мин. Решението за кандида Д-р Ан Борах Времетраене: 1:08 мин. Забранена алхимия Стейси Макюън Времетраене: 1:03 мин. Отвъд живота и смъртта. Пътят към истинска свобода Джет Ли Времетраене: 1:23 мин. Твърде много мислиш Кристел Птиколен Времетраене: 1:11 мин. Уайът Джесика Питърсън Времетраене: 1:07 мин.

Всичко започва с прекрасна новина - „Убийството е всичко“, първият роман за ексцентричния детектив Даниъл Хоторн, ще бъде екранизиран. Снимките започват в Хейстингс, но зад кулисите цари истински хаос. Режисьорът е непоносим, сценаристката презира книгите на Хоровиц, двете звезди на филма се ненавиждат, а продуцентката е на ръба на финансов крах. И тогава сценарият се обърква по възможно най-зловещия начин. Актьорът, който играе Даниъл Хоторн, е намерен мъртъв, пронизан с нож. Но дали убиецът е искал да убие актьора? Или истинската му мишена е бил самият Хоторн?

Детективът е принуден да разследва собственото си убийство, а неизменният му спътник Антъни Хоровиц отново се оказва въвлечен в опасна игра, чиито правила разбира последен. Сред блясъка, суетата и безмилостните интриги на филмовия свят двамата се сблъскват с цяла галерия от подозрителни персонажи. Всеки има тайни. Почти всеки има мотив. А следите постепенно отвеждат към нещо много по-лично - миналото на самия Хоторн и едно старо престъпление, което той отчаяно би искал да забрави. Този път залогът е по-голям. Защото зад поредното убийство може би се крие ключът към най-голямата загадка в цялата поредица - кой всъщност е Даниъл Хоторн?

Какво се случва, когато убийството излезе от страниците на романа и се пренесе на снимачната площадка? И как да откриеш убиеца си, ако все пак си още жив?

„Смъртоносен епизод“ е изобретателен, остроумен и пристрастяващ криминален роман, в който всеки играе роля, никой не казва цялата истина, а финалът остава непредвидим до последната страница. Камерите снимат. Всички влизат в роля. Но убиецът не следва сценария.

Шеста книга от поредицата с детектива-консултант Даниъл Хоторн и писателя Антъни Хоровиц.

"Всеки, който е чел „Убийството е всичко“ – първата книга от поредицата ми за бившия полицейски инспектор Даниъл Хоторн – веднага ще разпознае тази история. Сцената е описана доста подробно в пета и осма глава. Инцидентът се случва в морския курорт Дийл, графство Кент, но за филмовата версия режисьорът Сай Труман беше решил да я премести в Хейстингс. Беше ми говорил за архитектурата, за светлината, която се отразява от водите на Ламанш, за „ехото на историята, което се вижда, макар и невидимо“ (каквото и да означаваше това), и аз не се възпротивих, въпреки че според мен беше спорно решение една истинска трагедия и истинска човешка болка да бъдат превърнати във фикция чрез промяна на мястото, където са се случили. Все пак повдигнах въпроса на една от срещите ни преди началото на снимките. Попитах го дали би заснел историческо събитие като прочутата битка при Хейстингс насред центъра на Лондон. Само се шегувах, но Сай мисли два дни по този въпрос и после ми се обади, за да ме попита дали бих проявил интерес да разработим сценария заедно. „Представям си как прострелват крал Харолд в окото пред луксозния универсален магазин „Либъртис“, така ми каза. В този момент разбрах, че не си струва да водя този спор.

И ето че сега всички бяха тук, в Стейд. От страната на плажа беше спрян микробус за сладолед, нает специално за продукцията. Бяха преобразили и околността. Три от дървените бараки бяха превърнати в типичните малки търговски обекти, които човек очаква да види в морски курорт: кафене, студио за татуировки и закусвалня за риба с пържени картофи. От другата страна на пътя бяха сглобили няколко пазарски сергии с навеси. Те скриваха снимачната база, която в противен случай щеше да се вижда съвсем ясно в кадрите, заснети в тази посока. Изпълнителите на епизодични роли играеха туристи и продавачи. Няколко други бяха преобразени в мургави рибари, които мъкнеха кошове по каменистия бряг, пиеха пред кафенето или чистеха риба.

Преди обедната почивка снимачният екип вече беше заснел как двете деца и бавачката минават покрай сергиите, как стигат до микробуса за сладолед, как децата хукват към пътя (без колата), един близък план на шофьорката Даяна Купър, която реагира твърде късно, за да спре, както и един кадър, заснет с по-широк обектив, в който тя продължава да шофира след удара, като оставя двете деца неподвижни на асфалта. Последният кадър беше заснет с помощта на автовишка с хидравлична платформа, с която камерата се издигаше на няколко метра над земята, за да покаже рибарските лодки, струпани една до друга сред плетеница от въжета, мрежи и котвени вериги, а отвъд тях – ослепително синьото море. Това беше така нареченият „златен кадър“, и то не само заради цената на наема на автовишката. В него беше събрана есенцията на Хейстингс – с или без невидимото ехо на историята – и това създаваше ефектен контраст с мрачната трагедия, причинена от престъплението на Даяна Купър.

