"Двадесет години след смъртта си КГБ на всемогъщия Съветски съюз все още обсебва въображението. От обикновения гражданин до професионалистите от ДСТ самото споменаване на магическото съкращение предизвиква особен блясък в погледите и неизменната въздишка на съжаление: "Тогава поне имахме достойни противници!". Противник, а не враг, защото някогашната най-могъща централа в света – не само по ресурси, но и по постижения и качества на своите служители – внушава уважение и дори възхищение у всички ветерани от единствения боен фронт, който си струва, този на сенките и мрака. За всички, които се съмняват, ще ... |
|
|
Философията на Фридрих Ницше е отрицавана почти през целия му съзнателен живот. Години след това тя се превръща в библия за различни по идеология и възприятия коментатори, чиито анализи се колебаят между ирационализма и строгата аналитичност. С блестящото си въведение в живота и творчеството на философа, Майкъл Тенър изследва безбройните скрити нива, загадъчната символика и привидно нерешимите апории в тях. Опитва се да разгадае езика му - афористичен, провокативен и новаторски. Език на тайни и укривателства. Една от задачите на книгата е да опровергае погрешните представи за Ницше и фалшивите му интерпретации. Тя е ... |
|
|
Книга 22 ... Настоящият сборник е вторият том от цикъла балканистични изследвания "Култура и общество", предшестван от национална научна конференция на същата тема. Той отразява стремежа на авторите да потърсят някои нови аспекти на взаимодействието между културата и обществото като един от основните въпроси на съвременната културология, разгледан на базата на материал от културната история на балканските народи през периода XV - ХХ в. ... |
|
|
Юбилейният сборник " А. С. Пушкин и българската култура" е посветен на 200-годишнината от рождението на гениалния руски поет. Това е първото и единствено по рода си у нас комплексно и представително изследване в тази област. Книгата съдържа оригинални проучвания за проникването, възприемането и достойното място на Пушкиновото творчество в националното ни духовно пространство. Съдбата на "българския Пушкин" е осмислена в контекста на активния българо-руски междукултурен диалог и на сложните му измерения в литературата, театъра, операта, балета, киното и библиотечното дело с оглед на историческата ... |
|
|
Обект на изследването са социологията на литературата и нейното историческо битие. Част от нейните "маршрути" са от книжарницата на Г. Бакалов през "Хайка за вълци", през клишетата на ученическите анализи, през Арцибашев и рецептивната съдба на "Санин", през големството на В. Фриче и трагедията на Бахтин и Медведев, през посмъртното разтерзаване на Н. Мар до Лукач и Валтер Бенямин, до новите африкански общества и оксимороните на Ноъм Чомски. Особен е и жанрът на тази книга: тя смело съвместява историческото изследване с моралистичния ангажимент на публицистичното слово, детайлния анализ с ... |
|
|
Александър Сергеевич Пушкин и неговите „Повести на Белкин“ ... Монографията е посветена на писателския дебют на Александър Сергеевич Пушкин . Изследват се историята и поетиката на първата му книга "Повестите на Белкин", мястото в развитието му като прозаик. Аналитично се проследява работата върху всяка от петте новели: "Майсторът на ковчези", "Станционният надзирател", "Господарката селянка", "Изстрел", "Виелица", и зараждането на идеята за обединяването им в общо смислово цяло. ... |
|
|
"В първо лице: "Една любов, един брак, две обичани същества - децата ми. И роли - много, различни, а аз съм все същата... Без детска мечта за принцеса - толкова шекспирови кралици и само един Чехов. И до тях - български селянки, Юджин О'Нийл, Дарио Фо, но и двете Яворови пиеси. Най-сладко и трудно - българският характер. Леко ли, тежко ли, живея живота си и го харесвам. Без театър и кино не си го представям. Без любимия и децата - съвсем... Сега, когато го няма Иван, сега, когато окончателно загърбих театъра и киното, остават ми децата и паметта. Всички племена са следвали пътя на слънцето. Аз тръгнах ... |
|
|
В книгата е представена изцяло нова теза за мястото на Теодор Траянов в българската литература. Предлага се той да бъде определян като неоромантик, а не като чисти символист. Нова е гледната точка към издаваното от Иван Радославов и Теодор Траянов сп. "Хиперион". Направен анализ на творчеството на всички представители на българския символизъм, включително и на определяните като маргинални. Научният апарат е силно семиотизиран, стига се до знаковите функции на поетичното слово. ... |
Рейтинг: 10.00 / 1 глас 