След като отметнаха обедната почивка, снимачният екип се върна на пътя, за да заснеме най-важния момент – самия удар. Сай Труман беше искал да замени децата с каскадьори и да заснеме сцената с истински хора. За съжаление се оказа, че бюджетът няма да го позволи, и му се наложи да се задоволи с два манекена. Колата, управлявана от каскадьор с перука и дамски дрехи, блъсна манекените три пъти поред, като всеки удар беше заснет от различен ъгъл. Автомобилът се движеше съвсем бавно и цялата сцена може и да изглеждаше нагласена и лишена от драматизъм, но Сай знаеше, че при монтажа бързият ритъм на кадрите и звуковите ефекти – глухият удар, пронизителното свирене на спирачките – ще я направят ужасяващо правдоподобна.

И сега, в три часа следобед, беше време за последния кадър от тази сцена. Колата вече я нямаше. Двете деца лежаха на пътя с разкъсани дрехи, облени в изкуствена кръв. Бавачката бе коленичила до тях в очакване на нареждането да избухне в сълзи. Сай Труман беше решил да заснеме всичко това от вътрешността на микробуса за сладолед „Мистър Софти“, като на преден план се виждат ванилов сладолед и шоколадово блокче. За съжаление снимките се бяха забавили, защото в последния момент той беше поискал от отдела за реквизит да добави и малинов сироп. Продуцентката и главен изпълнителен директор на „Дендилайън Продакшънс“ Тереса де Леон седеше на един стол със здраво скръстени крака и наблюдаваше всичко това с неприкрито отчаяние. До нея беше сценаристката Шаника Харис. Тя изглеждаше по-спокойна. Обожаваше работата на Сай Труман и напълно подкрепяше идеята за малиновия сироп.

Най-сетне, след привидно безкрайно чакане, всичко беше готово. Децата бяха заели местата си. Гримьорите бяха покрили лицата им с прах и за последен път бяха проверили нараняванията им. Операторът беше доволен. Светлината беше идеална – лъчите на слънцето леко се процеждаха през един тънък слой облаци. На снимачната площадка отекнаха познатите команди.
– Звук!
– Камера!
– Клапа!
– Готови!
– Начало!
Всички бяха посветили цялото си внимание на снимачната площадка, така че никой не забеляза младата жена, която се приближаваше с несигурни крачки, зейнала уста, широко отворени очи и лице, изкривено от ужас. Изи Мейс беше асистентка, наскоро завършила театрално училище, която изпълняваше различни задачи както на снимачната площадка, така и извън нея. Обикновено беше жизнерадостно и усмихнато момиче с чорлава огненочервена коса. Беше изминала краткото разстояние от снимачната база, като си беше проправила път между бутафорните пазарски сергии, и сега спря пред микробуса за сладолед в отчаяното си търсене на някого – когото и да било, – който да ѝ помогне. Тереса де Леон и Шаника Харис вече бяха на крака, но Изи изобщо не ги забелязваше.

– Мъртъв е! – изкрещя тя.
Всичко замря. Сай Труман откъсна поглед от режисьорския монитор, а лицето му придоби неподвижното, безизразно изражение на златната маска, връчвана като награда от БАФТА – Британската академия за филмово и телевизионно изкуство. Двете деца, които до този момент лежаха насред пътя и с удоволствие изпълняваха ролята на жертви, внезапно оживяха и започнаха да се оглеждат, за да разберат какво става. Операторът още беше вътре в микробуса за сладолед. Беше прекалено ядосан, че са му прекъснали кадъра, за да осъзнае какво всъщност става. Първият, вторият и третият асистент-режисьор останаха по местата си, без да знаят какво да предприемат. Тереса де Леон стигна първа до Изи. Дори най-дребният инцидент на една снимачна площадка може да има огромни последици, а сега бързо ставаше очевидно, че се беше случило нещо ужасно.
– Спрете! Спрете всичко! – извика Тереса, макар че цялата снимачна дейност вече беше замряла.
Тя хвана Изи за раменете, преди да продължи:
– Какво е станало? Имаш ли нужда от лекар? Къде е лекарят? Някой да извика лекаря...!
– Мъртъв е. Намушкали са го!

– Кого? Кой е мъртъв?
Сай Труман вече беше дошъл на себе си, изскочи от микробуса за сладолед и забърза към тях. Въпреки топлото време беше облечен в различни нюанси на черното и сивото, а около врата му беше увит характерният му копринен шал. В начина, по който винаги се озоваваше в центъра на събитията, имаше нещо театрално. Изи посочи назад към снимачната база. Опитваше се да обясни, но беше изпаднала в истерия и сякаш беше изгубила връзка с действителността.
– Скъпа, кой е мъртъв? – попита за втори път Труман, като повиши глас.
Най-сетне тя успя да го каже. Една-единствена дума.
– Хоторн."
Из книгата

Антъни Хоровиц е един от най-популярните съвременни британски автори, радващ се на огромен успех и като сценарист, драматург и журналист. Той получава правото да заговори с гласа на сър Артър Конан Дойл, пишейки нови приключения на Шерлок Холмс. Хоровиц е сценарист на един от най-обичаните криминални сериали: Убийства в Мидсъмър, Войната на Фойл, Поаро и много други.

Мозайка от убийства е определена за Най-добра книга на 2017 от Уошингтън Поуст, Ескуайър, Амазон и Националното радио на САЩ. По нея беше направен и сериал, който пожъна невероятен успех и вече се работи по продължението му - Огледални убийства, като самият писател е автор на сценариите. През 2014 г. Антъни Хоровиц получава Ордена на Британската империя за заслуги към литературата.

Еднорог ЕООД
София, 1202
ул. Св. св. Кирил и Методий № 12
office@ednorog.com